РЕШЕНИЕ 351 София, 13 октомври, 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 371/ 2009 година   Производството е образувано по повод касационна жалба от защитника на подсъдимия П. А. И. против въззивно решение № 193 от 22.05.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 254/2009г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за дсопуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно - намаляване размера на наложеното наказание. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 193 от 22.05.2009г. по в.н.о.х.д. 254/2009г. е потвърдил присъда № 9 от 04.12.2008г. постановена по н.о.х.д. № 2930/2008г. на Софийски градски съд. С присъдата подсъдимият П. А. И. е признат за виновен в това, че на 05.02.2006г. в гр. С., при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 239лв. от владението на М. П. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1,т.4 във вр. Чл.198, ал.1 и чл.54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода, при първоначален „ строг" режим на изтърпяване на наказанието. Съображенията, изложени в подкрепа на доводите за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до опорачаване според касатора на основното доказателствено средство- разпознаване, послужило за изясняване въпроса за авторството на деянието. К. е преценявал това доказателствено средство съдът неправил неправилния извод, че именно подсъдимият е автор на извършения грабеж. Възраженията са неоснователни. По делото са събрани достатъчни по обем доказателствени материали, които преценени в съвкупността си са довели до единствено верния извод, че именно подсъдимият е автор на деянието. Въпросът за годността на извършеното на досъдебното производство разпознаване е стоял на вниманието и на въззивния съд, който правилно е преценил, че поради допуснати нарушения на процесуалните правила протокола за извършеното разпознаване следва да се изключи от доказателствената маса . Изложените в подкрепа на този извод съображения настоящият състав намира зае правилни, поради което и възражението в касационната жалба по този въпрос е невярно. В съответствие с изискванията на закона въззивната инстанция е извършила самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, посочила е защо и при изключването на извършеното разпознаване, въпросът за авторството на деянието е доказан по несъмнен начин. Изводите относно фактите се основават на обективна, всестраннна и в пълнота извършена преценка на доказателствените материали. Те съответстват на правилата на формалната логика, като с противоречие с приетите факти са единствено обясненията на подсъдимия. Последните правилно с оглед особенността им като доказателственои средство, правилно са приети като негова защитна теза. При приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен. Извършеното от подсъдимия е престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК, като опасния рецидив е обоснован от наличието на миналите осъждания за престъпления от общ характер, за които е налагано наказание лишаване от свобода.   Основателен е доводът за явна несправедливост на наказанието. При индивидуализацията на наказанието въззивният съд правилно е посочил в мотивите си ,че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, но при преценката на относителната им тежест е отдал неоправдана тежест на миналите осъждания на подсъдимия, поради което и е определил наказанието над минималното, предвидено за престъплението. От данните по делото е видно, че макар и осъждан няколкократно всъщност са били налице основания за групиране на наложените на наказания и това е извършено, като извън осъждането квалифициращо грабежа като опасен рецидив е налице само още едно такова. Последното като отегчаващо обстоятелство е надценено от съдебните инстанции, които в недостатъчна степен са преценили тежестта на здравословното му състояние, семейното положение и трудовата ангажираност. Всички те дават основание за извод, че съответно на извършеното престъпление и отговарящо на целите по чл.36 НК е минималното, предвидено по закон, а именно пет години лишаване от свобода и до този размер, настоящият състав намери, че наложеното наказание следва да бъде намалено. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.2,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение           РЕШИ : ИЗМЕНЯ решение № 193 от 22.05.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 254/2009г. на Софийския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия П. А. И. наказание за престъплението по чл. 199, ал. 1, т.4 НК на пет години лишаване от свобода. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: