3 РЕШЕНИЕ № 319 София, 15.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №964/2012 година. Производството е по чл.250 и чл.247 ГПК, във връзка с чл.290 ГПК. С решение №120/04.4.2013 г. по настоящото дело съдът е отменил въззивно решение от 22.3.2012 г., по гр.д. №801/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г въззивен състав, и е постановил отмяна на заповед №10/25.02.2011 г., издадена от [фирма] – ,[жк], [улица], с която е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ трудовото правоотношение на Ц. Г. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок , вх., ет., ап., на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, възстановил е на работа ищеца и е осъдил [фирма] – , да заплати на Ц. Г. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок , вх., ет., ап., сумата 7280/седем хиляди двеста и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за периода от 01.5.2011 г. до 01.9.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.4.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева за всички инстанции. При постановяване на решението си касационната инстанция е уважила възражението за прихващане на [фирма] – , на изплатеното от него обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1456,02 лева. С решение №174/27.6.2013 г. по настоящото дело съдът е оставил без уважение молба, вх.№5672/11.6.2013 г., подадена от [фирма] – , за допълване на решение №120/04.4.2013 г. по гр.д.№964/2012 г. на ВКС, ІV г.о. С молба, вх.№6964/18.7.2013 г. ответникът по касация и по исковата молба [фирма], е поискал допълване на допълнително решение №174/27.6.2013 г., тъй като ВКС не се произнесъл по цялото искане в молба, вх.№4178/24.4.2013 г., за допълване на основното решение, относно направеното възражение за прихващане по изплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Моли се за постановяване на допълнително решение за допълване на първото допълнително решение. Ответникът в настоящото производство Ц. Г. Б. е депозирал отговор по чл.250, ал.2, изречение първо ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл.250 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че същата е основателна по следните съображения: На първо място настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че е допуснал очевидна фактическа грешка в допълнителното решение относно входящия номер на молбата за допълване, като вместо вх.№4178/24.4.2013 г., в допълнителното решение е посочен вх.№5672/11.6.2013 г., което налага извършване на поправка на посочената грешка в решение №174/27.6.2013 г. Следва обаче да се добави, че освен молба, вх.№4178/24.4.2013 г., молителят е депозирал и молба, вх.№5672/11.6.2013 г., която се намира в кориците на касационното дело, но е относима към искане за предоставяне на информация относно връчването на съобщение от районния съд по смисъла на чл.345, ал.1 КТ. По направеното от молителя с молба, вх.№6964/18.7.2013 г. искане, съдът намира следното: С молба, вх.№4178/24.4.2013 г., молителят в настоящото производство, е заявил по категоричен начин, че с касационното решение е направено прихващане между обезщетението по чл.225, ал.1 КТ и направеното възражение за прихващане по чл.222, ал.1 КТ. В същата молба е посочено, че още в първоинстанционното производство е направено възражение са прихващане с изплатените от работодателя обезщетения по чл.220, ал.1 КТ, чл.222, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ, и е поискано извършване на прихващане по реда на чл.250 ГПК с изплатените обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. С решение №174/27.6.2013 г. ВКС е оставил без уважение молбата за допълване на касационното решение, посредством извършване на прихващане с обезщетения по чл.220, ал.1, КТ и чл.224, ал.1 КТ. С втората молба за допълване на касационното решение, вх.№6964/18.7.2013 г., се прави искане за допълване на посоченото решение посредством прихващане с изплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Такова искане молителят изобщо не е направил с първата молба. Нещо повече, с молба, вх.№4178/24.4.2013 г., той категорично е заявил, с касационното решение е направено прихващане между обезщетението по чл.225, ал.1 КТ и изплатеното според него по чл.222, ал.1 КТ. Поради това искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в допълнително решение №174/27.6.2013 г. по гр.д.№964/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. като буквите и цифрите “вх.№5672/11.6.2013 г.” се четат “вх№4178/24.4.2013 г.”. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№6964/18.7.2013 г., подадена от [фирма] – , за допълване на допълнително решение №174/27.6.2013 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: