Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 364                                                     Гр.София, 28 юни  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и трети юни,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 314/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.420,ал.1 вр.чл.421,ал.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение № 347/17.11.09 г., постановено по В. Н. О. Х. Д.2133/09 г., ОС-Пловдив /ПОС/ е изменил присъда № 420/14.08.09 г., постановена по Н. О. Х. Д. 2999/09 г. на РС-Пловдив /ПРС/, НО, 21 състав, като е намалил наложеното на подсъдимия И. М. П. наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. С цитираната присъда П. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.3, т.1 НК. Постановено е наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от 12.02.09 г. до влизане на присъдата в сила. Постъпило е искане от Главния прокурор на републиката за възобновяване на наказателното производство. В него се набляга на обстоятелството, че във времетраенето на зачетеното задържане под стража, П. е започнал да изтърпява наказание 2 месеца и 5 дни лишаване от свобода, наложено по Ч. Н. Д.22/09 г.на ОС-Габрово, с което е било заменено отчасти наказание пробация, определено по Н. О. Х. Д.967/09 г.на РС-Ловеч. Тези 2 месеца и 5 дни не са приспаднати по присъдата на РС-Пловдив и се твърди, че решаващите съдилища са допуснали нарушение на закона в посочената връзка- касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Иска се да бъде възобновено второинстанционното производство, да бъде отменено решението в частта по потвърждаване на приложението на чл.59 НК от страна на първостепенния съд и делото да се върне за ново разглеждане и законосъобразно приложение на чл.59 НК. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането с отразените в него доводи. Осъденият, редовно призован, не се явява и не заявява становище по искането. Назначеният му служебен защитник на първо място намира образуваното производство пред ВКС за недопустимо предвид прекратяване на касационно производство с идентичен характер, а по същество- за неоснователно, поради влошаване положението на осъденото лице. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и залегналите в него съображения, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното:   Искането на Главния прокурор на РБ е допустимо като подадено във визирания в НПК срок за това. Вярно е,че първоначално е било образувано К. Н. Д.109/10 г.по описа на ВКС, 3 н.о., което производство е било прекратено с протоколно определение от 20.04.10 г. и делото,-върнато на ВКП за посочване на актуален адрес на П. , от който той може да бъде призоваван. Не е предмет на настоящия процес обаче да обмисля действията по прекратеното производство и причините за това. Важно е,че липсва произнасяне по същината на процедурата и следователно няма пречка при спазване на сроковете да се образува ново производство пред ВКС за възобновяване.   По същество искането на Главния прокурор е неоснователно. Видно от материалите по делото, И. П. е задържан под стража по настоящото производство на 12.02.09 г. и спрямо него се е изпълнявала такава мярка за неотклонение в хода на протичане както на досъдебната, така и на цялата съдебна фаза. В този смисъл законосъобразно решаващите съдилища са приспаднали изцяло Задържането под стража, с оглед постановения финален съдебен акт, визиращ в себе си наложено наказание лишаване от свобода. Доколкото съдилищата са в състояние да се занимават с нормата на чл.59 НК в рамките на оценъчния процес по определяне на наказанието, те са подходили правилно, предвид изпълнение на обсъжданата мярка през цялото време до влизане на присъдата в сила. Никога в хода на висящността на процеса пред първа и пред втора инстанция не е бил повдиган въпрос за това,че в рамките на мярката за неотклонение Задържане под стража, затворническата администрация е предприела действия по изтарпяване на наказание лишаване от свобода от страна на П. Ако съдът /ПРС и ПОС/ бе алармиран по нарочен начин, то тогава можеше да пристъпи към изменение на мярката за неотклонение по своето производство, за да не се стига до процесното дублиране. Съдържанието на приложените на л.14 от първостепенното и л.18 от второстепенното съдебно дело справки, макар и да дава някакво указание за това какво е търпял осъденият /по-специално втората справка/, не води до извод, че е допуснато нарушение на закона от решаващите съдилища. Защото те са спазили нормата на чл.59 НК, както са били задължени да го сторят към съответния момент.   Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на В. Н. О. Х. Д.2133/09 г.по описа на ОС-Пловдив.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/