1 Р Е Ш Е Н И Е N 146 гр. София 12.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 5844/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. против въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, № 1140 от 01.06.2015г. по гр.д.№ 481/2015г. Ответниците Г. Н. З. и И. Х. Зарева изразяват становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е приета за допустима с определението по чл. 288 ГПК № 14 от 08.01.2016г. и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по правния въпрос: остава ли собствеността на недвижимите имоти в патримониума на приватизираното дружество при положение, че приватизацията е по чл. 35 ЗППДОП /отм./ и е извършена чрез прехвърляне на цялото предприятие на приватизираното дружество. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното. Предявени са искове с правно основание чл. 30 ал.3 ЗС и чл. 86 ал.1 ЗЗД. С въззивното решение, Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, първо гражданско отделение, 19 състав от 04.04.2014г. по гр.д.№ 12 443/2009г. в частта, в която Г. Н. З. и И. Х. Зарева са осъдени да заплатят на основание чл. 30 ал.3 ЗС на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 5192лв. , както и по 1000 лв. лихва по чл. 86 ЗЗД и е решил делото по същество като е отхвърлил исковете. В останалата обжалвана част, с която са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 30 ал.3 ЗС до пълния претендиран размер 22 475 лв. и по чл. 86 ЗЗД до пълните размери от 4327.76лв. , първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел, че ищците по делото не са доказали твърдението в исковата молба, че са собственици на поземлен имот планоснимачен номер 66 с отреждане за О. и КОО, в квартал 2 по плана на [населено място], местността „Н.-Захарна фабрика” заедно построените в това дворно място петнадесет административни сгради. Съображенията за този извод са, че няма данни по делото приватизираното дружество [фирма] да е било собственик на имота, както и че купувачите на предприятието , част от които са ищците по делото В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. не са станали съсобственици по силата на приватизационната сделка. Купувачите на 100 % от дружествените дялове по реда на чл. 35 ЗППДОП /отм./ са придобили дяловете, но собственик на имуществото, включващо и правото на собственост върху имота, е останало дружеството. Поради недоказване на съсобственост, апелативният съд е приел, че искът с правно основание чл.30 ал.3 ЗС се явява неоснователен. Съдът е изложил и допълнителни съображения, че в чл. 5 от договора за наем, сключен на 01.12.2006 г. е предвидено, че наемната цена ще се плаща в брой в касата на наемателя в срок до пето число на всеки следващ месец за предходния, а по делото няма данни ищците да са поискали от [фирма] заплащането на припадащата им се част от наема, нито е доказано, че целият наем да е бил получаван от ответниците. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение възприема практиката в решение № 127 по гр.д.№ 725/2010г. на ВКС, І т.о., според която не съществува идентичност между понятието „търговско предприятие” и съвкупността от всички дружествени дялове. Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и включва имуществени права, включително и право на собственост , докато дружественият дял е пропорционален на дела на съдружника в капитала на дружеството, чийто размер зависи от чистото имущество и правото на собственост върху дружествения дял принадлежи на съдружника съгласно чл.127 ТЗ. Ето защо при преценката за вещноправното действие на договор за приватизация , сключен по реда на чл. 35 ЗППДОП /отм./ , съдът следва да се ръководи от уговореното в договора – дали с него се прехвърля търговското предприятие или дружествени дялове от преобразуваното държавно дружество. По основателността на касационната жалба. С оглед съображенията по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касаторите за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд във връзка с предмета на приватизационната продажба. Видно от съдържанието на сключения договор от 02.10.2001г., Министърът на икономиката е продал на физическите лица, част от колектива на [фирма]: Ц. П. А., Г. Н. З., К. Н. П., С. Г. И., Н. Ц. Черепова и В. И. Х., собствеността на предприятието на [фирма] като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по чл. 15 ТЗ, следователно не са продадени дялове от търговското дружество, а е продадено цялото търговско предприятие с включените в него вещни права . На следващо място е основателен и доводът на касаторите , че съдът е нарушил правомощията си по чл. 269 ГПК като е проверил правилността на решението извън доводите в жалбата. Във въззивната жалба, подадена от ответниците Г. Н. З. и И. Х. Зарева не са развити доводи във връзка с признатата от първоинстанционния съд съсобственост върху процесния имот между страните по делото. Изрично във въззивната жалба е посочено, че правата на ищците са определени правилно и че те общо притежават 1/3 ид.ч. от имота. Оплакванията във въззивната жалба са само затова, че липсва пасивна легитимация на ответниците да отговарят по предявения иск, след като договорът за наем е сключен по решение на общото събрание на съсобствениците, както и че по силата на сключения договор за наем, всеки съсобственик има право да търси съответната част от наемната цена. Съгласно т. 1 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, въззивният съд проверява служебно валидността и допустимостта на решението, а в останалата част при проверката на неговата правилност, е обвързан от указаното във въззивната жалба с изключение на необходимостта да приложи императивна правна норма. Във въззивната жалба, с която е сезиран апелативният съд по настоящото дело, няма доводи за неправилност на изводите на съда относно наличието на съсобственост между страните по делото, поради което в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че независимо, че страните не спорят по квотите в съсобствеността, въззивният съд следва служебно да се произнесе и по този въпрос. Разпоредбата на чл. 41 ал.2 ЗППДОП /отм./ , на която се е позовал апелативният съд, не е приложима за разрешаването на настоящия спор, защото с разпореждането по нот.акт 47/2002г. не са засегнати правата на ищците. Основателен е и доводът на касаторите, че след като те не са страни по договора за наем, не биха могли да претендират наемна цена от наемодателя. Независимо, че договорът за наем е предхождан от решение на съсобствениците, взето с протокол от 30.11.2006г., договорът е сключен само от част от тях, само те са страна по наемното правоотношение и уговорките за начина на плащане обвързват само наемодателите Ц. П. А., А. Н. А., Г. Н. З. и И. Х. Зарева. Само те имат вземане от наемодателя, защото предмет на наемния договор е целият обект с дружеството – наемател и липсва уговорка за заплащане на наемната цена само за правата на наемодателите. Според незадължителната практиката на ВКС , която се споделя от настоящия състав - решение № 83 от 10.02.2000г. по гр.д.№ 1107/1999 г. на ВКС, ІV г.о., когато наемодателят е сключил договор за целия имот от свое име и за целия обект, правото на останалите съсобственици се изразява във вземане срещу наемодателя. Като съсобственици, ищците имат право да търсят онази част от наемната цена, припадаща се на техните идеални части, независимо от уговорката в наемния договор за разпределяне на наемната цена пропорционално на платените суми по приватизационния договор. С оглед на изложеното, като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, обжалваното решение на Софийския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 30 ал.3 ЗС и чл. 86 ал.1 ЗЗД следва да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, делото следва да се реши по същество. Добивите от вещта - естествените и граждански плодове, какъвто е наемът, принадлежат на собственика съгласно чл. 93 ЗС. Когато имотът е съсобствен и е отдаван под наем само от част от съсобствениците, те дължат на основание чл. 30 ал.3 ЗС припадащата се част от наема на другите съсобственици. В случая отдаването на целия имота под наем е установено от представения по делото наемен договор, с който е уговорена наемна цена за целия имот, а възражението на ответниците, че не са получавали целия наем е останало недоказано. Ето защо исковете по чл. 30 ал.3 ЗС на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. , които притежават по 1/12 ид.ч. от имота срещу Г. Н. З. и И. Х. Зарева са основателни и следва да бъдат уважени до размер на 5192.50 лв. за всеки, а исковете за мораторна лихва по чл. 86 ал.1 ЗЗД за времето до предявяване на иска следва да бъдат уважени до размер на 1000 лв. за всеки от ищците. Възражението за прихващане на ответниците Г. Н. З. и И. Х. Зарева е недопустимо и не следва да бъде разглеждано, защото не е направено в срока по чл. 133 ГПК и не се изразява в материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания – ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК т.4. В останалата част касационната жалба е неоснователна, защото при претенция по чл. 30 ал.3 ЗС релевантен е размерът на уговорения наем, а не този, който е било възможно да бъде получен от съсобствениците – наемодатели. При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени разноски по делото общо 2567 лв., от които 1652.50 лв. за първата инстанция и 915 лв. за касационната инстанция съобразно уважената част на касационната жалба. За въззивното производство разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, № 1140 от 01.06.2015г. по гр.д.№ 481/2015г. в частта, в която е отменено частично решението на Софийския градски съд, гражданско отделение, 19 състав № 2342 от 04.04.2014г. по гр.д.№ 12443/2009г. и са отхвърлени исковете с правно основание чл. 30 ал.3 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. Н. З. ЕГН [ЕГН] и И. Х. Зарева ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] вх.Б ет.4 ап.22 да заплатят на основание чл. 30 ал.3 ЗС на В. И. Х. ЕГН [ЕГН] , Й. Ж. Х. [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица], С. Г. И. ЕГН [ЕГН] и Л. И. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл. 916 по 5192.50 лв./пет хиляди сто деветдесет и два лева и петдесет стотинки/ на всеки, представляващи получени наеми за съсобствен имот за времето от 01.12.2006т. до 01.07.2009г. , ведно със законната лихва , считано от 31.07.2009г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА Г. Н. З. ЕГН [ЕГН] и И. Х. Зарева ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] вх.Б ет.4 ап.22 да заплатят на основание чл. 30 ал.3 ЗС на В. И. Х. ЕГН [ЕГН] , Й. Ж. Х. [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица], С. Г. И. ЕГН [ЕГН] и Л. И. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл. 916 по 1000лв. /хиляда лева/ мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 01.12.2006т. до 31.07.2009г. ОСЪЖДА Г. Н. З. ЕГН [ЕГН] и И. Х. Зарева ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] вх.Б ет.4 ап.22 да заплатят на основание чл. 78 ал.1 ГПК на В. И. Х. ЕГН [ЕГН] , Й. Ж. Х. [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица], С. Г. И. ЕГН [ЕГН] и Л. И. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл. 916 сумата 2567 лв. /две хиляди петстотин шестдесет и седем лева/ разноски по делото за всички инстанции. Оставя в сила решението Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, № 1140 от 01.06.2015г. по гр.д.№ 481/2015г. в частта, в която е потвърдено решението на Софийския градски съд, гражданско отделение, 19 състав № 2342 от 04.04.2014г. по гр.д.№ 12443/2009г. в отхвърлителната му част до пълния размер на предявените искове срещу Г. Н. З. и И. Х. Зарева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: