Р Е Ш Е Н И Е №5 София, 08.02.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1362 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. П., С. Д. М., П. Д. В. и Й. Д. Т. чрез пълномощника им адвокат А. К.-К. против решение № 289 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 393 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение № 292 от 15.06.2017 г. по гр.д. № 435/2017 г. на Районен съд-Дупница и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Ц. Д. П., С. Д. М., П. Д. В. и Й. Д. Т. против А. Д. М. и И. П. Марочка установителен иск за собственост на придобити по наследство от Д. К. Р., починал на 12.06.2012 г., 4/5 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот с пл. № * по кадастрален план на [населено място], общ.Д. с площ от * кв.м.. А. Д. М. и И. П. М. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 481 от 2.10.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: следва ли ищецът при спор за собственост на недвижим имот, основаващ правата си на наследствено правоприемство, да доказва правото на собственост на наследодателя си, след като наследствения характер е установен с частни писмени доказателства и в доклада по чл.146 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът е придобит по наследство от общ наследодател. Въпросът е относим по настоящото дело, по което ищците са основали претендираните права на твърденията, че през 1939 г. дядо им К. М. е закупил имота, като през 1951 г. е направил делба на собствените си недвижими имоти и процесният е даден на баща им Д. К. М. /Р./, като имота не е внасян в ТКЗС, винаги е обработван от семейството и когато през 2017 г. наследниците решили да се снабдят с нотариален акт за правата си, открили, че единия от тях и съпругата му са се снабдили с нотариален акт за собственост, придобита по давностно владение № *, том *, рег. № *, дело № */* г. В отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска с твърдения, че владеят имота още докато Д. К. Р. е бил жив, като всички наследствени имоти са били поделени с договор за доброволна делба от 7.07.2009 г., в който процесният имот не фигурира, тъй като същия не е възстановен на общия наследодател от ПК-Д.. Заявили са възражение, че исковата претенция по чл.537, ал.2 ГПК е погасена по давност, както и че от момента на снабдяването им с констативен нотариален акт на *** г. владеят имота като собственици и добросъвестно, поради което по отношение на тях е изтекла и придобивната давност по чл.79, ал.2 ЗС. В доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищците и ответника А. Д. М. са придобили по наследство от Д. К. Р. процесния имот, макар в първото съдебно заседание, позовавайки се на издадена на 30.03.2011 г. скица от [община] с отбелязване, че в разписната книга за имота няма данни за собственост, ответниците са заявили, че имота не е придобит по наследство, тъй като липсват данни за собственост. Окръжен съд-Кюстендил само е констатирал, че страните нямат доказателствени искания във въззивното производство и при постановяване на решението си е приел, че обстоятелството, че имотът е бил собственост на Д. Р. е спорно между страните, като по делото не са представени доказателства общия наследодател да е придобил собствеността. Изложил е съображения, че договорът за покупко-продажба от 18.08.1939 г. има характер на предварителен договор за покупко-продажба и няма вещно-прехвърлително действие, поради което К. М. не е придобил собствеността въз основа на правна сделка. Представеният разделителен протокол от 26.12.1951 г. също няма транслативен ефект, тъй като не представлява завещание нито дарение. А след като липсват доказателства за собственост на наследодателите, предявеният иск се явява неоснователен. По основанието за допускане на касационно обжалване: На основание чл.154, ал.1 ГПК страната следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване фактите, презюмирани от закона /чл.154, ал.2 ГПК/, общоизвестните и служебно известните на съда факти, съобщени на страните /чл.155 ГПК/, както и фактите, които съдът е приел за безспорни в доклада по чл.146, ал.1, т.4 ГПК. Ако първоинстанционният съд е приел частни писмени доказателства относно наследствения характер на имот, като в доклада по чл.146 ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът е придобит по наследство от общ наследодател и е уважил предявения иск, но по подадена от ответната страна жалба, въззивният съд приеме, че обстоятелството относно придобиване собствеността от наследодателя е спорно и че представените доказателства не са достатъчни за установяването му, поради което и изводът на първоинстанционният съд за основателност на иска е неправилен, то следва да даде възможност на ищеца да уточни твърдяното придобивно основание на наследодателя /ако същото не е ясно заявено/ и указания на ищеца за представяне на доказателства за установяване на онези конкретни факти и обстоятелства, които според въззивния съд неправилно са били обявени за ненуждаещи се доказване в доклада по чл.145 ГПК. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, основателни са доводите в касационната жалба, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновани фактически изводи. Неправилно въззивният съд е квалифицирал и фактите, на които ищците са основали претендираните от тях права, приемайки, че същите извеждат своето право по наследство от Д. Р., който го е получил при делба от баща си К. М., който го е придобил по договор за покупко-продажба от 1939 г. Тези факти са заявени в исковата молба само като основние за установяване на владение от К. М. през 1939 г., предадено на Д. Р. през 1951 г. и именно затова ищците заявяват, че не разполагат с документ за собственост и са поискали да се снабдят с такъв, когато разбрали, че ответниците разполагат с констативен нотариален акт за собственост по давност. Тъй като единствения ред за снабдяване с документ за собственост въз основа на установено владение и при липса на писмени документи е по обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 ГПК, то по същество следва, че фактите, на които ищците са основали правата си следва да бъдат квалифицирани под нормата на чл.79, ал.1 ЗС. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен в настоящото производство. Представените по делото писмени доказателства установяват следните факти: владението на имота е придобито на 18.09.1939 г. от К. М. въз основа на писмен договор за покупко-продажба от същата дата и е предадено на сина му Д. К. през 1951 г., видно от разделителен протокол от същата дата, обективиращ изявленията на К. М. за разпределение на земеделските му имоти между него и двамата му сина. След възстановяване собствеността на притежаваните от Д. Р. земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ между наследниците му е сключен договор за доброволна делба от 7.07.2009 г., като процесния имот не е бил предмет на договора. Имотът е заснет в кадастралния план на [населено място] с пл. № *, като попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ /скица № * от *** г. на [община]/. На 16.05.2011 г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус № *. Доколкото и двете страни претендират права въз основа на давностно владение, включващо и период, в който земята е била обобществена, следва че между тях е безспорно, че владението върху процесния имот е запазено в реални граници, като същия не е внасян в ТКЗС и не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, поради което неотносими към изхода на делото са доводите на отвениците, че имотът не е бил възстановен на наследниците на Д. Р. и затова не е бил предмет на доброволната делба между тях. Релевантен за изхода на делото е спорът дали срокът на придобивната давност е текъл за всички наследници на Д. Р. или само за ответниците. Гласните доказателства непротиворечиво установяват, че Д. Р. не е внесъл имотите си в ТКЗС /след като се укривал в продължение на години, подарил имотите си на държавно горско стопанство, но за процесния имот нямал документ за собственост и го запазил/. Обработвал процесния имот, като от 70-те години на двадесети век в ползването се включил и сина му А. М., ответник по делото. По това време е изграден първия кладенец, а впоследствие А. М. изградил и втори кладенец. Свидетелските показания са противоречеви относно факта кой е обработвал имота след смъртта на Д. Р., като ангажираните от ищците свидетели поддържат, че ползването е било разделено между двамата братя и сестрите /макар едната да не идвала, тъй като живеела далеч/, а ангажираните от ответниците свидетели – че е осъществявано само от А. М.. В случая дори и да се приеме, че само А. М. след смъртта на Д. Р. е упражнявал фактическата власт върху имота, това не би рефлектирало върху извода, че предявеният иск е основателен. Установено е, че от 1951 г. владелец на процесния имот е Д. Р., като владението му е предадено със съгласието на предишния владелец К. М.. Следва да се приеме, че ответникът е допуснат в имота от владелеца Д. Р. /показанията на св.Щ., че двамата заедно правили първия кладенец/, а следователно е имал качеството държател, доколкото не се твърди, а и не се установява по делото да е съществувала уговорка между него и баща му имотът да остане за него и още приживе да му е предадено владението му. Не може да се приеме и че приживе на Д. Р. синът му А. М. е завладял имота с едностранни действия. След като фактическата власт е била установена като държане, то за да се приеме завладяване на имота е необходимо да се осъществят действия, чрез които да се отрекат правата на предишния владелец, а по делото не е установено А. М. да е демонстрирал на баща си Д. Р. промяната в намерението, с което осъществява фактическата власт. Следователно към момента на смъртта си през 2002 г. владелец на имота е бил Д. Р. и владението като фактическо състояние е преминало към наследниците му, а А. М. е продължил да осъществява фактическата власт за всички наследници /тъй като при универсалното правоприемство, каквото е наследяването, владението се продължава по право в лицето на общите правоприемници без да е необходимо всеки от тях да упражнява реално фактическата власт/. Данни за поведение, изразяващо отблъскване владението на ищците, осъществявано чрез ответника, се съдържат единствено в показанията на свидетеля К. – скандал между А. М. и ищеца С. М., но фактът е осъществен след предявяване на настоящия иск. Преди предявяване на иска А. М. не е отблъсквал владението останалите наследници-съвладелци /свидетелските показания са, че не е имало спорове/. Снабдяването с констативен нотариален акт за собственост не съставлява