5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 195 С., 20.03.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 970/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.379 и сл. ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за защита на потребителите - [населено място], срещу определение № 1401 от 01.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2628/2011 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С посоченото определение е потвърдено определение от 01.06.2011 г. по т. д. № 1052/2010 г. на Софийски градски съд, VІ-11 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявени от Комисия за защита на потребителите против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.186, ал.3 във вр. с ал.2, т.1 З.. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение по съображения за неговата неправилност, подробно изложени в жалбата. В жалбата са размити и доводи относно приложното поле на касационния контрол, които не следва да се вземат предвид с оглед разпоредбата на чл.386, ал.3 ГПК, според която постановените в производството по чл.379 и сл. ГПК решения, а съответно и определения, подлежат на касационно обжалване независимо от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма] - [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище, че обжалваното определение е правилно, а частната касационна жалба - неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Комисията за защита на потребителите е предявила пред Софийски градски съд искове против [фирма], с които е поискала съдът да постанови преустановяване прилагането на клаузи - т.19а, ал.2; т.19б, б.”л”; т.22; т.35 и т.76; съдържащи се в приетите през 2008 г. и възпроизведени в действащите Общи условия на [фирма] за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги; да разпореди на ответника да отстрани посочените клаузи от общите си условия и да го задължи да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него. Исковете са основани на твърдения, че атакуваните клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 З. и нищожни на основание чл.146, ал.1 З., като са изложени изчерпателно обстоятелствата, които обуславят неравноправния характер на всяка от изброените клаузи. Позовавайки се на правомощията си по чл.148 З. във вр. с чл.186, ал.3 З. и на факта, че предприетите извънсъдебни мерки по чл.148, т.1 - т.3 З. не са довели до отстраняване и преустановяване прилагането на клаузите, Комисията е поискала съдът да се произнесе с решение по така предявените искове. В изпълнение на определение от 21.05.2010 г. Комисията - ищец е конкретизирала исковата молба с молба - уточнение от 07.06.2010 г., в която е посочила, че предявява исковете в съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.3 ГПК, за да защити колективния потребителски интерес на увредените от неравноправните клаузи лица, „чийто кръг съвпада с кръга на физическите лица, които ползват предоставяните от [фирма] услуги не за извършване на търговска или професионална дейност и действат извън своята търговска или професионална дейност”. В молбата е пояснено, че Комисията не разполага с данни за точният брой на увредените физически лица - потребители, и е поискано да бъде задължен ответникът да предостави необходимата в тази насока информация. С определение от 01.06.2011 г. Софийски градски съд е прекратил производството по делото, след като е приел, че ищецът не е отстранил указаните в определението от 21.05.2010 г. нередовности на исковата молба. Прекратяването е мотивирано със съображения, че въпреки предоставената възможност, ищецът не е изложил обективни критерии, свързани с конкретни нарушения в определен период от време и пространство, чрез които да е възможно определяне на лицата, които се явяват пострадали от оспорваните с исковете клаузи или са засегнати от твърдяното нарушение. В подкрепа на становището, че непосочването на обективни критерии за определяне или определяемост по смисъла на чл.379 ГПК на кръга увредени или засегнати лица е процесуална пречка за разглеждане на исковете, е цитирано определение № 380/03.05.2011 г. по ч. т. д. № 298/2011 г. на ВКС. Въззивният Софийски апелативен съд е потвърдил прекратителното определение, възприемайки напълно мотивите на първостепенния съд за неизпълнение на задължението за конкретизация на лицата, на които принадлежи защитавания с иска колективен интерес. Като допълнителен аргумент за потвърждаване на определението е изтъкната липсата на твърдения в исковата молба за естеството на засегнатия интерес - увреждане или застрашаване, и за настъпването на конкретни вреди вследствие прилагането на квалифицираните като неравноправни клаузи. Изложени са и съображения, че част от атакуваните клаузи изобщо не попадат в обхвата на чл.143 З., за да могат да се определят като неравноправни, а други - така, както са формулирани, не водят до извод за увреждане или дори за застрашаване на интересите на потребителите. Определението е неправилно. В разпоредбата на чл.186, ал.1 З. е предвидена възможност за предявяване на искове за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Понятието „нарушаване на колективните интереси на потребителите” е дефинирано легално в чл.186, ал.2 З., като за нарушаване е определено всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на установени в изрично посочени закони правила и принципи. Сред възможните нарушения по смисъла на чл.186, ал.2 З. са и действията, които противоречат на разпоредбите на Глава VІ З. „Неравноправни клаузи в потребителски договори”, в т. ч. и тези, изразяващи се във включване в потребителски договори на клаузи, които поради наличие на характеристиките по чл.143, ал.1, т.1 - 18 З. имат неравноправен характер, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Исковете по чл.186 З. са предназначени да осигурят защита на колективни потребителски интереси, поради което подлежат на разглеждане по реда на Глава 33 ГПК „Производство по колективни искове” - чл.186, ал.1, изр.2 З.. Препращането към производството по колективни искове обаче не изключва съобразяването на специфичните за исковете по чл.186, ал.3 ГПК особености, обусловени от уредените в З. специални материалноправни и процесуалноправни предпоставки за защита на правата и интересите на потребителите. С изрична законова норма - чл.186, ал.3 З., Комисията за защита на потребителите е овластена да предявява искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики с характеристиките по чл.186, ал.1 във вр. с ал.2 З.. Процесуалната легитимация на Комисията в производството за разглеждане на искове по чл.186, ал.3 З. произтича от закона, а правото на иск е признато в нейна полза с оглед на самото й съществуване като юридическо лице, създадено с цел да защитава интересите на определена категория лица - лицата, които имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т.1 ДР на З.. От посоченото качество произтича и правният интерес на Комисията да предявява искове срещу търговци и доставчици на стоки и услуги за преустановяване на използването и/или забрана за прилагането на клаузи в предлаганите от последните общи условия към потребителски договори, ако прецени, че тези клаузи отговарят на някои от характеристиките по чл.143, ал.1, т.1 - 18 З. и увреждат защитени от закона права и интереси на потребителите. Доколкото увреждането на правата и интересите на всички потребители, ползващи съответния вид стоки или услуги, е присъща характеристика на неравноправните клаузи по чл.143 З., изискването на чл.380, ал.2 във вр. с чл.379 ГПК за индивидуализация на кръга лица, които се явяват носители на защитавания с исковете по чл.186, ал.3 З. колективен потребителски интерес, не трябва да се тълкува буквално. В производството за разглеждане на колективен иск по чл.186, ал.3 З. във вр. с чл.186, ал.2, т.1 З. във вр. с чл.143 З. ищец е самата Комисия - в качеството й на създаден от закона орган за защита на групов интерес, принадлежащ на определена категория лица - потребители. Самите потребители като носители на засегнатия от неравноправните клаузи групов интерес не са ищци в производството и индивидуализирането им чрез други белези, извън качеството „потребител” /на съответната стока или услуга/, не е условие за редовност на исковата молба, с която Комисията сезира съда с иск за забрана или преустановяване използването на клаузите. Изразеното становище кореспондира и със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 207/24.01.2012 г. по т. д. № 580/2011 г. на ІІ т. о. В същото е прието, че надлежното предявяване от Комисията за защита на потребителите на искове по чл.186, ал.3 З. във вр. с чл.143 З. не е обусловено от посочване на повече от две конкретни лица, чиито права и интереси на потребители са засегнати или увредени от атакуваните като неравноправни клаузи в общи условия към потребителски договори. Позоваването от ответника на определение № 380/03.05.2011 г. по ч. т. д. № 298/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., е неуместно, тъй като практиката в него е неотносима към производството, образувано по предявени от Комисията за защита на потребителите искове за защита срещу неравноправни клаузи по чл.143 З.. Дадените в определението разрешения касаят друга хипотеза - предявени от група лица колективни искове за преустановяване на нарушения и за заплащане на обезщетение за вредите от нарушенията, които са засегнали и други лица, неучастващи като ищци в производството. В исковата молба, с която са предявени исковете на Комисията за защита на потребителите против [фирма], са изложени обстоятелства, от които може да се направи категоричен извод, че Комисията е предявила исковете по чл.186, ал.3 във вр. с чл.186, ал.2, т.1 З. във вр. с чл.143 З. в рамките на предоставените й от закона правомощия, за да защити колективния интерес на точно определен кръг лица - лицата, които в качеството на потребители ползват предлаганите от ответното дружество мобилни телефонни услуги, регулирани с общите условия, съдържащи атакуваните като неравноправни клаузи. Кръгът на лицата, засегнати от неравноправните клаузи, е индивидуализиран допълнително и в молбата от 07.06.2010 г., в която е посочено, че защитаваният с исковете колективен интерес принадлежи на “всички физически лица, които ползват предоставяните от [фирма] услуги не за извършване на търговска или професионална дейност и които действат извън рамките на тази дейност”. Изложените от ищеца обстоятелства са напълно достатъчни за редовността на исковата молба - от гледна точка на изискването на чл.380, ал.2 във вр. с чл.379 ГПК, като се има предвид, че исковете са предявени от Комисията за защита на потребителите в рамките на възложените й от закона правомощия за защита на правата и интересите на потребителите срещу неравноправни клаузи по чл.143 З.. Приемайки обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковете. Съображенията на решаващия въззивен състав, свързани със съдържанието на атакуваните клаузи, наличието или отсъствието на предпоставки за квалифицирането им като “неравноправни” по смисъла на чл.143 З. и възможността или невъзможността да увредят потребителите, не следва се обсъждат, тъй като са относими изцяло към основателността на исковете, а не към редовността на сезиращата искова молба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1401 от 01.08.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 2628/2011 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-11 състав, определение от 01.06.2011 г. по т. д. № 1052/2010 г. за прекратяване на производството по предявените от Комисия за защита на потребителите против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.186, ал.3 във вр. с ал.2, т.1 З.. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :