Р Е Ш Е Н И Е   №  425   гр.София,  16 ноември   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 391/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на частните обвинители и граждански ищци С. П. К., Г. Василева Н. , П. Н. Н. и С. Н. Н.-чрез повереника си, против решение № 54/01.06.2009 год. по въззивно дело № 44/2009 год. на Бургаския апелативен съд. Поддържат се доводи за нарушение на процесуалните правила и на закона. Прави се искане за отмяна и осъждане на подсъдимия с уважаване на гражданските искове и алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане с конкретни указания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са допуснати нарушения и изводите за невиновността на подсъдимите са законосъобразни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Подсъдимите Н. М. Д. и Т. И. К. в писменото становище оспорват основателността на жалбата и правят искане да бъде отхвърлена, а решението – да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 44/2009 год. потвърдил присъда № 9/29.01.2009 год. по нохд № 253/2008 год. на Ямболския окръжен съд, с която признал: подсъдимата Д. за невиновна в това на 16.08.2007 год. в гр. Я. при изпълнение на изкопна дейност поради незнание и немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, да е причинила смъртта на Н. Н. като в качеството си на управител и главен технически ръководител на фирмата подизпълнител „Хидросвят”ООД да е нарушила и неизпълнила разпоредбите на чл.163А, ал.1 и 2 ЗУТ, чл.15 от Наредба № 2 за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, т.1.10 от приложение № 1 от Пр. и ДР на Наредба № 2* при СМР, т.1.13, т.2.3, чл.19, ал.2, т.1 от с.н. и т.25 от Инструкция за безопасна работа при земни/изкопни/работи, утвърдена от нея като управител и на основание чл.304 НПК я оправдал по обвинението по чл.123, ал.1 НК; подсъдимия К. за невиновен в това на 16.08.2007 год. в гр. Я. при изпълнение на изкопна дейност по непредпазливост да е причинил смъртта на Н. Н. чрез извършване на действия, спадащи към правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – технически ръководител на строителен обект, която няма право да упражнява предвид липсата на съответна правоспособност, изискваща се съгласно чл.163А, ал.1 и 2 ЗУТ, и в резултат на това на допуснато нарушение на т.1.10 от Приложение № 1 от Пр. ДР на Наредба № 2* при СМР, т.1.13, т.2.3 от с.н. и т.25 от Инструкция за безопасна работа при земни/изкопни/работи и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението по чл.123, ал.2 вр.ал.1 НК. Отхвърлил изцяло предявените граждански искове за неимуществени вреди. Въззивният съд извършил цялостна проверка на присъдата съобразно процесуалното си задължение по чл.314 НПК. Изложил възприетата от него фактическа обстановка, която не се различава от установената в първоинстанционния съдебен акт. Направил извод, че са събрани възможните доказателствени средства и че при проверката, анализа и оценката им не са нарушени предвидените в НПК правила. Не само е утвърдил, но е извършил нов повторен анализ и е отговорил на възраженията, съдържащи се в протеста на прокурора и жалбата на частните обвинители и граждански ищци за допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона с оправдаването на двамата подсъдими. Изложил е подробни съображения за отказа си да ги приеме за основателни по начин и със съдържание според изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Не е вярно твърдението, че оценката на показанията на свидетелите Д, Б. , В. и обясненията на подсъдимия К е направена в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Видно е от съдържанието на въззивното решение, че анализът на целия доказателствен материал, вкл. и съдържанието на разпитите на посочените лица, е направен след съпоставка, помежду им, не е едностранен, а пълен и в тяхната логическа връзка и зависимост. Избирателно посочените в жалбата части от показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите са взети предвид при оценката, но не изолирано и самостоятелно, за да подкрепят само обвинението, а при установяване на всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Във въззивната жалба по същия начин и със същото съдържание е оспорена оценката на тази част от доказателствения материал. Затова в решението са изложени доводите, с които въззивния съд подкрепя отказа си да приеме различен от задължителния подход за оценка - не едностранно, а такава на целия доказателствен материал. В резултат на това е направил извода си, че възражението е подкрепено само с отделни изрази и думи, извадени от подробните и задълбочени показания, писмени доказателства, обяснения на подсъдимия и заключения на вещите лица, а това не е достатъчно, за да се обосноват изводи за авторството и вината на подсъдимите, поради което го е определил като неоснователно. Няма нарушение при оценка на комплексната експертиза, която и двете инстанции по същество са направили след съпоставяне и анализ на доказателствения материал. Експертизата е била наложителна, за да се даде отговор на въпроси, които не са от компетентност на съда. Квалификацията и специалностите на отделните вещи лица не е оспорена, нито заключението, за което са изложени съображения, че се възприема като обективно, пълно и съдържащо отговор на поставените въпроси. Няма процесуална възможност за вещите лица да участват и в друго процесуално качество, затова становището на в.лице П. за длъжностното качество на подсъдимия К като бригадир и реално технически ръководител, което има характер на свидетелски показания, не е възприето от съда и не е включено в групата на доказателствените средства, на които са основани изводите за липсата на такова качество. Няма нарушение на процесуалните правила с отстраняване от участие в наказателното производство като вещо лице специалистът Ч. Решението си е мотивирал с участието му като инспектор от Д”ОИТ” при издаване на наказателни постановления на фирмата с управител Д, работа по наказателни преписки, свързани с инцидента. Независимо от това, че вероятно притежава необходимата специалност и качества да бъде вещо лице, съдът е бил длъжен да го отстрани като приеме,че направеният отвод е основателен след като органът на досъдебното производство, макар и да е имал данни, не е направил това, нито вещото лице е изпълнило задължението си само да си направи отвод на основание възможността пряко или косвено да е заинтересовано от изхода на делото. С това си процесуално поведение съдът не е нарушил правата на страните, защото е допуснал нова комплексна експертиза с участието на специалисти от съответните области, чието заключение съдържа отговор на всички поставени въпроси и задачи, не е оспорено, обсъдено е и мотивирано прието и оценено. Не е нарушен чл.281, ал.3 НПК с отказа да се прочетат показанията на св. Т, дадени на досъдебното производство. За да се приложи посочената разпоредба е необходимо съгласието на подсъдимия и неговия защитник. Видно от съдържанието на протокола от съдебното заседание на 21.10.2008 год. на Ямболския окръжен съд защитникът на подсъдимия изрично е заявил своето и на подзащитния си становище, че не дават съгласие. Затова и по изложените в изричното определение на съда съображения искането на повереника на частните обвинители и граждански ищци за прочитане на показанията е било оставено без уважение. След като не са били налице предвидените предпоставки съдът не е имал процесуална възможност да прочете показанията на свидетеля, дадени при разпита му на досъдебното производство, нито да ги оценява. Няма нарушение на чл.305, ал.3 НПК. Констатираните противоречия в доказателствения материал са били отстранени при анализа, а в мотивите и на двете инстанции са изложени съображения, съответстващи на задължението им да посочат кои и за какви обстоятелства възприемат или отхвърлят изцяло или отчасти и кои доказателства. Доколкото в жалбата се съдържа довод за необоснованост той не може да бъде обсъждан. Фактическите положения, приети от инстанциите по същество, не подлежат на касационен контрол. Предвид изложеното за липса на нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение на въззивния съд, решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/01.06.2009 год. по въззивно нохд № 44/2009год. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: