Р Е Ш Е Н И Е № 36 С., 28.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 31 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. П., К. Т. Т.,Г. Д. Т.,С. И. Т., М. И. П.,Б. Г. Д., С. Г. К.,С. Г. С., Т. С. В., И. Т. К., П. Г. С. и И. С. Т. срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 05.10.2009г. по гр.д.№812/2008г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от К. С. П., К. Т. Т., Г. Д. Т.,С. И. Т., М. И. П.,Б. Г. Д., С. Г. К., С. Г. С. против С. Б. Х. и Д. А. Х. при участието на третите лица-помагачи на страната на ищците Т. С. В.,И. Т. К.,П. Г. С. и И. С. Т. иск за признаване правото им на собственост върху имот ПИ 53045.503.229 с площ от 2831кв.м. по кадастралната карта на[населено място],представляващ бивше незастроено място с площ от 2821кв.м./бивша нива/,съставляващо имот пл.№1172 по плана на м.К. в строителните граници на[населено място] и за предаване владението върху него. С определение №411/21.04.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 и 3 по въпроса за правомощията на съда да осъществява косвен съдебен контрол върху решението на ПК /сега ОСЗ/,с което е възстановено право на собственост върху земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ в хипотеза, при която между лицата,в полза на които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и праводателите на ответниците по предявения ревандикационен иск спорът за принадлежността на правото на собственост е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като въззивната жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение е била подадена от С. Б. Х. и Д. А. Х. след изтичане на предвидения в ГПК срок. Поддържат също така,че решението на въззивния съд е неправилно поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост-съдът се е произнесъл по непредявено възражение,т.е. приел е,че решението на ПК е нищожно поради липса на подпис на секретаря на ПК при липса на подобно възражение,както и при липса на правомощия да осъществява косвен съдебен контрол върху това решение. Молят обжалваното решение да бъде обезсилено,евентуално отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.108 ЗС е предявен иск за предаване владението върху недвижим имот. С обжалваното решение,постановено на 05.10.2009г. по гр.д.№812/2008г. Б. окръжен съд е отхвърлил така предявения иск като неоснователен. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищците са наследници по закон на С. К. П. и в това им качество с решение №3175/29.09.1992г. на ПК-гр.Н. им е възстановено правото на собственост върху процесния имот. Прието е,че решението за възстановяване,като постановено в административно производство,в което ответниците по предявения иск не са взели участие, подлежи на косвен съдебен контрол в настоящето исково производство при направено възражение в тази насока,вкл. досежно предпоставките за реституция по чл.10 ЗСПЗЗ,с оглед на което е прието ,че наследодателят С. К. е бил собственик на имота преди образуване на ТКЗС. Решението на ПК от 29.09.1992г. обаче е прието за нищожно,тъй като в същото липсва подпис на секретар съгласно изискванията на действуващия към момента на постановяването му чл.15,ал.2,т.6 З.-решението е подписано само от председателя и от членовете на комисията. Поради това е прието,че ищците не се легитимират спрямо ответниците като собственици на имота независимо от обстоятелството,че в влязло в сила решение,постановено по гр.д.№160/1999г. от Р. съд-гр.Н. Т. Ж. и П. Ж.,праводатели на С. Х. и Д. Х. по договор за продажба,сключен на 15.03.1999г.,са осъдени да предадат на ищците в настоящето производство владението върху имота по реда на чл.108 ЗС като на основание чл.26,ал.2 ЗЗД сключеният през 1996г. помежду им договор за замяна,имащ за предмет на една от насрещните престации процесния недвижим имот е прогласен за нищожен. По въпроса за правомощията на съда да осъществява косвен съдебен контрол върху решението на ПК/сега ОСЗ/ досежно валидността на това решение според настоящия състав приложение следва да намери разрешението, дадено в ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№6/2005г.,т.4,в което е прието,че по реда на косвения съдебен контрол съдът може да констатира и нищожност на административен акт за реституция. Ако обаче между лицата,в полза на които по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху земеделска земя и праводателите на ответниците по предявен ревандикационен иск спорът за принадлежността на правото на собственост вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение и в това предходно производство не са били правени възражения за нищожност или унищожаемост на решението на ПК /ОСЗ/,преценката за правомощията на съда за осъществява косвен съдебен контрол в последващото производство по предявен ревандикационен иск следва да бъде извършена на първо място с оглед на обстоятелството дали прехвърлителната сделка е сключена преди или след вписване на исковата молба. Ако прехвърлителната сделка е сключена след вписване на исковата молба,въз основа на която е било образувано предходното производство,в което с влязло в сила решение по отношение на праводателите на ответниците по сега предявения ревандикационен иск е признато за установено,че правото на собственост върху имота принадлежи на лицата,в полза на които с решение на ПК /ОСЗ/ по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имота,то съгласно разпоредбата на чл.121,ал.3 ГПК/отм./ и аналогичната му разпоредба на чл.226,ал.3 ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г. постановеното в предходното производство решение обвързва със сила на пресъдено нещо последващите приобретатели и същите не разполагат с процесуална възможност да навеждат доводи за нищожност на решението на ПК /ОСЗ/,а оттам и съдът не разполага с правомощието да упражнява косвен съдебен контрол върху този индивидуален административен акт. Още повече,че ответниците по предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост, респ. иск за предаване владението върху недвижими имот,са длъжни да изчерпят своите правоизключващи и правопогасяващи възражения като след влизане в сила на решението тези възражения се преклудират както по отношение на непредявилите ги ответници,така и по отношение на техните частни правоприемници в посочената по-горе хипотеза на договор, сключен след вписването на исковата молба. В този смисъл е и разрешението на въпроса за необходимостта ищците отново да провеждат пълно и главно доказване на придобивното си основание,ако ревандикират имота от лице,придобило правата си след вписване на исковата молба против неговия праводател, дадено в решение №631/23.11.2009г., постановено по реда на чл.290-293 ГПК по гр.д.№247/2009г. по описа на ІІ ГО на ВКС,което настоящият състав напълно споделя. В подобна хипотеза ответниците по предявен впоследствие ревандикационен иск разполагат с възможност да оспорват правата на ищците само въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на решението,с което спорът за принадлежността на правото на собственост вече е бил разрешен с участието на техните праводатели. Ако обаче прехвърлянето е извършено преди вписването на исковата молба въпросът за правомощията на съда следва да бъде разрешен по общите правила за допустимостта на косвения съдебен контрол върху индивидуалните административни актове,като се има предвид,че при наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на решение на ОСЗ,съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол,ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение като има предвид и естеството на спора между ищците и праводателите на ответниците по предявения ревандикационен иск и значението му за основанието,на което ответниците в настоящето производство упражняват фактическата власт върху имота. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Неоснователни са доводите на недопустимост на решението по причина,че подадената от С. Б. Х. въззивна жалба е просрочена. С. Б. Х. е уведомен за постановеното от първоинстанционния съд решение на 14.04.2008г. Въззивната жалба е изпратена чрез дружество,имащо статут на пощенски оператор и правото да извършва пощенски услуги по смисъла на чл.18 З. на 29.04.2008г.,т.е. в рамките на предвидения в ГПК срок. Обжалваното решение обаче е по същество неправилно. Както вече беше отбелязано, преценката за правомощията на съда да осъществява косвен съдебен контрол върху решението на ПК /ОСЗ/ следва да бъде извършена с оглед на обстоятелството дали прехвърлителната сделка между ответниците в настоящето производство и техните праводатели, имащи качеството ответници по предявен в предходно производство иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот, е сключена преди или след вписването на исковата молба. В настоящия случай по делото липсват данни за това обстоятелство и доколкото в случай че сделката е била извършена след вписване на исковата молба съдът не би разполагал с правомощието да извърши косвен съдебен контрол върху решението на ПК /ОСЗ/,следвало е гр.д.№160/1999г. на Н. районен съд да бъде изискано за извършването на справка. И тъй като без извършването на тази справка категоричен отговор за правомощията на съда по осъществяването на косвения съдебен контрол върху оспорения индивидуален административен акт не би могло да бъде даден, според настоящия състав делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания гр.д.№160/1999г. да бъде изискано от Н. районен съд,като разглеждането на делото започне от провеждането на съдебно заседание по събиране на доказателства. Въпросът за правомощията на съда по осъществяването на косвен съдебен контрол следва да бъде разрешен съобразно констатацията за датата на вписване на исковата молба по гр.д.№160/1999г.,както и с оглед естеството на разрешения в производството по това дело спор,а именно спор за недействителността на извършената на 27.02.1995г. замяна /н.а. №155, том ІІ,н.д.№442/1995г./ и за принадлежността на правото на собственост върху имота и естеството на основанието,на което ответниците по предявения иск поддържат,че осъществяват фактическата власт върху имота, оспорвайки правата на предявилите иска лица. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 05.10.2009г. по гр.д.№812/2008г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Б. окръжен съд. Председател: Членове: