Р Е Ш Е Н И Е № 250 Гр. София, 10 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 677 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. Е. Д. (чрез адв. Ц. Н.) против решение № 375/ 12 от 23.11.2012 год. по в.н.о.х.д. № 896/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 2 състав, с искане за отмяна и постановяване на оправдателна присъда. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е аргументирано с неправилния отказ на съдебния състав да приеме поведението на подсъдимия за случайно деяние и да приложи института по чл. 15 от НК. В съдебно заседание подсъдимият не взема становище по делото. Неговият защитник поддържа касационната жалбата по изложените в нея съображения. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители (адв. Р. А.) счита позицията на жалбоподателя за неоснователна и предлага атакуваният съдебен акт да бъде потвърден. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за отхвърляне на предложението на подсъдимия и за оставянето в сила на въззивното решение, което приема за правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 375/ 12 от 23.11.2012 год. по в.н.о.х.д. № 896/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 2 състав е потвърдена присъда № 13 от 13.07.2012 г. по н.о.х.д. № 523/ 2011 г. на Врачански окръжен съд, с която подсъдимият Е. Е. Д. бил признат за виновен в това, че на 30.11.2010 г., около 9.30 часа, в гр.К., [улица], пред магазин „О. Д.”,при управление на МПС – л.а. марка „Р.” с д.к. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Ц. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл.54 от НК му определил наказания от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от от една година и шест месеца, на основание чл. 343г от НК. С присъдата подсъдимият Е. Е. Д. е осъден да заплати обезщетения за претърпени от гражданските ищци неимуществени вреди в размер на 25 000 лв (за И. П. С.), в размер на 20 000 лв (за С. А. Г.) и по 10 000 лв (за Е. В. Л. и М. В. С.), заедно със законната лихва ,считано от 30.11.2010 г. до окончателното им изплащане. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия Е. Е. Д. е неоснователна, с изключение на нуждата от прецизиране на правната квалификация и оправдаване на дееца за нарушение на правило, което не е в причинно-следствен процес с престъпния резултат. Доводът за допуснато нарушение на закона с отказа да се приеме приложение на нормата на чл. 15 от НК е неприемлив. Деянието е случайно, когато водачът на моторно превозно средство не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици. Настоящият случай не такъв. Надлежно проверените по делото факти разкриват, че подсъдимият е застигнал пострадалия велосипедист, движел се в същата лента и направление, който внезапно и без да подаде сигнал с ръка отклонил посоката си наляво. С това поведение велосипедистът създал опасност на пътя, която била подценена от наскоро придобилия правоспособност водач на лекия автомобил. Той имал възможност да възприеме опасността на разстояние от 49,72 метра (установено чрез експертни изчисления) и своевременно да намали скоростта или да спре, за да избегне удара. Отстоянието до мястото на удара било по-голямо от опасната зона за спиране на л.а. „Р.” (47,32 метра при 60 км/час) и подсъдимият имал техническа възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие. Вместо това, младият водач продължил движението си още 52 метра и се отклонил наляво. Задействал спирачната система едва на 8 метра преди мястото на удара, който настъпил на осевата непрекъсната линия, разделяща пътя на две ленти за двупосочно движение. Експертните изводи пояснили, че удар нямало да настъпи и лекият автомобил могъл да спре преди мястото на удара, ако водачът Д. е предприел спиране веднага след възникване на опасността. Също така не би предизвикал катастрофа и ако е продължил праволинейното движение на превозното средство направо, без да се отклонява наляво и управлявайки дори със същата скорост, е могъл да премине зад велосипедиста. С поведението си подсъдимият Д. нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП (инкриминирана с изменение на обвинението в съдебно заседание), задължаваща го безусловно да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност на пътя. Затова той не може да се ползва от института на случайното деяние, тъй като с действията си на водач сам се е поставил в невъзможност да избегне удара и смъртния резултат. Деецът е нарушил правото за движение по пътищата, предвиждащо т.нар. „непредвидима опасност” (в т.см. и ТР № 28 по н.д. № 10-1984 г. на ОСНК) и следва да понесе своята наказателна отговорност, като между нарушението и настъпилата смърт на велосипедиста е налице пряка причинно-следствена връзка. Неправомерните действия на пострадалия не могат да заличат престъпния характер на поведението на подсъдимия, нито изключват обществената опасност на деянието (както неправилно смята касатора), но са взети предвид при индивидуализацията на наказанието като смекчаващо обстоятелство. Искането на жалбоподателя да бъде оправдан не може да бъде удовлетворено. Отсъства претендираното с касационната жалба основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че с изменение на обвинението (прието от окръжния съд в с.з. на 19.06.2012 г.) са посочени за нарушени две разпоредби, чието приложение е взаимно изключено: задължителното правило за движение по пътищата, регламентирано в чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП, и забраната по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нарушена е тази разпоредба, която е в пряка причинна връзка с настъпилите съставомерни последици. И тъй като мястото на удара е на непрекъснатата разделителна линия, частичното навлизане в насрещната лента за движение на автомобила не води до настъпване на удара, а липсата на навременно въздействие от водача върху органите за управление – да намали скоростта, а при необходимост и да спре, при възникване на опасност за движението. Ето защо нарушението на инкриминираната разпоредба на чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП не се намира в причинна връзка с обществено опасния резултат и подсъдимият Д. следва да бъде оправдан. Жалбоподателят не е навел други основания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради което съдът не дължи произнасяне извън очертаните с жалбата предели на касационната проверка по чл. 347 от НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 375/ 12 от 23.11.2012 год. по в.н.о.х.д. № 896/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 2 състав, като ОПРАВДАВА подсъдимия Е. Е. Д. да е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.