Р Е Ш Е Н И Е
№ 113/2018 г.
София, 12.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4499 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Т. Е. И. – С. и С. Т. С. , и двамата от [населено място] обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 1450 oт 22.06.2017 година по гр. възз. д. Nо 5282/2016 год. на АС- София. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- чл.79 ЗС във вр. с чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и чл. 7 ЗВСОНИ, на съществени процесуални правила и е необосновано , основания за отмяна по реда на касацията.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ в хипотезите на възстановена собственост на основание чл. 7 ЗВСОНИ, когато лицата спрямо които е заявен иска за собственост на реституирания недвижим имот не са стани в производството по чл. 7 ЗВСОНИ, направили възражения за придобиване на собствеността по давност и по конкретно за момента от които тече срокът на придобивната давност за тези лица , след като се приема за основателен довода , че този въпрос налага произнасяне поради липса на конкретна съдебна практика.
Ответниците по касация Е. П. К.- Й. , Л. О. О. и С. Л. Б., чрез процесуалния си представител адв. К. М.- САК вземат становище , че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно. Няма допуснати нарушения на материалните правни норми, спазени са разясненията по тълкувателните решение на ВКС.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания и наведени доводи и възражения на страните , намира:
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение първата инстанция по уважените искове на Е. П. К.- Й. , Л. О. О. и С. Л. Б. за собственост на апартамент в [населено място] по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 1 ЗВСОНИ и ЗН. Прието е , че ищците по спора се легитимират за собственици на процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство и реституция по чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ , настъпила след влизане в сила на Решение No 335 от 06.08.2004 година по гр.д.No 1979/ 2003год. на СГС, постановено в производство по чл. 7 ЗВСОНИ , от дата 11.07.2006 година . Прието е , че релевираното от ответниците С. Т. С. и Т. И. - С. , правоизключващото възражения за придобита от тях собственост на процесния недвижим имот на основание чл. 79 ЗС- придобивната давност , чиито срок, считано от влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ на 23.11.1997 година , е изтекъл до датата на предявяване на иска – 08.06.2009 година , е неоснователно доколкото началния момент на давностния срок е датата на влизане в сила на решението по чл. 7 ЗВСОНИ.
По поставения правен въпрос
С разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, приета с ДВ. бр.107/1997 година законодателят установява правилото, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ или ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на разпоредбата в сила, т.е от дата 23.11.1997 година .Безусловната формулировка на текста , както и дадените задължителни разяснения по приложението му с т.2 на ТР 1/2009 година, прието на 02.06.2010 год. на ОСГК на ВКС по отношение на трети лица , в хипотезите при които , в производство по чл. 108 ЗС същите се позовават на изтекла придобивна давност и които са приобретатели на спорния имот по сделка с ответника по уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, независимо , че сделката е сключена преди завеждане на иска за прогласяване нищожността и третите лица не са били страна по делото, не сочат на възможност за отклонения нито по отношение на лицата , нито по отношение на предметния обхват на посочените реституционни закони. ОСГК на ВКС приема , че „посочената разпоредба ( чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ ) има ретроактивно действие и заличава с обратна сила изтеклата вече давност .“ Доколкото би могло ( а в практиката на ВКС има постановени решения по чл. 290 ГПК в този смисъл) да се приеме изключение за началния момент на срок на придобивната давност , то това са ограничените хипотези , при които , към датата на влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ вещноправният ефект на давността като придобивно основание вече е настъпил).
В случаите , когато експроприираната собственост се възстановява на основание чл. 7 ЗВСОНИ, по силата на влязлото в сила позитивно решение на съда за прогласяване нищожността на сделка , по силата на която ответникът по иска е придобил имота от Държавата, еднозначно в съдебната практика се приема , че тази сделка е противопоставима на третите добросъвестни лица –приобретатели от държавата , защото не е породила вещноправно действие и тези последици са относими и по отношение на всяко трето лице приобретател на реституираната собственост . В тези хипотези е и най-същественото отклонение от принципа на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ е собствеността се възстановява ex lege , а именно , че ищците по исковете по чл. 7 ЗВСОНИ се легитимират като собственици едва след слизане в сила на съдебно решение по уважен на иск и прогласяване нищожността на сделката, предмет на иска . Доколкото в тези хипотези се касае до специален ред за реституция по отношение на трети недобросъвестни лица , придобили собствеността от държавата по силата на сделка, сключена в нарушение на нормативните актове, при използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт , то моментът от който е налице правната възможност за защита на възстановената собственост е именно този на влизане в сила на решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ.
Изтеклата до този момент придобивна давност в полза не само на лицата - приобретатели по прогласената за нищожна сделка , но и за всички трети лица , позоваващи се на придобивната давност по отношение на отчужден недвижим имот , чиято собственост се възстановява по ЗВСОНИ или ЗСПЗЗ , не се зачита.
Ето защо еднозначно се приема , че за третите лица – приобретатели на реституирания по чл. 7 ЗВСОНИ недвижим имот , направили възражения за придобиване на собствеността по давност , срокът по чл. 79 , ал.1 ЗС тече от датата на влизане в сила на решението по чл. 7 ЗВСОНИ, независимо дали са били привлечени за участие в реституционното производството, след като конкретният обект на реституция има своята индивидуализация именно с влизане в сила на решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ.От този момент тече срока на придобивната давност и за всяко друго лице , което претендира да е владелец на чужд имот и се позовава на осъществен фактически състав на чл. 79 ЗС.
По основателността на касационната жалба
С оглед на изложените съображения по поставения правен въпрос и безспорно установените правно релевантни факти , настоящият състав на касационния съд намира касационната жалба за неоснователна .
Собствеността на недвижимия имот, предмет на заявения ревандикационен иск, апартамент в [населено място], е възстановена на основание чл. 7, ал.1 ЗВСОНИ с влязло в сила Решение No 335 от 06.08.2004 година по гр.д.No 1979/2003год. на СГС, от дата 11.07.2006 година .
Ищците по иска ( ответници по касация ) Е. П. К. - Й. , Л. О. О. и С. Л. Б., , като наследници на общ наследодател М. Л. , от която е отчужден по реда и на основание ЗОЕГПНС процесния имот , се легитимират като негови собственици.
Спорен от правна страна е въпросът за потивопоставимостта на решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ от гл.т. на неговите последици по отношение на новоконстаитуираната като ответник по ревандикационния иск на дата 30.05.2014 година , след отменително решение по чл. 304 ГПК,и настоящ касатор Т. Е. И.- С..
Същата поддържа възражение ( л.20, производство СГС) че е придобила процесният недвижим имот на основание давност , считано от дата 28.01.1998 година , чиито 10-годишен срок е изтекъл към датата на конституирането и за страна в процеса. Поддържа , че тъй като в предметния обхват на чл. 7 ЗВСОНИ, съгласно разясненията на ТР No 1/2009 година , прието на 06.08.2010 година на ОСГК на ВКС , се включват само третите недобросъвестни лица и техните наследници , приобретатели по прогласената за нищожна при условията ма чл. 7, ал.1 ЗВСОНИ правна сделка , поради което решението по чл. 7 ЗВСОНИ и е непротивопоставимо .
С обжалваното въззивно решение , апелативният съд е приел, че възражението на Т. С. за придобиване на процесния недвижим имот на основание придобивна давност не може да бъде уважено по съображения , че „ основанието на упражняваната от тях ( съпрузите С. ) фактическа власт , не може да бъде противопоставена на ищците“ до момента , от който те - ищците придобиват собствеността и разполагат с възможността за защита с иск по чл. 108 ЗС. Прието е , че доколкото за времето до възстановяване собствеността по реда на чл. 7 ЗВСОНИ заявеният иск по чл. 108 ЗС би бил преждевременно заявен , то и за „владелците на имота периодът до влизане в сила на решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ не може да бъде пресметнат при изчисляване срока на давността “, поради което изцяло намират приложение задължителните разяснения на цитираното тълкувателно решение.
Настоящият състав приема за законосъобразен крайния извод на апелативния съд за неоснователност на направеното възражение за придобиване на имота по давност от страна на Т. С..
Данните по делото сочат , че с Решение от 11.11.1948 год. на Комисията по ч. 11 ЗОЕГПНС от М. Л. И. Л. и съпруга и Л. И. Л. е отчужден притежаван от тях недвижим имот в [населено място]. Съставен е АДС 11813/1956 година за държавно завземане на апартамента.
Част от отчуждения недвижим имот , обособен като самостоятелно жилище , е продаден от държавата (Ленински РНС-София) и закупен от В. И. Т. с писмен Договор за покупко-продажба от 28.03.1968 година ( л. 14- производство СГС) по време на брака и със Т. С. Т., поч. 27.03.1973 година , при действието на чл.13, ал.1 и чл.103 СК/68- отм. и чл. 14, ал.7 СК/68г. –отм.
С. Т. С. , като син на Т. С. наследява след смъртта на баща си, по силата на настъпилото универсално правоприемство, съвкупността от имуществените права, задължения и фактически отношения, съставляващи наследството на покойния Т. Т., съгласно чл. 5 ал.1 ЗН и чл. 9, ал.1 ЗН.
По заявен от наследниците на М. и Л. Л. иск по чл. 7 ЗВСОНИ срещу В. И. Т. и С. Т. С., с Решение на първата инстанция- СРС, 53 с/в искът е отхвърлен. С Решение No 335 от 06.08.204 година по гр.д. No 1979/2003 година на СГС-II а отд. решението на първата инстанция е отменено и в постановено ново, с което искът по чл. 7 ЗВСОНИ е уважен. С Решение No 562 от 11.07.2006 година по гр.д. No 155/2006 год. на ВКС- IV г.о. решението на СГС е потвърдено.
Поддържаните в касационната жалба , от защитата на касаторите доводи за незаконосъобразно приложение на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ са неоснователни.
Принципно няма спор, че доколкото с разпоредбата на чл. 5 , ал.2 ЗВСОНИ се визира заличаване срока на изтекла придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ или по ЗСПЗЗ , в предметния обхват са и хипотезите на възстановяване на собствеността на основание чл. 7 ЗВСОНИ. В случая , с оглед на изложените по-горе правни съображения и при данните за момента на влизане в сила на решението по уважения иск по чл. 7 ЗВСОНИ- а именно 11.07.2006 година , разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ е неприложима и не заличава с обратна сила изтекъл срок на давността по причина , че собствеността на процесния имот се счита възстановена от датата на влизане в сила на решението по чл. 7 ЗВСОНИ. Именно от този момент претендиращият владелец на чуждата вещ обективно може да демонстрира субективното си намерения да се свои чуждия недвижим имот по отношение на лицето - собственик ( ищците по делото) и упражнява правомощията на собственика на имота. В случая е очевиден изводът , че за времето от датата на възстановяване на собствеността по съдебен ред до датите на предявяване на иска по чл. 108 ЗС по отношение на С. С. - 08.06.2009 година , а по отношение на ответника Т. И.- С. - 30.05.2014 година , няма изтекъл 10-годишен период от време.
Събраните по делото доказателства за начина на установяване на фактическа власт от ответниците С. С. и Т. С., релевирали възраженията си за осъществен състав на придобивна давност по отношение на чуждия имот - собственост на държавата за времето от отчуждаването по ЗОЕГПНС респ. продажбата през 1968 година до 11.07.2006 година , а след това собственост на ищците по реституция и наследство , сочат че владелец по см. на закона може да бъде само ответника С. С. , получил фактическата власт в предметния обхват на транслираните наследствени права и фактически отношения след смъртта на баща си. В резултат на забраната на чл. 86 ЗС С. С. не може да се позове на придобивната давност за времето от смъртта на баща си до влизане в сила на решението по чл. 7 ЗВСОНИ, а изтеклият период от тази дата до завеждане на настоящия иск не е достатъчен .
Ответникът Т. С. е допусната в процесния недвижим имот единствено като съпруга на С. С. като ползвател ( по заем за послужване ), доколкото няма други твърдения и установени факти. Тя няма осъществена самостоятелна фактическа власт с намерения за своене , тъй като в нито един момент няма променено отношение към вещта, като „наследствен имот“ на съпруга и , поради което има само статут на държател на имота, в която насока са и основателните доводи на защитата на ответниците по касация.
По тези съображения , настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което и
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 1450 oт 22.06.2017 год. по гр. възз. д. Nо 5282 / 2016 год. на АС- София.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |