5 Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 25.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2251 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от Н. Й. Н., [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение от 23.07.2003г. по гр.д.№ 2386/2003г. на СРС, 31 състав, оставено в сила с решение от 01.12.2004г. по гр.д. № 703/2004г. на СГС, ВК, IV-А отделение и решение № 800 от 15.01.2007г. по т.д. № 325/2006г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е отхвърлен предявеният от него против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 4466 щатски долара. Молителят /ищец в исковото производство/ се позовава на влязло в сила решение от 26.08.2016г. по в.гр.д. № 2345/2007г. на СГС, което представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че не е бил в състояние да се снабди с част от одобрените архитектурни документи за вх. „В” и ап.42, чийто собственик е, само въз основа на които може да бъде установено какво е проектирано, какво трябва да бъде построено, какво и как е извършено и какво не е извършено, за да бъде установено дали ответникът е извършил всички работи и е завършил ап.42 към 17.11.1998г. Твърди, че с решението на СГС по в.гр.д. № 2345/2007г. на СГС е доказан фактът, че процесният апаратамент 42 е в бил в незавършен вид към 17.11.1998г., 02.10.2002г. и 26.08.2016г. и затова ответникът дължи неустойка съгласно предварителен договор от 07.11.1996г., тъй като не е изпълнил и завършил работи в процесния ап.42, за да може да предаде процесния ап.42 в състояние, годно за живеене. Твърди, че тези факти са съществували и се доказват с одобрената архитектурно-строителна документация, която е укривана от ответника и от СО. Излага и твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на СРС в решението, чиято отмяна се иска. Моли на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК решението на СРС за бъде отменено. Ответникът [фирма] оспорва молбата за отмяна. Твърди, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено по иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за това, че дружеството не е изпълнило задължението си да прехвърли на ищеца /молител в настоящото производство/ собствеността на заплатения ап.42 в договорения срок /30 дни след приемането на блока с протокол обр.16/, поради което му се е наложило да води дело за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Сочи, че в производството по делото не е било установено виновно поведение на продавача, поради което предявеният иск за неустойка е бил отхвърлен изцяло. Твърди, че с представеното решение по в.гр.д. № 2345/2007г. на СГС на молителя е присъдена сумата 1 052,65 лева на основание чл.195, ал.1, пр.2 ЗЗД за неизпълнени и недовършени СМР в апартамента му и общите части на жилищната сграда, които обаче не са причина за невъзможността да се ползва апартаментът, след като извърши довършителни работи, които не са задължение на продавача. Счита, че с постановяване на посоченото решение не се откриват обстоятелствата, визирани в чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които да послужат за основание за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 2386/2003г. на СРС, 31 състав. Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, считано от деня, в който на молителя са станали известни новите обстоятелства и доказателства – решение от 26.08.2016г. по в.гр.д. № 2345/2007г. на СГС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на СРС е неоснователна. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В настоящия случай влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено по предявен от Н. Й. Н. против [фирма] иск за заплащане на неустойка в размер на 4466 щатски долара, дължима поради забавено прехвърляне на собствеността на апартамент № 42 в [жилищен адрес] [улица], [населено място] и на основание глава V, т.1 от предварителния договор между страните от 07.11.1996г. В решението е прието, че задължението на страните да сключат окончателен договор за апартамента е възникнало на 17.11.1998г., когато е съставен протокол обр.16 за сградата, в която се намира. Прието е още, че ищецът не е представил доказателства, че е поканил ответника да сключат окончателен договор на определена дата, в определен час, при определен нотариус, а с представеното по делото препоръчано писмо ищецът само напомня на ответника, че е необходимо да бъде прехвърлена собствеността, без да прави конкретни предложения. Прието е, че само по себе си обстоятелството, че ищецът е предявил иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, е само индиция за това, че ответното дружество не е изпълнило задължението си за сключване на окончателен договор, но тази индиция не може да създаде у съда категорично убеждение за наличието на виновно неизпълнение от страна на ответника, а по отношение на този факт не е формирана и сила на пресъдено нещо с постановеното по посоченото дело въззивно определение, според което ответникът не е доказал, че с поведението си не е дал повод за завеждане на такъв иск. Съдът е обсъдил и представени по делото две нотариални покани от ответника и писмо от СО, въз основа на които е приел, че ответникът, също като ищеца, е имал принципната готовност за сключване на окончателен договор и го е канил за уговаряне на конкретен срок за това, както и че поведението на ищеца също е причина за несключването на окончателен договор. Въз основа на тези съображения съдът е отхвърлил иска за неустойка като неоснователен. Изводите му са споделени и от второинстанционния съд, който е приел, че липсва предвиден в предварителния договор срок за сключване на окончателен договор и ищецът като кредитор не е определил съгласно чл.69 ЗЗД падеж на задължението, след настъпването на който длъжникът да носи отговорност за неизпълнение. В този смисъл са и съображенията на касационната инстанция, която е приела, че при липса на фиксиран срок за изпълнение, задължението за сключване на окончателен договор е неконкретизирано и длъжникът не следва да носи отговорност за забавено изпълнение, както и че ищецът през цялото време е могъл да упражни надлежно правото си по чл.19, ал.3 ЗЗД, което е направил едва през 2000г., след като неколкократно е отказал отправените му от ответника покани, и с оглед на това съгласно чл.95 и чл.96, ал.1 ЗЗД длъжникът се освобождава от евентуалната забава. Представеното с молбата за отмяна решение от 26.08.2016г. по гр.д. № 2345/2007г. на СГС, ГО, II – Г състав е постановено по предявени от Н. Й. Н. против [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 750 лева, представляваща стойност на заплатени, но непоставени материали в апартамент № 42, поради отказ на ищеца след сключване на договора и чл.195, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 2 250 лева – намаляване на цената на апартамента и съответните идеални части от общите части на сградата, от които 250 лева поради незавършена ел.инсталация в апартамента и 2000 лева поради неизвършени и некачествено извършени СМР в общите части на сградата /вентилационна инсталация с агрегати АС-2 на целия вход, две санитарни помещения, алуминиева дограма на партерен етаж, оцветено арматурно стъкло, външна фасада от фасадни тухли, третирана с боя/. С решението първият обективно съединен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е отхвърлен, тъй като процесните допълнителни материали и работи , чиято стойност се претендира, не са включени в цената на апартамента, а от друга страна, с декларация и молба ищецът е заявил, че желае материалите за тези видове работи да му бъдат предадени, като се отказва от труда за поставянето им, както и е декларирал, че е получил материалите, описани в молбата. Вторият обективно съединен иск с правно основание чл.195, ал.1 ЗЗД е уважен частично за сумата 1 052,65 лева, представляващи стойността на неизпълнените и некачествено изпълнените работи в ап.42 и в общите части на сградата, съответстващи на идеалните части за апартамента. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че представеното съдебно решение от 26.08.2016г. по гр.д. № 2345/2007г. на СГС, ГО, II – Г състав няма характера на ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С това решение е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът между страните за наличието на неизпълнени и некачествено изпълнени работи в ап.42 и в общите части на сградата, съответстващи на идеалните части за апартамента. Посоченото обстоятелство обаче не е обусловило изхода на спора, по който е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Предявеният по делото иск не е основан на твърдения за неизпълнение на ответника, изразяващо се в неизпълнени и некачествено изпълнени работи и не се претендира неустойка за такова неизпълнение, а е основан на твърдения за забавено изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху имота с окончателен договор. В исковата молба, по която е образувано делото, изобщо не са излагани твърдения за наличие на неизпълнени и некачествено изпълнени работи от ответника. Поради това в постановеното решение не е обсъждан въпросът, дали ответникът е изпълнил точно задълженията си във връзка с построяването на процесния обекти и предаването му в уговорената степен на завършеност, който въпрос е разрешен в представеното влязло в сила решение на СГС, сочено като ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В този смисъл посоченото обстоятелство не е било включено в предмета на доказване по делото и поради това не следва да се обсъждат изложените в молбата твърдения на молителя за невъзможност да се снабди доказателства във връзка с установяването му. Останалите изложени от молителя твърдения са неотносими към предмета на настоящото извънинстанционно производство, тъй като представляват доводи за неправилност на решението. Поради липса на предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на СРС е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на молителя не следва да се присъждат разноски. На ответника не се присъждат разноски, тъй като такова искане не е направено и не са ангажирани доказателства за направени в производството разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Й. Н., [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение от 23.07.2003г. по гр.д.№ 2386/2003г. на СРС, 31 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: