Р Е Ш Е Н И Е № 15 София 05.03.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 209/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от юрисконсулт А. М., срещу въззивно решение №570 от 29.11.2011 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. №622/2011 г., с което е потвърдено решение №847 от 04.07.2011 г. на Врачанския районен съд по гр.д. №5432/2010 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. П. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е незаконно, защото това е станало повече от три години след възникването му, което е неадекватно дълъг период за преценка на качествата на работника или служителя. Освен това не е доказана липсата на качества, защото по някои от поставените бизнес цели ищцата е постигнала висок процент на изпълнение. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно. Това е така, защото работодателят е в правото си винаги да преценява дали на определен служител липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода 01.01.2010 г. – 30.06.2010 г. след извършена атестация и преценка по установените в банката показатели е констатирано незадоволително изпълнение на възложената работа. Ответницата по жалбата М. П. К., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1104 от 22.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №570 от 29.11.2011 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. №622/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси за за това какви са качествата, необходими на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване следното: Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Това най-общо означава липса на професионални качества, т.е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. Без значение са конкретните причини за това – недостатъчно образование или опит, недостатъчни природни дадености или други. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. В този смисъл са решение №202 от 19.06.2012 г. по гр. дело №804/2011 г., ВКС, ІV г.о. и решение №564 от 22.01.2013 г. по гр. дело №1774/2011 г., ВКС, ІV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В заповедта за уволнение са изложени подробни съображения за това, че ищцата не разполага с необходимите професионални качества, за да се справи с възложената работа и да постигне поставените бизнес цели. Неправилен е изводът на въззивния съд, че уволнението на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е незаконно, защото това е станало повече от три години след възникването му, което е неадекватно дълъг период за преценка на качествата на работника или служителя. В разглеждания случай ищцата е заела длъжността „Мениджър екип банкиране на дребно” около десет месеца преди уволнението. Отделно от това работодателят може винаги да преценява дали на определен работник или служител липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа независимо от това колко продължителен е стажът му на съответната длъжност. Това е така, защото винаги съществува възможност първоначално даден служител да се справя с възложената му работа, а впоследствие поради обективни или субективни причини да изпадне в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения според изискванията за длъжността. Необосновано е прието, че не е доказана липсата на качества, защото по някои от поставените бизнес цели ищцата е постигнала висок процент на изпълнение. Постигането на сравнително високи оценки само по някои от определените показатели от работодателя, не означава наличие на качества за цялостно справяне с възложената работа. В случая е доказано по безспорен начин от свидетелските показания на прекия ръководител на ищцата, че при извършената атестация за период от шест месеца е констатирано конкретното неизпълнение на трудови задължения и неефективна работа на ищцата. В резултат на това се е стигнало до неизпълнение на поставените бизнес задачи на целия клон „В.” – [населено място] на О. АД. Ето защо следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1112 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №570 от 29.11.2011 год. на Врачанския окръжен съд по гр.д. №622/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. К., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №4680/17.09.2010 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър екип банкиране на дребно” в О. АД - клон В. - [населено място] и за присъждане на 5 700 лв. - обезщетение за оставане без работа, като неоснователни. ОСЪЖДА М. П. К., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 1112 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.