Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
София, 03 април 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
наказателно отделение в съдебно заседание на ....двадесети март..... две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН
ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ
:ЕЛЕНА АВДЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на
прокурора …АНТОНИ ЛАКОВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева
касационно дело № 63 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. В. В. срещу решение № 502/ 11.11.2008 г. по внохд № 563/08 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания по всички касационни основания по чл.348 НПК. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на подсъдимия или намаляване на наказанието и на размера на присъдените обезщетения.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата на посочените в нея основания.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението установи следното:
С присъда № 7/ 22.02.2008 г. по нохд № 171/07 г. Софийският градски съд признал подсъдимия П за виновен в това, че на 29.06.2006 г., при управление на л.а. “Фолксваген Джета”, в нарушение на правилата за движение по чл. 21 ал.1 ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на С. М. и на основание чл. 343 ал.1 б. В от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален лек режим на изтърпяване. Лишил го от право на управлява МПС за срок от три години. Осъдил го да заплати на гражданските ищци К. А. и Е. А. по 10 хиляди лева обезщетение за причинени неимуществени вреди и разноски в размер на 5 хиляди лева.
С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на една година, размера на наказанието лишаване от права на четири години и размера на обезщетенията за всеки от ищците на по 30 хиляди лева. Потвърдил присъдата в останалата й част.
Оплакването по касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК е мотивирано с довода, че съдът неоснователно е отказал назначаването на нова автотехническа експертиза, с което е ограничил правото на защита на подсъдимия.
Възраженията са свързани с начина на формиране на фактическите изводи на съда по механизма на пътно- транспортното произшествие. Твърди се, че изслушаните по делото експертизи са погрешни, като неправилно са изчислени всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства- скоростта на движение на автомобила, мястото на удара, отстоянието, от което подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме пострадалата като опасност на пътя и възможността му да предотврати сблъсъка. Нарушението при установяване на фактите е довело до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на В. за несъставомерно деяние, покриващо признаците на случайното деяние по смисъла на чл.15 НК.
Оплакванията са неоснователни. Софийският апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл.314 НПК и е направил повторна, пълна, обективна и логична оценка на всички доказателства, събрани от първата инстанция. По искане на подсъдимия въз връзка с възраженията му по фактите, съдът е назначил и изслушал допълнителна комплексна експертиза, която е отговорила на всички въпроси, формулирани от защитата. Софийският апелативен съд е анализирал всеки от отговорите на експертите, съпоставил ги е с данните, установени от гласните и писмени доказателствени средства и е изложил задълбочени и обстойни аргументи за решението си да отхвърли като неоснователни възраженията на подсъдимия, че е сторил всичко зависещо от него за предотвратяване на произшествието. На вниманието на настоящата инстанция са предложени идентични по съдържанието си възражения с експертен характер, на които вече е отговорено.
Върховният касационен съд намира, че въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения при установяване на фактите, тъй като е изградила изводите си въз основа на обективен, пълен и всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства. Те са преценявани поотделно и в тяхната взаимна логическа връзка, в съответствие с действителното им съдържание. По експертен път, на база констатираните спирачки следи, деформации по лекия автомобил, данните от свидетелските показания за мястото, посоката и начина на пресичане на платно от пострадалата и разстоянието, на което е отхвърлено тялото й, са установени по несъмнен и категоричен начин както мястото на удара по дължина и ширина на пътното платно, така и скоростта на движение на автомобила. Обсъдено е възражението за допусната техническа грешка в огледния протокол, като правилно е посочено, че тази неточност не е възпроизведена в изчисленията на експертите. За изводите по отношение на скоростта е от значение не само дължината на спирачния път, но и нейната величина в момента на удара / между 3 км.ч./, изводима от факта, че тялото на пострадалата е отхвърлено върху предния капак на автомобила, като главата й се е ударила в близост до челното стъкло. Съдът не е имал никакво основание да не възприеме експертните заключения, че при движение на лекия автомобил с разрешената скорост от 50 км.ч. подсъдимият е могъл да предотврати удара. Отхвърлил е предложението /дори не искане/ на защитата да се назначи друга експертиза, като е приел, че експертното заключение е достатъчно пълно и ясно и не възникват съмнения за неговата правилност. Затова настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. Съдът може да откаже събирането на нови доказателства, когато намери, че правно значимите факти са установени с вече събраните такива.
При установените факти, Софийският апелативен съд правилно е приложил материалния закон, като е изложил задълбочени съображения по правото. Липсват основания за извод, че подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици и извършено представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Безспорно той е управлявал автомобила с превишена скорост и въпреки своевременната му реакция на възникналата опасност, не е могъл да предотврати удара, който е бил предотвратим при управление с разрешената скорост от 50 км.ч. Не може да се позовава на чл.15 НК деец, който сам се е поставил в обективна невъзможност да предотврати настъпването на вредите, избирайки скорост на движение, явяваща се превишена или несъобразена с конкретните пътни условия. В този смисъл е трайната съдебна практика, включително цитираните в жалбата решение на Върховният касационен съд.
Върховният касационен съд не намира основания за намаляване размера на наказанието и на обезщетенията за вреди, присъдени на гражданските ищци. В касационната жалба оплакването за явна несправедливост на решението не е подкрепено с нито един довод. Това ограничава изключително много касационната инстанция при осъществяване на правомощията й да провери съдебния акт чрез отговори на доводите и възраженията на обжалвалата страна, защото такива липсват. Затова настоящият състав намира, че наказанието е индивидуализирано правилно, с отчитане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, обсъдени подробно в решението. То е съобразено с тежестта на престъплението и личната обществена опасност на В. , завишена поради обремененото му съдебно минало и многобройните административни наказания, наложени му за груби нарушения на правилата за движение по пътищата. Присъдените обезщетения са отмерени в размер, който съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 502/11.11.2008 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 563/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: