8 Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 224 С., 21.03. 2014 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 801 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 и ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по подадени от Н. П. Т. чрез адвокат Вяра М.- Т. и П. И. Ц., чрез адвокат П. В. частни жалби срещу определение № 1298 от 5.06.2013 г. по ч.гр. д. № 1954/2013 г. на Софийски апелативен съд. Н. П. Т. е обжалвал въззивното определение в частта, с която e оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 9004 от 29.01.2013 г. срещу определение № 495 от 10.01.2013 г., по гр.д. № 15108/2011 г. на Софийски градски съд и в частта, с която е потвърдено определение № 4100 от 1.03.2013 г. по гр.д. № 15108/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата за изменение на определение № 495 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 15108/2011 г. на Софийски градски съд, относно присъдените разноски на ответниците П. И. Ц. и Л. А. Л.. П. И. Ц. е обжалвал въззивното определение в частта, с която е потвърдено определение № 495 от 10.01.2013 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е прекратил по реда на чл.232, изр.1 ГПК производството по гр.д. № 15108/2011г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частните жалби са подадени в срок и са допустими. По частната жалба на Н. П. Т.: В частта, с която Н. П. Т. е обжалвал въззивното определение в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№ 9004 от 29.01.2013 г. срещу определение № 495 от 10.01.2013 г., по гр.д. № 15108/2011 г. на СГС, с която е осъден да заплати на ответниците П. Ц. и Л. Л. направените разноски по делото производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като частната жалба и молбата по чл.248 ГПК не са с идентично съдържание. С частната жалба е поискал отмяна на първоинстанционното определение в частта за разноските, поради недължимост на същите, а с молбата по чл.248 ГПК намаляване на същите на основание чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът П. И. Ц. в писмен отговор, подаден чрез адвокат П. В. изразява становище, че частната жалба е неоснователна, тъй като с допълнително определение въззивният съд се е произнесъл по това искане. Настоящият съдебен състав намира за неоснователна в тази част частната жалба, поради следното: С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Т.. С молба вх.№ 8176 от 16.07.2013 г. същият е поискал допълване на определението, като въззивния съд се произнесе по искането за отмяна на определение № 495 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 15108/2011 г. на СГС поради недължимост на присъдените разноски на насрещните страни. С определение № 2218 от 8.10.2013 г. по ч.гр.д. № 1954/ 2013 г. Софийски апелативен съд е допълнил по реда на чл.250 ГПК определение № 1298 от 5.06.2013 г., като се е произнесъл по искането за отмяна на определение № 495 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 15108/2011 г. на СГС, поради недължимост на присъдените разноски на насрещните страни. Съдът е оставил без уважение това искане, по съображения, че освобождаването на Т. по реда на чл.83, ал.2 ГПК от задължението да заплати държавната такса и разноските по производството не разпростира своето действие върху отговорността за разноски, която следва да се понесе от страната неоснователно предизвикала правния спор, дори и в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК- когато делото е прекратено и не е постановен крайния съдебен акт, разрешаващ правния спор със сила на пресъдено нещо. С постановеното по реда на чл.250 ГПК определение въззивният съд се е произнесъл по искането на жалбоподателя за недължимост на присъдените разноски, поради освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски за производството. Приетото от съда, че отговорността за разноските на насрещните страни, при прекратяване на делото, поради оттегляне на иска следва да се понесе от ищеца, който неоснователно е предизвикал правния спор е правилно. Ето защо определението ще следва да се потвърди. Н. П. Т. е обжалвал определението и в частта, с която е потвърдено определение № 4100 от 1.03.2013 г. по гр.д. № 15108/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата за изменение на определение № 495 от 10.01.2013 г. постановено по същото дело, относно присъдените разноски на ответниците П. И. Ц. и Л. А. Л.. Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като съдът приел, че присъдените разноски са съобразени с разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази част производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. В изложението, съдържащо се в частната касационна жалба се поддържа, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан е от предвиденото в § 2 от ДР Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет ограничение. Според жалбоподателя даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в посочените в жалбата определения на състави на ВКС. Ответникът П. И. Ц. в писмен отговор подаден чрез адвокат П. В. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, алтернативно, че не са налице изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Останалите ответници не са депозирали писмен отговор. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 4100 от 1.03.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 15108/2011 г., с което е отхвърлена молбата на ищеца - настоящ жалбоподател за изменение на определение № 495 от 10.01.2013 г. относно присъдените разноски на ответниците П. Ц. и Л. Л.. Изложил е съображения, че същите са съобразени с действителната правна и фактическа сложност на делото и с разпоредбата на § 2 от ДР на наредбата, поради което не следва да се намаляват. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос- при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от ДР Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в наредбата или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в нея минимален размер. На този въпрос е дадено разрешение в т. 3 на ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. ОСГТК на ВКС. Прието е, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Приетото от въззивния съд, че не е налице основанието по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като то не е по-високо от предвиденото в §2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение е в отклонение от задължителната съдебна практика. Предявените от Н. Т. срещу П. Ц. и Л. Л. искове са с правно основание чл.45 ЗЗД. Цената на исковете за имуществени вреди е в размер на 66733 лв., а за неимуществени в размер на 50 000 лв., или общият размер е 116 733 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК минималният размер до който може да бъде намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна е този определен по реда на чл.36 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от наредбата, към която препраща чл.36 от Закона за адвокатурата е 2784.66 лв., и с оглед правната и фактическа сложност на делото, в този размер ищецът дължи на насрещната страна направените разноски за адвокатско възнаграждение. Заплатеното възнаграждение на процесуалния представител на ответника П. Ц. е в размер на 2250 лв., и той не надвишава посочения по - горе размер. Заплатеното възнаграждение на процесуалния представител на ответника Л. Л. е в размер на 4480 лв. Същият надвишава нормативно определеният размер от 2784.66 лв., поради което и на основание чл.78, ал.5 ГПК следва да се намали до размера на сумата от 2784.66 лв. По частната жалба на П. И. Ц.. Производството по тази частна жалба е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. П. Ц. обжалва въззивното определение в частта му, потвърждаваща определение № 495 от 10.01.2013 г., с което Софийски градски съд е прекратил по реда на чл.232, изр.1 ГПК, производството по гр. д. № 15108/2013 г. Поддържа, че определението е неправилно, тъй като независимо от наличието от формална страна на предпоставките за прекратяване на делото, поради оттегляне на иска от ищеца, същото не следвало да бъде уважено, по съображения, че по делото са извършени многобройни процесуално действия и съдът следвало да постанови неприсъствено решение. В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: как следва да процедира съда, когато са налице едновременно предпоставките за прекратяване на производството, поради оттегляне на иска, съгласно чл.232 ГПК, както и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, визирани в чл.239 ГПК, така и по т.2 от същата разпоредба. В писмен отговор на частната касационна жалба ответникът Н. П. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, поради отсъствие на предпоставките визирани в нормата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като той не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници не са депозирали писмен отговор. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, поради следното: Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. П. Т. срещу П. И. Ц., Л. А. Л. и Специализирана болница за активно лечение по ортопедия „проф. Б. Б.” ЕАД. С молба от 10.12.2012 г. ищецът е заявил, че оттегля исковете си на основание чл.232 ГПК и в проведеното на същата дата първо съдебно заседание по делото, съдът на основание чл.232, изр.1 ГПК е прекратил производството по същото. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил определението в тази част по съображения, че последиците от процесуалните действия на ищеца ще настъпят, независимо от съгласието или несъгласието на ответниците. Поставеният процесуалноправен въпрос не е обусловил решаващите съображения на съда във връзка с прекратяване на производството по делото. В случая оттеглянето на исковете е предприето до приключване на първото заседание и за неговия правен ефект съгласието на ответника не е необходимо - чл.232, изр.1 ГПК. Съдът проверява фактическия състав на оттеглянето на иска и с определение прекратява производството по делото, ако той е налице. Съдът е процедирал по този начин, като правният извод, че производството трябва да се прекрати е обоснован с наличието на фактическия състав на оттеглянето на иска. Предвид на това поставеният в изложението правен въпрос не е обусловил решаващите му изводи и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от горното Върховния касационен съд, състав на трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 2218 от 8.10.2013 г. по ч.гр.д. № 1954/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Н. П. Т. за отмяна на определение № 495 от 10.01.2013 г., по гр.д. № 15108/2011 г. на Софийски градски съд, поради недължимост на присъдените разноски на насрещните страни. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2218 от 8.10.2013 г. по ч.гр.д. № 1954/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 4100 от 1.03.2013 г. по гр.д. № 15108/2011 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлена молбата за изменение на определение № 495 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 15108/2011 г. на Софийски градски съд, относно присъдените разноски на ответника Л. А. Л.. ОТМЕНЯ определение № 2218 от 8.10.2013 г. по ч.гр.д. № 1954/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 4100 от 1.03.2013 г. по гр.д. № 15108/2011 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлена молбата за изменение на определение № 495 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 15108/2011 г. на Софийски градски съд, относно присъдените разноски на ответника Л. А. Л. и вместо него в тази част Постановява: ИЗМЕНЯ определение № 495 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 15108/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на П. И. Ц., като на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК намалява разноските на 2784.66 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лв. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2218 от 8.10.2013 г. по ч.гр.д. № 1954/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 495 от 10.01.2013 г. на Софийски градски съд, с което е прекратил по реда на чл.232, изр.1 ГПК производството по гр.д. № 15108/2011 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: