7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
[населено място], 07.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 758/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. против решение № 2270/01.12.2016 г. по т.д.№ 4159/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 1123/ 24.06.2016 год. по т.д.№ 2490/2015 год. на Софийски градски съд, в частта му за определяне начална дата на неплатежоспособността на [фирма] – 31.12.2011 год., като е определена за такава датата 31.12.2014 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита,че събраните по делото доказателства не са отчетени в тяхната съвкупност и конкретно - допълнителното заключение на икономическата експертиза, като изводите на съда са немотивирани, съобразно съдържанието на същото това доказателство относно имущественото състояние на ответника. Неверен,като неподкрепен от доказателства по делото, напротив – в противоречие със същите, страната намира извода на съда, че и след 31.12.2011 год. и до 31.12.2014 год., длъжникът е продължил да изпълнява задълженията си към в с и ч к и кредитори. Липсата на плащане към всички кредитори, ведно с изводите на д о п ъ л н и т е л н а т а икономическа експертиза, установяваща за целия изследван период коефициенти на ликвидност под единица / 2011 г. – 0,5599, 2012 г. – 0,7853, 2013 г. – 0,3400 и 2014 г. – 0,0171 /, касаторът намира достатъчно за обосноваване приетата от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2011 г.. Напълно неясен , според касатора, е мотива на съда за избраната дата на неплатежоспособност – 31.12.2014 година, още повече че изрично е коментирано съобразяването на факта на спиране на плащанията като индиция за неплатежоспособност, но не и самостоятелно, достатъчно доказателство за потвърждаване или отричане на същата извън преценката на конкретното икономическо състояние на длъжника.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба, като счита, че решението е съобразено с приетите доказателства / доколкото изрично в същото се споменава и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза /, а началната дата на неплатежоспособност - съобразена с формирана по въпроса задължителна съдебна практика , предвид установеност на факта, че в периода 2011 – 2014 г. длъжникът е продължил да изпълнява изискуемите си и ликвидни задължения към кредитори - по договор за кредит с [фирма] и договор за строителство – с [фирма]. Според страната, приетата от въззивния съд начална дата на неплатежоспособност кореспондира на момента, в който спирането на плащанията, като последица от влошеното икономическо състояние на дружеството, е придобило характеристика на трайност и необратимост.
С определение № 331/31.05.2017 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Какви са критериите, по които се определя началната дата на неплатежоспособност и конкретно преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието-длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност и задлъжнялост ? – обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 80 по т.д.№ 1565/2014 год. на І т.о. на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл.293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
За да отмени частично първоинстанционното решение и промени началната дата на неплатежоспособност, възприемайки за такава 31.12.2014 год., вместо 31.12.2011 г., въззивният съд е възприел за установена фактическа обстановка, кореспондираща единствено на установеното от първата съдебно-икономическа експертиза, която при това е посочила, че вземанията на ищеца С. Б., както и на [фирма] към длъжника – ответник , неправилно са били осчетоводени като дългосрочни. Именно като дългосрочни,обаче, те са съобразявани при определяне коефициентите за ликвидност,финансова автономност,задлъжнялост и рентабилност, според същото това първо експертно заключение. Не са установени моментите на изискуемост на задължения на ответника към други кредитори, вкл. към единствено упоменатия / извън ищеца и [фирма] / - [фирма], спрямо който ,обаче , съдът е установил неиздълженост на ответника.В правните си изводи по същество, въззивният съд, формално упоменавайки и допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, е приел за установено непогасяване задълженията към ищеца - по два договора за заем с инвестиционна за дружеството – ответник цел, както и към други кредитори. Обстоятелства към кой момент, с оглед установяване „спиране на плащанията„ е настъпила изискуемостта на непогасените задължения, отделно неконкретизирани досежно кредитори по същите, въззивният съд не е изложил. Съдът изрично е посочил, че „за всички проверени години / 2011г. – 2014г. / - предмет на счетоводен анализ, отрицателните стойности на коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност, като водещи икономически показатели, характеризиращи способността на дружеството да изплаща текущите си задължения към кредиторите си, обосновават извода, че дружеството не може да покрие текущите си задължения „ . Паралелно са коментирани и ниската степен на финансова автономност и висока степен на задлъжнялост , в аспект на трайни финансови затруднения.Следователно, въпреки коментара на изводите на първото експертно заключение,в изложението на фактическата обстановка, по същество са съобразени данните в допълнителното заключение, като установяващи невъзможност за покриване на текущи / краткосрочни / задължения за целия проверяван период / първото експертно заключение не дава отрицателни стойности за 2012 г. и 2013 г. /, с краткотрайните активи на дружеството. Съдът действително е посочил, че факта на спиране на плащанията не е достатъчен за определяне началната дата на неплатежоспособност, а относимо е установяването, като причина за неплащането , обективното икономическо състояние на търговеца. Счел е,обаче , неправилен извода на първоинстанционния съд за спрени плащания, приемайки за установено, че и след 31.12.2011 год. длъжникът е продължил да изпълнява задълженията си към останалите кредитори, като едва към края на 2014 год. краткотрайните активи, с които е разполагал , са били недостатъчни за покриване на текущите му задължения, респ. е налице спиране на плащанията.Така, по същество, въззивното решение обективира вътрешно противоречиви изводи.Както се посочи по-горе, коментар на доказателства за надлежно изпълнение към в с и ч к и кредитори, с изискуеми за периода 2011г. -2014 г. вземания, въззивното решение ,вкл. с препращане към конкретни доказателства в този смисъл , не съдържа.
По правния въпрос :
По въпроса за критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност е формирана последователна и непротиворечива , задължителна практика на ВКС , част от която е и реш.№ 80 по т.д.№ 1565/2014 г. на І т.о., обосновало допълнителния селективен критерий / реш.№ 33 по т.д.№ 915/ 2009 г. на ІІ т.о., реш.№ 115 по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о., решение № 90 по т.д.№ 1152 / 2011 г. на І т.о., реш.№ 44 по т.д.№ 983 / 2011 г. на І т.о., реш.№ 64 по т.д.№ 959/2009 г. на ІІ т.о. , реш.№ 54 по т.д.№ 3035/2013 г. на ІІ т.о. ,реш.№ 225 по т.д.№ 2572/2015 г. на І т.о. на ВКС и др. / , според която началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ , с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността.Трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към в с и ч к и кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника , вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора.
По съществото на касационната жалба :
С оглед отговора на правния въпрос, към разрешението на формираната задължителна съдебна практика по който се присъединява и настоящият състав, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено.Същото не обосновава начална дата на неплатежоспособност - 31.12.2014 г., след като и към предходни дати на изследвано икономическо състояние на дружеството – ответник / 31.12.2013 г., 31.12.2012 г., 31.12.2011 г./ коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са значително под единица , без да се наблюдава раздвижване, в аспект на съществено завишение на стойностите им - в близост до граничния коефициент 1, в рамките на периода 2011г. – 2014г., както и не се наблюдават благоприятни коефициенти на финансова автономност, задлъжнялост и рентабилност на приходите. Макар да коментира данните от допълнителното заключение на икономическата експертиза / което - в съответствие с констатациите на вещото лице, за неточно отразяване на краткосрочни задължения на дружеството, като дългосрочни, обусловило и завишените коефициенти в първото заключение - е преизчислило коефициентите корективно, в съответствие с действителната характеристика на задълженията / съдът не е формирал правни изводи, в съответствие със същото. Разрешението му противоречи и на нормата на чл.608 ал.3 пр. второ ТЗ , тъй като за периода 2012 г.– 2013 г. са съобразени извършени плащания изобщо, а не в пълно погасяване задълженията към всички кредитори, при това независимо и изолирано от факта на обективно установено икономическо състояние на длъжника.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да бъде определена на 31.12.2012 г. , поради следните съображения :
За периода 2012 – 2014 г. следва да се кредитира допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, като коригиращо размера на краткосрочните задължения, съобразявайки като такова задължението към молителя С. Б., на основание два договора за заем с инвестиционна цел, както и дължима по същите договорна /възнаградителна/ лихва. Към всеки от изследваните моменти за този период коефициентите на обща, незабавна,бърза и абсолютна ликвидност са значително под 1 / коефициенти на обща ликвидност както следва : 2012 г.– 0,7853, 2013 г.– 0,3400 и 2014 г. – 0,0171 /. Впрочем, така посочените коефициенти – за периода 2012 г. – 2014 г. – обективно са и по-ниски, тъй като допълнителната експертиза не е извършила преизчислението им,съобразявайки като краткосрочни и задълженията по договора за кредит, сключен с [фирма] през 2012 г., в който са уговорени помесечни погасителни вноски на главница и договорна лихва за всяка от годините в посочения период / потвърдено и от вещо лице Д. в о.з. на 16.12.2015 г./. За 2011 г., обаче, следва да се кредитира първоначалното заключение на икономическата експертиза. Заемодателят не е упражнил правото си по чл.4.2 от договорите за заем, да изключи опцията за разсрочване до две години, поради което и обективно преценимо към настоящия момент, задълженията на ответника към С. Б., към 31.12.2011 г. са с характеристика на дългосрочни.Това обстоятелство, обаче, е без значение, тъй като и с тази им характеристика същите не предпоставят благоприятни коефициенти на ликвидност и финансова автономност , посочени в първоначалното заключение със стойности 0,5854, съответно 0,1114 / при норматив не по-малко от 0,33 /. Влошеното икономическо състояние към 31.12.2011 г., обаче, не може да бъде съобразено при липса на доказано спиране на изискуеми плащания в рамките на същата година, като предпоставка по смисъла на чл.608 ал.1 ТЗ. Спиране на плащанията към кредитор с изискуемо вземане, обаче, е установимо към 2012 г.. Видно от първото заключение на съдебно-икономическата експертиза и съобразно депозираната от ответника справка за краткосрочни задължения към доставчици към 31.12.2014 г., като единствен кредитор е посочен [фирма], но вземания на същото дружество, с изискуемост от края на 2012 г., са останали неудовлетворени за сума от 1 500 лв., тези с изискуемост от началото на 2013 г. – с 88 256,47 лв., а тези с изискуемост от началото на 2014 г. – с 81 500 лева, като общо неиздължения остатък към момента на изготвяне заключението възлиза на 198 711,19 лева.Установено е, следователно, че считано от края на 2012 г. и до края на изследвания период, макар и само по отношение на един / до спиране плащанията и към молителя Б. /, но значим по размер на вземанията си кредитор, е налице трайна и необратима тенденция на задлъжняване,като обективен белег на проявление на неплатежоспособност. Както се приема в реш.№ 90 по т.д.№ 1152/2011 г. и реш.№ 80 по т.д.№ 1565/2014 г. на І т.о. на ВКС, нито момента на последното по време плащане, нито момента на първото по време неизпълнение към кредитор /и/ са от естество, сами по себе си, да обусловят датата на неплатежоспособност.И тъй като преждепосоченото спиране на плащания към кредитор е съпътствано от вече влошени икономически показатели / към 31.12.2012 г. : коефициент на обща ликвидност – 0,7853 и на финансова автономност – 0,0180 / при липса на последваща тенденция за стабилизиране на дружеството / през следващите – 2013 г. и 2014 г. – години дружеството отчита загуба и изключително занижени стойности на показателите за обръщаемост на активите / , с л е д в а д а с е п р и е м е , ч е к ъ м 31.12.2012 г., като първи момент, към който и след който показателите за ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост и рентабилност и до момента се придържат към стойности, предпоставящи неплатежоспособност и с тенденция за непрекъснато влошаване, т р я б в а д а с е о п р е д е л и и н а ч а л н а т а й д а т а . През целия изследван период 2011г. - 2014 г. дружеството не отчита краткотрайни материални запаси. Считано от 2012 г. насетне дружеството отчита загуба. Ответникът не е представил междинни баланси към датата на изготвяне на експертните заключения, нито други доказателства, с които да обоснове възражението си, че икономическото му дестабилизиране е било временно и преодоляно понастоящем. Не е в подкрепа на същото констатираното от вещото лице притежание на парични средства, като единствени краткотрайни материални активи, при това в изключително нисък размер – 20 000 лева към 30.12.2014 г. и намаляващи до 8 866,19 лв. , към датата на проверка от вещото лице, нито се явява в подкрепа на подобно възражение разпореждането на дружеството, в периода 2012 г. – 2014 г., с всички дълготрайни материални активи, вкл. предвидени за осигуряване инвестиционната цел на дружеството. За периода 01.01.2015 - 30.04.2015 г. не са отчитани и никакви приходи от дейност, а показателите за обръщаемост на краткотрайните активи през целия изследван период са изключително занижени , към 2014 г. – нулеви.
В обобщение на така установеното и като констатира, че спирането на плащанията, като обективен белег за неплатежоспособност,съвкупно с компонентите за преценка на финансовото състояние на дружеството /ликвидност,финансова автономност,финансова задлъжнялост и рентабилност на приходите / предпоставят извод за настъпила, като трайна и неотменима тенденция и за в бъдеще, неплатежоспособност към 31.12.2012 г., настоящият съд намира, че това е и началната дата на неплатежоспособността.
Водим от горното,на основание чл.293 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2270/01.12.2016 г. по т.д.№ 4159/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е отменено решение № 1123/ 24.06.2016 год. по т.д.№ 2490 / 2015 год. на Софийски градски съд, в частта му за определяне начална дата на неплатежоспособността на [фирма] – 31.12.2011 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място],ул. „А. Р.„ № 7, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, с решение № 1123/ 24.06.2016 год. по т.д.№ 2490 / 2015 год. на Софийски градски съд, датата 31.12.2012 година.
Решението подлежи на вписване, на основание чл.14 ЗТР, в търговския регистър при Агенция по вписванията , за което да й се изпрати препис от същото .
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. Б. , със съдебен адресат адв.М. Е. , [населено място], ул. „ Братя М. „ № 12, ет.3, сумата от 155 лева, понесени разноски в касационна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :