2 2 РЕ Ш Е Н И Е № 365 София,27 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесети октомври. две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря….НАДЯ ЦЕКОВА.......…и на прокурора.....ПЕНКА МАРИНОВА......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1251 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдената Е. С. П. за проверка по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 128/ 11.07.2014 г. по внохд № 271/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Релевирани са трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на осъдената. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивното решение, установи следното: Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил изцяло присъда № 92/ 28.03.2014 г. по нохд № 809/ 2013 г. на Пазарджишкия районен съд, с която подсъдимата Е. С. П. е призната за виновна в това, че от средата на м. април до 25.05.2009 г., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Т. А. В., с което й причинила имотна вреда в размер на 16021.66 лв. На осн. чл.209 ал.1 от НК подсъдимата е осъдена на две години лишаване от свобода, които да търпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален „общ” режим. Същата е осъдена да заплати на Т. В. обезщетение за имуществени вреди в размер на 16021.66 лв. Процесуално допустимото искане на осъдената е частично основателно. Оплакването на осъдената, че решаващите съдилища са формирали фактическите си изводи в нарушение на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, като неправилно са игнорирали показанията на майка й, св. П. е лишено от фактическо основание. На идентични по съдържание възражения, въззивният съд е дал убедителен отговор, след като сам е анализирал събраните от първата инстанция доказателства. Видно е от мотивите към решението, че обясненията на подс. П. и показанията на пострадалата В. са съпоставени с останалите доказателствени източници и са оценени добросъвестно, без извращаване на действителното им съдържание. Съдът е изложил подробни съображения защо приема за недостоверни твърденията на подсъдимата, че не е въвела в заблуждение пострадалата, опирайки се на тяхната изолираност, неубедителност и най-вече на показанията на свидетелите П., Г., П., Т. и П., които категорично ги опровергават. Обсъдени са и показанията на св. П., като по отношение на тяхната недостоверност също е изложена подробна аргументация. Съдът е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 от НПК, като е мотивирал основанията, поради които не приема доводите на подсъдимата за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Не са допуснати твърдяните в искането процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на въззивното решение. Не е допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като установените по делото факти законосъобразно са квалифицирани като престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Пазарджишкият окръжен съд е изложил подробни съображения / на л.34 и 35/ за наличието на обективните и субективни признаци на измамата, които настоящата инстанция напълно споделя и не е нужно да преповтаря. Неоснователна е тезата, че се касае за гражданско- правни отношения /неизпълнение на договор/, тъй като подсъдимата изначално е знаела, че не може да изпълни поетото задължение за продажба на имота, умишлено е въвела в заблуждение пострадалата в обратното, за да я мотивира да й предостави инкриминираната сума и не е предприела каквито и да било действия за уреждане на имуществените си отношение с останалите съсобственици или за финализиране на продажбата с тяхно участие. Съдът правилно е посочил, че издадения от подсъдимата запис на заповед не води до несъстовомерност на извършеното, защото това е станало след осъществяване на престъплението. Липсват основания за оправдаване на осъдената П.. Върховният касационен съд намира за основателно искането за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. Изложените от съдилищата съображения, че осъдената П. е личност със сравнително висока степен на обществена опасност не се споделят от касационния състав. Тя е неосъждана и с положителни характеристични данни /както впрочем е посочил и районния съд/, а механизмът на осъществяване на деянието не се различава от обичайния за този вид престъпления, поради което е състоятелна тезата за изключителната й хитрост при въвеждането в заблуждение и трайни нагласи за изкривяване на действителността. Същественото според този съд е, че осъдената страда по рождение от тежко заболяване, призната й е пожизнена инвалидност от ІІ група, а здравословното й състояние не е отчетено при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наложеното наказание. ВКС счита, че за поправянето и превъзпитанието на П. не е необходимо изолирането й в затворническо заведение, а целите на чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и чрез отлагане на изтърпяването на наказанието за срок от четири години. Водим от гореизложеното и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 271/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ИЗМЕНЯВА решение № 128/ 11.07.2014 г., като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието от две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимата Е. С. П., за изпитателен срок от четири години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: