Р Е Ш Е Н И Е № 350 София, 02 октомври 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – М. Велинова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1157/2012 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 17/2010 година по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 28.10.2010 година. В искането, като предпоставка за допустимостта му, са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че е нарушен материалният закон, тъй като не е приложена разпоредбата на чл. 53 ал. 1, б. „а” от НК и, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че съдът не е упражнил правомощието си по чл. 384 ал. 1, във вр. с чл. 382 ал. 5 и ал. 8 от НПК, да предложи промяна на споразумението между страните или да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора /само по отношение на осъдения А./. В съдебно заседание прокурорът от ВКПр поддържа искането по изложените в него съображения. Пред касационната инстанция осъденият В. А. не се явява и изпраща за свои процесуален представител упълномощения адвокат М. Д. от САК. Последната възразява срещу искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство и отмяната по този ред на влязлото в сила определение на СРС, тъй като не са допуснати посочените в искането материалноправни и процесуални нарушения. В писмена защита се поддържа, че по отношение на автомобила, иззет като веществено доказателство, съдът се е произнесъл по реда на чл. 306 ал. 1, т. 4 от НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. При проверката се установи, че по реда на чл. 384 НПК „Споразумение за решаване на делото в съдебното производство ”, Софийският районен съд е постановил атакуваното определение, с което е одобрил споразумение между осъдения В. А., неговия защитник адвокат Д. Б. от САК и прокурора от СРПр М. С., с което А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 4 пр. 1 и 2 вр. чл. 194 ал. 1 и чл. 18 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК, включително и за квалифициращия елемент, че деянието е извършено чрез използване на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № СА 3556 НР. Със същото определение е признат за виновен и осъдения Г. В., като съучастник на А., но тази част от определението не е предмет на проверка, тъй като не е включена в искането на Главния прокурор. С атакуваната част от определението, съдът е постановил, че одобрява споразумението и в частта, в която е заявена волята на страните по него, че иззетият по делото лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № СА 3556 НР, собственост на В. Х. А. ще бъде върнат на същия. Въпреки, че последната част от израза, не е прецизна, тъй като не е съобразена граматически с изискването за императивен характер на разпореждането по отношение на автомобила, а именно:„да бъде върнат”, волята на съда за връщането му е ясна. С това е била нарушена разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, според която на отнемане в полза на държавата подлежат вещите, които принадлежат на виновния и са предназначени или послужили за извършване на престъплението. Такава вещ е лекият автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № СА 3556 НР, собственост на В. Х. А., без който не би могло да се извърши инкриминираното деяние – кражба на четири броя гуми с джантите. Затова, с връщането на автомобила е нарушен материалния закон, тъй като не е приложен цитираният текст за отнемането му - чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК. Правилно в искането на Главния прокурор се поддържа, че съдът е следвало да упражни правомощието си по чл. 384, ал. 1 във вр. с ал. 5 и 8 от НПК, като предложи промяна в споразумението, съобразно правилното приложение на закона или да прекрати производството и да върне делото на прокурора. Неоснователно е твърдението на защитата, че съдът по отношение на връщането на автомобила е действал по правилата на производството по чл. 306 ал. 1, т. 4 от НПК. Както вече се посочи, съдът се е произнесъл не в такова производство, а в това по реда на Глава двадесет и девета – „Решаване на делото със споразумение”. В това производство е предвидено изрично, че когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК. Освен това, със ЗИДНПК /обн. ДВ, бр. 93/2011 г./ бе изменена редакцията на чл.381 ал. 8 от НПК, като се предвиди, тогава когато с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилага само чл. 23 от НК. Очевидно, идеята на законодателя е била, при необходимост групирането да се извърши в хипотезата на чл. 25 ал. 1, вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, това да става в производство по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, за да не се лишава деецът от инстанционния контрол по отношение на кумулацията. Следователно, в диференцираната процедура по глава 29 от НПК, от една страна не е предвидено ограничение за отнемането на вещите принадлежащи на виновния, тогава когато те са послужили за извършване на престъплението, за което той е признат за виновен, а от друга постановените определения имат силата на присъда и влизат в сила в деня на постановяването им, тъй като не подлежат на въззивен контрол. Настоящият състав намира, че с посочените нарушения на материалния закон и същественото процесуално нарушение са налице изискванията за частична отмяна на атакуваното определение, по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. с чл. 422 ал. 1, т. 5 и чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 17/2010 година по описа на Софийски районен съд, 2-ри наказателен състав; ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 28.10.2010 г. за одобряване на споразумението, само относно осъдения В. Х. А. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: