Ключови фрази
прекратяване на трудовото правоотношение * трудово възнаграждение * обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение


4
Р Е Ш Е Н И Е


№ 656

гр.София, 25.10.2010г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и десета година в състав:



Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА


при секретаря Ю.Георгиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1954 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.07.2009г. по гр.д.№ 3505 / 2008г., с което Софийски ГС е уважил предявените от Д. А. Х. искове срещу “П. Б. т.”КД-София, с правно основание чл.357, ал.1 КТ за сумата 24000 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 91,92 лева лихва за забава до 21.12.2007г., както и законната лихва, считано от същата дата.
С определение от 23.03.2010г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК по тълкуване на въпроса за действителността на клаузата за обезщетение, уговорена в сключен от страните трудов договор, но касаеща правоотношения след неговото прекратяване, по който материалноправен въпрос няма формирана трайна съдебна практика, което налага за да се преодолеят погрешни виждания относно прилагането на закона да се формира такава.
Жалбоподателят - “П. Б. т.” КД поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения срещу дружеството иск.
Ответникът Д. А. Х. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, е уважил предявените от Д. А. Х. искове срещу “П. България търговия”КД-София, с правно основание чл.357, ал.1 КТ за сумата 24000 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 91,92 лева лихва за забава до 21.12.2007г., както и законната лихва, считано от същата дата. Съдът е приел, че в чл.9.1 от сключен трудов договор на 22.01.2007г. страните са се договорили при прекратяване на трудовия договор Д. Х. да не постъпва на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с дейността на работодателя му, в едногодишен срок, за което ще получи обезщетение в размер на трудовото му възнаграждение за всеки месец на действие на забраната. Установено е по делото, че страните са прекратили договора по взаимно съгласие на 01.09.2007г. и за времето от 27.12.2007г. до 10.12.2008г. ищецът е работил в “Б. Б., чиято дейност не е конкурентна, поради което съдът е приел, че му се дължи обезщетение за една година в размер на присъдената сума.
По поставения за тълкуване въпрос за действителността на клаузата за обезщетение, уговорена в сключен от страните трудов договор, но касаеща правоотношения след неговото прекратяване, към настоящия момент е дадено задължително тълкуване с влезли в сила решения от 21.05.2010г. по гр.д.№1228/2009г. на ВКС и решение от 30.06.2010г. по гр.д.№309/2009г. на ВКС. В същите е прието, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за срок от една година след прекратяване на трудовият им договор, на първо място е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата на чл.48, ал.3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. На следващо място работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещето престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Същата, макар и да не е свързана със съдържание на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл.8, ал.4 КТ.
При така даденото тълкуване на правната норма настоящия съдебен състав намира, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно и следва да се отмени с оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК. Настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като отхвърли предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ за сумата 24000 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 91,92 лева лихва за забава до 21.12.2007г., както и законната лихва, считано от същата дата. Клаузата в трудовия договор, с която служителят се е задължил да не упражнява конкурентна стопанска дейност няма правна стойност, защото противоречи на закона- чл.8, ал.4 КТ, предвид недопустимостта на отказ от лично право на труд, утвърдено и в конституцията. Ето защо не се дължи и обещаното обезщетение от работодателя, ако след прекратяване на трудовия договор служителят в продължение на една година не постъпи на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с дейността на работодателя.
На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1210лева.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :



о т м е н я в а решение от 03.07.2009г. по гр.д.№ 3505 / 2008г. на Софийски ГС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

о т х в ъ р л я предявените от Д. А. Х. искове срещу “П. Б. т.”КД-София, с правно основание чл.357, ал.1 КТ за сумата 24000 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 91,92лева лихва за забава до 21.12.2007г., както и законната лихва, считано от същата дата.

осъжда Д. А. Х. да заплати на “П. Б. т.”КД-София сумата 1210 лева разноски по делото пред настоящата инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: