4 РЕШЕНИЕ № 185 гр. София, 16.10.2019 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4829/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на Профилирана гимназия „Яне Сандански“, гр. Сандански срещу въззивно решение № 2094 от 27.04.2018 г. по в. гр. д. № 239/2018 г. на Благоевградски окръжен съд, с което са уважени предявени от К. М. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. С въззивното решение е прието от фактическа страна, че ищцата е заемала длъжността „счетоводител”, но след това е била преназначена с допълнително споразумение на нова длъжност „главен счетоводител“. Работодателят е изменил изискванията за образование и квалификация за новата длъжност, а именно от средно във висше икономическо образование по специалност “счетоводство и контрол” или “финанси”, образователна степен “бакалавър” или “магистър”, каквито ищцата не притежавала. От правна страна въззивният съд е приел, че уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ е незаконосъобразно, тъй като причината за уволнението е съкращението в щата, а не липсата на образование и квалификация. В касационната жалба са изложени доводи, че съдът е излязъл извън фактите, въведени от ищцата в исковата молба, пораждащи правото за отмяна на уволнението по чл.344, ал.1, т.1 КТ. В срока за отговор К. М. М. възразява срещу отмяната на въззивното решение. Касационната жалба е основателна. Обжалването на въззивното решение е допуснато по въпроса- „Може ли съдът да приеме за незаконно уволнението въз основа на факт, който не е въведен с исковата молба?“. Отговорът на поставения въпрос е даден с непротиворечива практика на ВКС, а именно- предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Решение, което се основава на факти, които опорочават уволнението, но не са посочени от ищеца, е неправилно. Това е така, защото би се нарушил принципът за състезателност и равнопоставеност на страните в процеса. Съдът може служебно само да подпомага страните при извършването на процесуалните действия и да дава указания относно доказателствата, при условие, че не се сочат такива. Когато съдът установява факти извън твърдението на страните, решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е неправилно, а когато заедно с това се надхвърлят рамките на търсената защита- тогава, доколкото и докогато се търси, се нарушава и диспозитивното начало в процеса, което води до недопустимост на съдебното решение. Правото по чл.344, ал.1, т.1 КТ е потестативно право на работника за отмяна на уволнението и в обстоятелствената част на исковата молба е необходимо да се посочат правопораждащите факти на правото, чиято защита се търси. Съдът не може да се произнесе по предмета на делото (потестативното право за отмяна на уволнението), въз основа на други факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и са извън предмета на доказване, и за които факти не е разпределяна доказателствена тежест и не е давано указание за сочене на доказателства, при липсата на такива. В случая въззивното решение е неправилно- постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е приел от фактическа страна, че длъжността, заемана от ищцата е премахната, което обуславя незаконност на уволнението, но в исковата молба такъв факт не се твърди. В обстоятелствената част на исковата молба са въведени следните факти: ищцата е работила по трудов договор на длъжността „счетоводител“; на 31.05.2017г. е била уволнена на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, но заповедта е била немотивирана, самоцелна, уволнена е от длъжност „главен счетоводител“, каквато не е заемала, ползва закрила, тъй като е със заболяване „захарен диабет“. Никъде в исковата молба не се сочат като обстоятелства за незаконното уволнение премахването на заеманата от ищцата длъжност, както и твърдение, че промяната на изискванията за образование и квалификация касаят друга длъжност. Въззивният съд се е произнесъл в рамките на търсената защита, но извън въведените с исковата молба правопораждащи факти, поради което е нарушил принципите на състезателното начало и равнопоставеността на страните в процеса. Като последица от това, решението му е неправилно. По съществото на спора, съдът намира, че предявените искове са неоснователни. От доказателствата по делото, включително от неоспорените от ищцата Споразумение по чл.119 КТ за заемане на длъжността „главен счетоводител“ и връчена и длъжностна характеристика, съдържаща изменение на изискванията за образование и квалификация се установява, че към момента на уволнението ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител“. На 14.04.2017г. страните по трудовото правоотношение са подписали споразумение по чл.119 КТ, с което е уговорено, че ищцата преминава на длъжност „главен счетоводител“ с изискване на образование „средно специално, специалност „икономика- вътрешна търговия“. На 27.04.2017г. на ищцата и е връчена длъжностна характеристика, с която са променени изискванията за образование и квалификация, а именно- висше икономическо образование, специалност „счетоводство и контрол“ или „финанси“, образователна степен „бакалавър“ или „магистър“. На 31.05.2017г. е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ с мотиви към заповедта, че ищцата не е представила диплома за завършено висше икономическо образование специалност „счетоводство и контрол“ или „финанси“, образователна степен „бакалавър“ или „магистър“, съгласно връчената и длъжностна характеристика. Тези факти се установяват категорично, доколкото документите, удостоверяващи сключеното допълнително споразумение по чл.119 КТ, връчената длъжностна характеристика и заповедта за уволнение не са оспорени от ищцата. В съдебно заседание представителят на ищцата изрично е заявил, че не оспорва представените от работодателя доказателства, т.е. твърденията на ищцата в исковата молба категорично се опровергават от доказателствата по делото, които тя не оспорва- заемала е длъжността „главен счетоводител“, заповедта за уволнение е мотивирана и не е самоцелна- посочено е правното и фактическото основание за уволнение, ищцата е знаела за какво я уволняват. Доколкото не е оспорено основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, то неоснователно е позоваването на закрилата по чл.333, ал.1 КТ. Тъй като не се установяват правопораждащите факти относно правото за отмяна на уволнението по чл.344, ал.1, т.1 КТ, въведени в исковата молба, то предявените искове по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят. Поради изхода на спора, в полза на работодателя следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 954лв., съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Доколкото са неоснователни исковете, предявени от ищцата, то неоснователна е и подадената от нея частна жалба с вх.№ 3067/2018г. по описа на Благоевградски окръжен съд, срещу определение на въззивния съд, с което е оставена без уважение молбата и по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: РЕШИ : ОТМЕНЯ въззивно решение № 2094 от 27.04.2018 г. по в. гр. д. № 239/2018 г. на Благоевградски окръжен съд, както и решение № 3470/24.10.2017г. на Районен съд- Сандански и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К. М. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ срещу Профилирана гимназия „Яне Сандански“ гр. Сандански. ОСЪЖДА ищцата К. М. М. да плати на ответника Профилирана гимназия „Яне Сандански“ гр. Сандански направените разноски за настоящата инстанция в размер на 954лв.. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна касационна жалба вх.№ 3067/2018г. по описа на Благоевградски окръжен съд, подадена от ищцата К. М. М.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: