Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  205   София,  17 май    2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева     ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар К.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора К.Колова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 134 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Р. В. Б. против решение № 484/09 от 112009 г. по внохд № 649 / 2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, пети състав. В жалбата се сочи, че потвърдителната част на решението относно Р. Б. и отказът за връщане на иззети парични суми на З. Б. са незаконосъобразни, а наложените наказания - явно несправедливи, поради което са налице касационните основания по чл. 348 , ал.1 , т. 1 и т. 3 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа направените с жалбата искания за намаляване на наложените на подсъдимия Б наказания лишаване от свобода и глоба под възможните минимуми при условията чл. 55 от НК, като и за връщане иззетите в досъдебната фаза на процеса суми, тъй като те са собственост на свидетелката Б. Представителят на прокуратурата пледира за отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното :   Кюстендилският окръжен съд с присъда № 13 от 03.07.2009 г. по нохд № 419 от 2008 г. признал подсъдимия Р. В. Б. за виновен в това , че ·        на 11. 03. 2008 г. в дома си гр. К. държал без надлежно разрешително с цел разпространение високорисково наркотично вещество в голямо количество - 57 дози хероин с 50 % съдържание на диацетилморфин и нетно тегло 3, 109 грама на стойност 373, 08 лева , като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, изр.2, т.4 във вр. с изр.1, във вр. с ал.1, изр. 1, пр.1 и чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 20 000 лева ·        на 11.03.2008 г. в гр. К. разпространил чрез продажба на Д. В. Д. високорисково наркотично вещество - 13 дози хероин с 50 % съдържание на диацетилморфин и нетно тегло 0.657 грама на стойност 78,84 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, изр. 2 , т.4 във вр. с ал. 1, изр.1, пр. 1 и чл. 29,б.”а” и б.”б” от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия Р наказание шест години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба в размер на 20 000 лева. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Р. Б. бил оправдан по останалата част от повдигнатото обвинение. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, пети състав, с решение № 484/09 от 10.12.2009 г. по внохд № изменил първоинстанционната присъда, като оправдал Р. В. Б. относно квалифициращото обстоятелство “голямо количество” и за правната квалификация по чл. 354а, ал.2, изр.1 от НК. В останалата част присъдата била потвърдена.   Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Наложената на подсъдимия Р санкция по вид, размер и начин на изтърпяване на включените в нея наказания –глоба и лишаване от свобода, не разкрива белезите на явна несправедливост, регламентирани от чл. 348 , ал.5, т. 1 и т.2 от НПК. Въззивният съд детайлно е проверил и самостоятелно анализирал всички обстоятелства от значение за индивидуализация на наказанията. Техните размери са ориентирани към долните граници, предвидени от законодателя, и отразяват приетия от съда превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Всички изброени в касационната жалба факти в тази насока са интерпретирани в атакуваното решение по максимално благоприятен за подсъдимия начин. Признанието и проявеното разкаяние за извършеното , демонстрираните критичност и воля за прелом в поведението под влияние на раждането на детето му са оценени по адекватен начин. Съдът е отделил специално внимание на здравословното състояние на подсъдимия , което последователно се изтъква от неговата защита като основен улесняващ престъпното му поведение фактор.становено е по делото , че Р. Б. претърпял в детството си черепно- мозъчна травма, но въпреки това е с нормален интелект, съответен на възрастта , придобитото образование и социален опит. Последиците от травмата участват в механизмите на неговото поведение, но не ограничават неговите базисни психични годности по данни на съдебнопсихиатричната експертиза. С други думи, здравословното състояние на подсъдимия не го лишава от възможността за свободен избор на социално поведение, което прочее личи и от заявеното от него намерение за коренна промяна към спазване на установения правен ред. Изтъкнатите от защитата пред настоящата инстанция заболявания, настъпили след постановяване на съдебното решение, не могат да се коментират на плоскостта на неговата справедливост в процесуалните рамки на касационната проверка. Въззивният съд правилно отказал да квалифицира описаните смекчаващи обстоятелства като многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК, правещи и най-лекото, предвидено в закона наказание, несъразмерно тежко. Втората инстанция се е спряла на техния ограничен брой и конвенционален характер, като е отбелязала и наличието на отегчаващи обстоятелства – две осъждания извън тези, формиращи квалификацията “опасен рецидив”, голямото количество наркотик и високата концентрация на активнодействащ компонент в него. Неприложимостта на чл. 55, ал.1 от НК за редукция на санкцията съответства и на високата степен на обществена опасност на извършените престъпления и подсъдимия. Р. Б. се занимавал професионално с разпространението на наркотици. Намерените количества хероин са част от разработена и поддържана от него схема, поради което въззивният съд е имал основание да отбележи, че инкриминираната дейност засяга по сериозен начин защитаваните от чл. 354а от НК обществени отношения. Личността на подсъдимия, разкрита чрез установения по делото паразитен и асоциален начин на живот и липсата на респект от закона след вече наложените наказания, не дава основание за по-голяма от проявената снизходителност чрез смекчаване на наказанието под легалния минимум . Касационната жалба е недопустима в частта , с която се иска корекция на въззивното решение относно връщане на иззетите в досъдебната фаза парични суми. Некоректно се твърди от касатора , че апелативният съд е отказал тяхното предаване на свидетелката З с незаконосъобразни мотиви. Това, което е направила втората инстанция, е констатацията, че предходният съдебен състав не се е произнесъл относно всички веществени доказателства – пропуск, отстраним чрез следване на процедурата на чл.306 от НПК. Въззивната инстанция не е разполагала с годен предмет на проверка, както и с процесуална възможност за първи път да вземе становище относно връщането на веществени доказателства. Ето защо атакуваното решение на свой ред не съдържа констатации за спорните суми и по тази причина не може да бъде проверявано по касационен ред относно веществените доказателства. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,     Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 484/09 от 112009 г. по внохд № 649/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, пети състав. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.