действие по отблъскване на владението до момента, в който лицето, на което се противопоставя твърдение за завладяване, не узнае за него, а в случая не е установено ищците да са узнали за това действие преди 20.02.2017 г. /както те поддържат в исковата молба/. Обстоятелството, че констативният нотариален акт подлежи на вписване и е вписан на 16.05.2011 г. е неотносимо, тъй като действието на вписването е в даване на гласност на подлежащите на вписване актове, но за владението като фактическо състояние е от значение момента на действителното узнаване на вписания акт, а не момента, в който е породено оповестителното действие на вписването. Следователно вписването на констативния нотариален акт през * г. само по себе си е без значение при преценка дали ответника е отблъснал владението на ищците. След като е установено, че владението върху имота е установено от Д. Р. през 1951 г., продължено е от неговите наследници след смъртта му през 2002 г., като фактическата власт е упражнявана от ответника А. М. и искът е предявен преди изтичане на шест месеца от 20.02.2017 г. /момента, в който ищците са узнали за промяната в намерението, с което ответника осъществява фактическата власт, разбирайки, че се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота/, поради което владението на ищците е непрекъснато по смисъла на чл.81 ЗС и с оглед позоваването на давността от тяхна страна по настоящото дело, то следва правото на собственост да се счита придобито по давност от Д. Р. с изтичане на срока по чл.79, ал.1 ЗС през 1961 г. и към настоящия момент ищците, като деца на Д. Р. се легитимират като собственици на по 1/5 ид.ч. от имота. Очевидно неоснователно е възражението на ответниците, че са придобили собствеността чрез осъществявано добросъвестно владение, считано от снабдяването им с констативния нотариален акт през * г. Добросъвестното владение по смисъла на чл.70 ЗС включва във фактическия си състав наличието на акт с вещно-правни последици /какъвто не е констативния нотариален акт/ и не може да бъде установено с едностранни действия по завладяване, а и в случая от фактите по настоящото дело следва, че чрез действията си по снабдяване с констативния нотариален акт през * г. ответниците дори не са прекъснали владението на ищците. Очевидно неоснователен е и довода на ответниците, че е предявен иск по чл.537, ал.2 ГПК и този иск е погасен с изтичане на петгодишен давностен срок. Нормата на чл.537, ал.2, изр.последно ГПК въвежда задължение за съда, който разрешава спор за собственост, да отмени или измени охранителен акт, от който се ползва ответника, срещу когото е уважен иска а собственост. Касае се не до самостоятелен иск, а до правна последица от уважаване на иска за собственост, а след като исковете за собственост на се погасяват по давност, няма как да се погаси по давност правната последица от тях. С оглед изложеното ищците следва да бъдат признати за собственици на по 1/5 ид.ч. от процесния имот и за правата им да се отмени издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт. Ответниците следва да възстановяват на ищците направените по делото разноски в размер на 1736.61 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 289 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 393 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Кюстендил и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на А. Д. М., ЕГН [ЕГН] и И. П. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], ж.к.“К. поляна I част“ [жилищен адрес]04, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адвокат Ю. Д., че всеки от ищците Ц. Д. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес]0, С. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] П. Д. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] Й. Д. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ап.10, всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. К.-К. е собственик на по 1/5 идеална част /общо за ищците 4/5 идеални части/, придобити по наследство от Д. К. Р., починал на 12.06.2002 г., от неурегулиран поземлен имот с пл.№ * в землището на [населено място], [община], област К. с площ от * кв.м., при граници: поземлен имот пл. № *, за който е отреден УПИ * на Й. С., поземлен имот пл. № *, за който е отреден УПИ *., поземлен имот пл. № *, за който е отреден УПИ *. на наследници на М. К. и имот, за който липсват данни за собственост, като на основание чл.537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯ издадения в полза на А. Д. М. и И. П. М. констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус № * за 4/5 идеални части от удостоверените права върху същия имот. ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН [ЕГН] и И. П. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], ж.к.“К. поляна I част“ [жилищен адрес]04, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адвокат Ю. Д. да заплатят на ищците Ц. Д. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес]0, С. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] П. Д. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] Й. Д. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ап.10, всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. К.-К. разноски за съдебното производство в размер на 1736.61 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: