О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 109 София, 31.08.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети август през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при становището на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 858/2017 г., като взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, образувано по частна жалба на Р. Г. Г. чрез защитника му адв. Л. против разпореждане от 28.02.2017 г. по ВНОХД № 946/2016 г. по описа на Софийския окръжен съд, НО, с което е върната подадената от него касационна жалба срещу постановената по делото присъда от 16.01.2017 г. Частният жалбоподател не е съгласен с обжалваното разпореждане и счита, че касационната му жалба следва да бъде разгледана. Прокурорът от ВКП Божидар Джамбазов застъпва становище, че е налице хипотезата на чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като въпреки изричното уведомяване от страна на съда за необходимост от допълване на касационната жалба подсъдимият не я е привел в съответствие с чл. 351, ал. 1 от НПК в дадения от съда срок, който изтекъл на 15.02.2017 г. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото, намери за установено следното: С присъда от 16.01.2017 г. по ВНОХД № 946/2016 г. СОС, ІІ въззивен състав, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е отменил присъда № 102 от 11.07.2016 г., постановена по НОХД № 323/2016 г. по описа на Ихтиманския районен съд, като е признал подсъдимия Р. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК го е осъдил на пет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и пет месеца, и на една година лишаване от право да управлява МПС. 07.11.2016 г. Подсъдимият Г. останал недоволен от присъдата на въззивната инстанция и подал касационна жалба срещу съдебния акт (вх. № 761/30.01.2017 г.). В жалбата били описани словесно касационните основания – че решението на съда било незаконосъобразно, противоречало на материалния и процесуалния закони, било несправедливо, било постановено в противоречие с безспорните писмени и гласни доказателства, събрани по първоинстанционното дело и по НАХД № 44/2015 г. на Ихтиманския районен съд, решението по което влязло в сила на 18.08.2015 г. и било задължително за съда. В жалбата било формулирано искане на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на осъдителното решение на СОС и оправдаване на подсъдимия на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Била отразена и декларация на подсъдимия, че след изготвяне на мотивите щял да внесе допълнение към жалбата и да я конкретизира. С ръкописна резолюция върху жалбата от 31.01.2017 г. (без да е посочено името на автора й), съдия от СОС разпоредил да се уведоми подсъдимият за изготвяне на мотивите и че в едноседмичен срок следва да допълни жалбата си. Съобщението за посочените указания било връчено на 08.02.2017 г. на бащата на подсъдимия, като в определения срок по делото не постъпило допълнение към жалбата. С втора ръкописна резолюция върху касационната жалба от 20.02.2017 г. било констатирано, че в определения срок жалбоподателят не се възползвал от правото си да изложи подробни съображения по жалбата си и било разпоредено делото да се изпрати по компетентност на ВКС. С разпореждане № 27 от 22.02.2017 г. на председател на отделение във ВКС било отказано образуване на касационно производство. Било констатирано, че депозираната жалба не отговаря на изискванията за съдържание, установени в чл. 351, ал. 1 от НПК, като делото било изпратено обратно на СОС. В разпореждането било отразено, че при неизпълнение на указанията за допълване на жалбата същата неправилно е била администрирана до ВКС, вместо да бъде върната на подателя на основание чл. 351, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1 от НПК. С трета резолюция от 28.02.2017 г., изписана върху разпореждането на председателя на отделение, касационната жалба била върната поради несъответност с изискванията на закона за редовност на съдържанието й и неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовността в 7-дневен срок, като било указано, че връщането подлежи на обжалване в 15-дневен срок. На жалбоподателя Г. били връчени две съобщения за разпореждането за връщане на касационната жалба, получени от него съответно на 23.03.2017 г. и на 05.04.2017 г. На 10.04.2017 г., в 15-дневния срок за обжалване на разпореждането за връщане по делото, считано от получаване на второто съобщение (на 05.04.2017 г.), по делото постъпило допълнение към касационната жалба, което било изпратено ведно с делото на разпореждане на ВКС. С разпореждане № 72 от 25.04.2017 г. зам.председателят на ВКС и председател на наказателната колегия отказал образуване на касационно производство, като констатирал, че изготвеното допълнение било насочено към върната от въззивния съд касационна жалба, производството по връщането на която все още било висящо пред СОС. В тази насока било преценено, че макар подсъдимият да не е изразил изрично недоволство от връщането на подадената на 30.01.2017 г. касационна жалба, изготвянето на допълнение към нея в срока за обжалване на разпореждането за връщане недвусмислено изразявало желание да се атакува присъдата на въззивния съд. С оглед на това делото било върнато пак на СОС с указания да се даде възможност на подсъдимия да уточни изрично дали е съгласен или не с постановеното на 28.02. 2017 г. връщане на жалбата. С разпореждане от 02.05.2017 г. обаче съдията от СОС указал на подсъдимия в 15-дневен срок от уведомяването „да уточни предмета и целта на обжалването си – дали се касае за обжалване на въззивен съдебен акт – постановена присъда, или разпореждането от 28.02.2017 г.”. При това в изпратеното на подсъдимия съобщение за указанията на съдията, връчено му на 09.05.2017 г., предоставеният 15-дневен срок бил отразен като срок за „обжалване” вместо като срок за изпълнение на указанията за уточняване. В предоставения срок подсъдимият Г. подал молба с вх. № 51645 от 26.05.2017 г. на регистратурата на СОС, с която уточнил, че предметът на касационната му жалба бил „обжалване на въззивния съдебен акт – присъда от 16.01.2017 г.”, след което делото за пореден път било администрирано до ВКС по компетентност. С разпореждане № 102 от 01.06.2017 г. зам.председателят на ВКС и председател на наказателната колегия пак отказал образуване на касационно производство, като приел, че молбата на подсъдимия от 26.05.2017 г. по съдържанието си се явявала уточнение към допълнението от 10.04.2017 г., отнасящо се към върнатата касационна жалба (вх. № 761/30.01.2017 г.), но не представлявала годен процесуален документ, въз основа на който да се образува частно производство по чл. 351, ал. 5 от НПК. Поради това делото било върнато на въззивния съд с изрични указания да се предостави възможност на подсъдимия „да уточни дали е съгласен или не с разпореждането за връщане на касационна жалба от 28.02.2017 г. по описа на СОС”. След връщане на делото на въззивната инстанция съдията от СОС постановил две разпореждания: С първото – от 20.06.2017 г. – съдията разпоредил на подсъдимия да се връчи съобщение, в което „изрично да се укажат правата му съгласно задължителните указания на ВКС”. Съгласно съдържанието на изпратеното съобщение, връчено на 26.06.2017 г., придружено с препис от разпореждането на зам.председателя на ВКС № 102 от 01.06.2017 г., на подсъдимия било указано да уточни дали е съгласен или не с разпореждането за връщане на касационна жалба от 28.02.2017 г., като обаче нито в разпореждането на съдията, нито в съобщението бил посочен срок, в който е следвало да се направи „уточнението”. С второто разпореждане – от 06.07.2017 г., съобщението за което било връчено на подсъдимия на 17.07.2017 г. – на жалбоподателя бил даден 7-дневен срок за допълване и отстраняване на нередовности. В изпратеното съобщение съдържанието на това разпореждане било редактирано от съответния деловодител в смисъл, че в 7-дневен срок жалбоподателят следвало „да упражни процесуалните си права, указани със съобщение от 20.06.2017 г. и да отстрани нередовностите”. Най-сетне в указания срок подсъдимият чрез защитника си адв. Л. подал молба вх. № 6963/24.07.2017 г., с която уточнил, че счита подадената от него касационна жалба, макар и не подробно мотивирана, за съответна на изискванията на чл. 351, ал. 1 и ал. 2 от НПК, поради което връщането й било неоснователно. В молбата било отразено изричното несъгласие на жалбоподателя с разпореждането на СОС за връщане на касационната жалба от 28.02.2017 г., като били формулирани искания за образуване на частно производство по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК и отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба. При така описаните данни за продължителната процедура по администриране на делото до ВКС с оглед проверката на правилността на разпореждането на съдията от въззивния съд от 28.02.2017 г. за връщане на подадената от подсъдимия касационна жалба настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за отмяна на постановения съдебен акт. На първо място, в принципен план следва да се изтъкне, че за разлика от въззивния съд, който съгласно чл. 314 от НПК проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, касационният съд на основание чл. 347, ал. 1 от НПК по принцип проверява обжалвания съдебен акт само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, макар и да може да отмени или измени присъдата и по отношение на неподалите жалба подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза (чл. 347, ал. 2 от НПК). Поначало визираните в касационната жалба (или протеста) основания предопределят обхвата на касационната проверка. От това положение произтича необходимост от мотивиране на касационната жалба съгласно завишените изисквания на чл. 351, ал. 1 от НПК. Просителният пункт в жалбата всякога трябва да бъде подробно обоснован – да се посочи изрично и конкретно съответната част от съдебния акт, от която страната е останала недоволна, както и основанията за това, защото касационната проверка не може да надхвърля рамките на доводите в жалбата. Ако касаторът не е изяснил в какво точно се състои недоволството му от съдебния акт и не е изтъкнал конкретни доводи, които аргументират искането му, ВКС няма правомощия по свой почин и по собствено усмотрение да замести непълнотата на сезиращия документ. На второ място, когато жалбата (или протестът) не отговарят на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, те не представляват годно средство за сезиране на касационната инстанция за проверка на делото, поради което съгласно чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК следва да се върнат на подателя от съдия от въззивния съд. Тази разпоредба обаче съставлява и процесуална гаранция, осигуряваща реална възможност за упражняване на правото на обжалване, респ. протестиране, тъй като жалбата и/или протестът се връщат само “ако в дадения седемдневен срок пропускът или несъответствието не бъде отстранено”. От нея произтича задължението на съдията от въззивния съд да укаже на жалбоподателя да отстрани констатирания пропуск или несъответствие на жалбата и/или протеста, като му предостави седемдневен срок за изпълнение, който тече от уведомяването. При това указанията на съда следва да бъдат конкретни и ясни и изчерпателно да сочат всички допуснати нередности, в какъвто смисъл нееднократно се е произнасял ВКС. В случаите, когато съдията от въззивния съд установи недостатъци на касационната жалба, респ. протест, той всякога е длъжен с изричен акт конкретно да изясни на касатора в какво точно се състоят пропуските или несъответствията, да му укаже да ги отстрани в седмодневен срок, като го предупреди и за последиците от неизпълнението. Това е наложително съгласно задължението на съда по чл. 15, ал. 3 от НПК да разяснява прецизно, ясно и изчерпателно на страните по какъв начин могат да реализират правото си на касационно обжалване. Само ако страната бездейства и не отстрани съответния порок в течение на указания срок, след като е наясно със законовите последици от бездействието си, съдията предприема действия по връщане на негодната жалба. В разглеждания случай с ръкописната резолюция от 31.01.2017 г., предшестваща разпореждането за връщане на жалбата, въобще не е обективирана преценка, че касационната жалба на подсъдимия не е годно средство за иницииране на касационно производство. Съдията от въззивния съд не е констатирал конкретни недостатъци на жалбата, които да бъдат отстранени в 7-дневен срок под страх от връщането й. По съдържанието си – да се уведоми подсъдимият за изготвяне на мотивите, като в едноседмичен срок следва да допълни жалбата си – обсъжданият акт по същество представлява единствено съобщение, че мотивите са изготвени, и уведомление за възможността посочените в жалбата касационни основания да бъдат доразвити с допълнение към жалбата (по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК) съобразно залегналите в мотивите на присъдата конкретни доводи. Тази възможност зависи изцяло от волята на касатора, не съставлява пречка за образуване на касационно производство, тъй като може да се използва до даване ход на делото пред касационната инстанция, и по естеството си е напълно различна от дължимата преценка на съдията по чл. 351, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от НПК. При неизпълнение на задължението на съдията да укаже на страната, че жалбата/протестът й не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, да отправи покана за отстраняване на конкретни пропуски или несъответствия в 7-дневен срок, както и да я уведоми за развитието на процеса при неизпълнение, разпоредбата на чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК за връщане на жалбата или протеста не намира приложение, с оглед на което жалбата на подсъдимия е била незаконосъобразно върната на подателя с разпореждането от 28.02.2017 г. На трето място, атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна и с оглед обстоятелството, че при създалата се ситуация на изпращане на многократни указания, на практика жалбоподателят е бил поставен в положение на пълно объркване по отношение на дължимото от него процесуално поведение. Указанията да уточни „предмета и целта на обжалването си”, „изрично да се укажат правата му съгласно задължителните указания на ВКС”, даването на 7-дневен срок за „за допълване и отстраняване на нередовности” и др. обективно не само не способстват за разясняване на реализацията на правото му на обжалване, но напротив – затруднили са осъществяването му. Независимо от причината за отправяните до него от страна на съдията при въззивния съд множество разнопосочни и неясни указания, въпреки ясното съдържание на разпорежданията на зам.председателя на ВКС, факт е, че той, като краен резултат, е бил поставен в невъзможност да разбере какво точно следва да уточни и допълни и в каква именно процедура. В такъв случай проявеното от касатора бездействие е извинително, защото се дължи на неизпълнение на задълженията на компетентния съдебен орган по чл. 15, ал. 3 от НПК разбираемо и недвусмислено да разясни на подсъдимия процесуалните му права и да му обезпечи възможност да ги упражни. По изложените съображения настоящия съдебен състав счита, че разпореждането на съдията от въззивния съд от 28.02.2017 г. следва да бъде отменено, като на частния жалбоподател Г. се осигури правото на касационно обжалване, още повече че към настоящия момент по делото е налице и подробно допълнение към касационната жалба (вх. № 3662/1004.2017 г.). Делото трябва за пореден път да бъде върнато на СОС за надлежно администриране на касационната жалба (вх. № (вх. № 761/30.01.2017 г.). и допълнението към нея (вх. № 3662/1004.2017 г.), след което следва да бъде изпратено на ВКС за образуване на касационно производство. Независимо, че са налице данни за връчване на преписи от посочените процесуални документи, страните следва да получат окончателна и категорична яснота по въпроса за отсъствието на пречки за по-нататъшното процесуално развитие на делото. Водим от горното Върховният касационен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ разпореждане на съдия от Софийския окръжен съд от 28.02.2017 г. по ВНОХД № 946/2016 г. по описа на същия съд, с което е върната касационната жалба на подсъдимия Р. Г. Г. срещу присъдата на СОС от 16.01.2017 г. по ВНОХД № 946/2016 г. ВРЪЩА делото на СОС за последващи процесуални действия по администриране на касационната жалба на подсъдимия и допълнението към нея. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.