1 Р Е Ш Е Н И Е № 649 гр. София, 17.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 19 октомври през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Богданова като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1516/09 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1207/09 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от КТ. Прието е, че материалноправният въпрос: извършен ли е задължителният в случая подбор по критериите на закона, чрез оценка на относими към установяването им показатели и по реда на извършване, определен от работодателя, е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба К. Н. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ се произнася за правилността на решението на ОС само по посочените в жалбата основания, като намира следното: Въззивният съд е уважил предявените от К. Н. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ. Приел е, че уволнението на ищеца от длъжността водач- мотокарист при ответника, на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ е незаконно, поради незаконосъобразност на задължителния - при премахване на част от бройките за длъжността / 3 от 28/ - подбор. Подборът не е извършен по критериите на чл.329 от КТ - не е сравнена квалификацията на заемащите длъжността. Не е спазен и редът за извършването му, определен от работодателя – назначената за извършване на подбора комисия не е съпоставила работниците по определените в заповедта за подбор критерии с колективна преценка, а е възприела точковата оценка на прекия им ръководител - неин член и я е предложила на ръководителя на предприятието като резултат от подбора. Тези изводи на въззивния съд са отчасти незаконосъобразни и необосновани, но като краен резултат решението е правилно: Работодателят, като отв. по иска пред инстанциите по същество и като касатор е посочил, че всички подлежащи на подбор мотокаристи притежават равна квалификация – средно образование с правоспособност / според установеното в щатните разписания изискване/. Затова е сравнил само нивото на изпълнение на работата им по показатели, посочени в заповедта за подбор от 31.07.08 г. – професионална компетентност, умения за работа в екип, ръководни умения, вземане на решения, иновативност / творчество/, устойчивост на стрес, гъвкавост /приспособимост/. Тричленната комисия за подбор е възприела и с това усвоила цифровата оценка по тези показатели, дадена на всеки един от заемащите длъжността от прекия им ръководител – неин член и подборът е извършен въз основа на тази сборна оценка, приложена към протокола на комисията от 11.08.08 г. Така процедурата по подбор не е останала незавършена, нито е формално опорочена. Законът не изисква специален ред и форма за извършване на подбора - работодателят определя начина на извършването/напр. комисия,показатели, данни и оценяване за тях/ и оформянето му – Р по гр.д. №90/09 г. на ВКС, ІV- то г.о.. Оценката обаче – която е само цифрова, е оспорена от ищеца и работодателят не е ангажирал доказателства за конкретното й оценъчно съдържание и съответствието й с конкретния работник и показателя, по който се дава. От изложеното се налага извод, че първият от законовите критерии / квалификацията/ е използван при подбора – при равно образование и изискуема правоспособност, са съпоставени професионалната компетентност и умения, които са във връзка с този критерий – Р по гр.д. №74/09 г. на ВКС. Преценката за тях и за нивото на изпълнение на работата, която работодателят прави самостойно въз основа на наблюденията и резултатите в производствения процес обаче не е защитена от него, съобразно доказателствената тежест при заявеното с иска оспорване – Р по гр.д. №90/09 г.. Не е посочено конкретното съдържание на изразената само цифрово оценка на прекия ръководител по приложената таблица, не са ангажирани гласни и писмени доказателства, че тя е дадена след и отразява действителна съпоставка на работниците. Така работодателят не е установил, че е оставил на работа тези от тях, които наистина са с по - висока квалификация/ знания, умения, опит/ и работят / прилагат ги/ по –добре – чл.329 от КТ. Жалбата е неоснователна. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1207/09 г. от 7.08.09 г. Осъжда „Д. стъкларски заводи” АД София да заплати на К. А. Н. 400 лв., разноски за тази инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: