Р Е Ш Е Н И Е
№ 50129
гр. София, 29.03.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 668/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 202 от 07.04.2022 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София решение № 137 от 29.06.2020 г. по в. т. д. № 709/2020 г., с което е потвърдено решение № 7770 от 15.11.2019 г. по гр. д. № 15574/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от [община] против Министерство на околната среда и водите иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 1 079 055 лв., представляваща 5 % от стойността на фактурите по договорно споразумение № ДГ-Д13001121/02.12.2013 г. във връзка с изпълнение на договор № DIR-5811116-17-53 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда“ за периода 2007 - 2013 г., и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата 356 545 лв., представляваща неудържан /към момента на предявяване на иска/ остатък от наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на договорно споразумение № ДГ-Д13001121/02.12.2013 г. във връзка с изпълнение на договор № DIR-5811116-17-53 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда“ за периода 2007 - 2013 г.
В касационната жалба на [община], представлявана по пълномощие от адв. И. И. от АК - Варна, се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно националното и общностното право, уреждащи спорното правоотношение, като въпреки извода за допуснато формално нарушение на разпоредбите на чл.27а, ал.8 и чл.28, ал.6 ЗОП (отм.), е приел, че е налице „нередност“ по смисъла на чл.2, т.7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, водеща до налагане на финансова корекция по т.4.1 от Приложение към чл.6, ал.1 на ПМС № 162/2014 г., в сила от 24.06.2014 г. Излага доводи, че даденото от въззивния съд разрешение на спора е в противоречие с действащата към момента на откриване и провеждане на процедурата за обществена поръчка европейска нормативна рамка, очертана с Директива 2004/18 и Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г., според която държавите - членки могат да налагат финансови корекции само и единствено при установяване на нередности по смисъла на чл.2, т.7 от Регламент № 1083/2006, т. е. само при нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз; че Директива 2004/18 не съдържа изискване, каквото е предвидено в разпоредбата на чл.28, ал.6 ЗОП (отм.) в редакцията по време на провеждане на процедурата за обществена поръчка, за задължителен срок от 10 дни между получаването на документите за участие и на офертите, което сочи на неправилно транспониране на директивата от националния законодател и предполага прилагане на по-благоприятните разпоредби на правото на ЕС; че разпоредбата на чл.27а, ал.8 ЗОП (отм.) е специална и урежда удължаването само на един от сроковете в процедурата за обществена поръчка - този за подготовка и получаване на оферти, поради което не следва да се прилага разширително и по отношение на срока за закупуване на документи за участие в процедурата; че за да бъде наложена финансова корекция за нередност по смисъла на чл.2, т.7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, управляващият орган следва да установи наличието на вреда под формата на необоснован разход на средства от бюджета на съответната оперативна програма, който иначе не би бил направен, а в хода на делото ответникът не е провел пълно и главно доказване за настъпването на такава вреда; че в периода на провеждане на процедурата за обществена поръчка е действала приетата с ПМС № 134/2010 г., в сила от 13.07.2010 г., Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, в съответното приложение на която не е било въведено нарушение „недостатъчен срок“, послужило като основание за налагане на оспорваната финансова корекция. Касаторът навежда и оплаквания, че при постановяване на решението не са обсъдени основните му защитни доводи по делото, в т. ч. и довода за приложимост на чл.10 от Методологията, приета с ПМС № 134/2010 от 13.07.2010 г., с оглед формалния характер на констатираната от управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда“ за периода 2007 - 2013 г. нередност, която няма потенциални или реални финансови последици за бюджета на ЕС и не води до накърняване на права на стопанските субекти; че въззивният съд не е изследвал тежестта на нарушението, поведението на участниците в обществената поръчка /които не са възразили по надлежния ред за неспазване на сроковете за закупуване на документация и за подаване на оферти и не са обжалвали решението за удължаване на срока за подаване на оферти/ и положителните резултати от изпълнението на сключения в рамките на процедурата за обществена поръчка договор с изпълнителя; че не е обсъдено съществено за спора доказателство - справка за постигнат резултат, с което е установена реализирана икономия на финансови средства за ЕФРР, държавния бюджет и бюджета на общините в регион Варна при изпълнение на обществената поръчка, по повод на която е наложена финансовата корекция.
Ответникът по касация Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ - чрез юрк. В. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в отговор по чл.287, ал.1 ГПК, и изразява становище за оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че в качеството на бенефициент по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-5811116-17-53, предвиждащ предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда“ за периода 2007 - 2013 г. до размер на сертифицираните допустими разходи, извършени от бенефициента за финансиране на дейността „Реконструкция и модернизация на ПСОВ Варна - втори етап“, ищецът [община] е допуснал формално нарушение на регламентираните в ЗОП (отм.) правила за провеждане на откритата с решение № 4995/13.12.2012 г. процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждане на финансирания обект, което съставлява нередност по смисъла на чл.2, т.7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. (отменен с Регламент № 1303/2013 г.) във вр. с чл.17.1 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ и поражда основание за налагане на финансова корекция в определения от Управляващия орган /УО/ по оперативната програма размер - 5 % от стойността на сключеното с изпълнителя на обществената поръчка договорно споразумение № ДГ-Д13001121/02.12.2013 г.
От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че с решение № 4995/13.12.2012 г. на кмета на [община], чиято законосъобразност е призната с доклад от 20.12.2012 г. на Агенцията за обществени поръчки, е открита процедура за възлагане на обществена поръчка за изпълнение на строителството на финансирания със средства от ОП „Околна среда“ 2007 - 2013 г. обект „Инженеринг - реконструкция и модернизация на Пречиствателна станция за отпадъчни води - Варна - втори етап“, като са одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата. Обявлението е публикувано в официалния сайт на Агенцията за обществени поръчки с посочване в р.ІV.3 на срок за получаване на искания за документи и за достъп до документи - 16 ч. на 14.01.2013 г., срок за предаване на оферти за участие - 24.01.2013 г., и дата за отваряне на постъпилите оферти по процедурата - 25.01.2013 г. При откриване на процедурата възложителят е поставил като изрично условие за редовност и допустимост на офертите представянето на документ за закупена документация за участие. На 14.01.2013 г., след изтичане в 16 ч. на определения в обявлението срок за закупуване на документи, на електронната поща на възложителя е получено съобщение от заинтересована страна - „Интерпром“ ЕООД, съдържащо искане за удължаване на срока за подаване на оферти поради недостатъчно време за изготвяне и подаване на оферта до 24.01.2013 г. Във връзка с искането, с решение от 15.01.2013 г., [община] е удължила до 16 ч. на 31.01.2013 г. срока за получаване на оферти за участие и е определила нова дата за отваряне на постъпилите оферти - 01.02.2013 г., за което е уведомила управляващия орган на ОПОС с писмо от 16.01.2013 г. С решение № 1760/28.05.2013 г. на кмета на [община], издадено въз основа на протоколите на комисията за провеждане на процедурата по избор на изпълнител, е обявено класирането на участниците и за изпълнител на обществената поръчка е определено Обединение „Варна ПСОВ“ ДЗЗД. Решението за избор на изпълнител е обжалвано от участник в процедурата - „СЕС ПСОВ Варна“ ДЗЗД, но жалбата е оставена без уважение от компетентните органи. На 02.12.2013 г., между [община] в качеството на възложител на обществената поръчка и класирания изпълнител „Варна ПСОВ“ ДЗЗД, е сключено договорно споразумение № ДГ-Д13001121/02.12.2013 г. с предмет „Инженеринг - реконструкция и модернизация на Пречиствателна станция за отпадъчни води - Варна - втори етап“ при обща цена 28 712 000 лв. без ДДС, в която сума са включени и 10 % за непредвидени разходи.
По делото не е имало спор и относно обстоятелствата, че с получено на 10.09.2014 г. писмо изх. № 08-00-2595/05.09.2014 г. на УО по Оперативна програма „Околна среда“ /ОПОС/ за периода 2007 - 2013 г. [община] е уведомена, че в резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на проведената обществена поръчка е констатирано нарушение на разпоредбите на чл.27а, ал.8 и чл.28, ал.6 ЗОП, изразяващо се в това, че след изтичане на първоначално определения срок за получаване на искания и документи или за достъп до документи, с решение по чл.27а, ал.8 ЗОП възложителят е удължил само срока за подаване на оферти за участие и е променил датата за отваряне на постъпилите оферти, но не е удължил/възобновил срока за получаване на документация и за достъп до документи за участие, в резултат на което от датата, на която изтича срокът за получаване/закупуване на документи, до крайния срок за получаване на офертите има 17 дни и така се ограничава със 7 дни възможността за закупуване на документация за участие от страна на заинтересованите лица в нарушение на регламентирания в чл.28, ал.6 ЗОП срок. Според изразеното в писмото становище на управляващия орган, за констатираното нарушение следва да се наложи финансова корекция по т.4 от т.1 на Приложение към чл.6, ал.1 ПМС № 162/17.06.2014 г., в сила от 24.06.2014 г., в размер на 5 % от стойността на договорно споразумение № ДГ-Д13001121Вн/02.12.2013 г. От страна на [община] е подадено възражение срещу предложената финансова корекция, но същото не е уважено и с писмо изх. № 08-00-2595/25.09.2014 г. общината е уведомена за наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на договорното споразумение за извършеното нарушение на разпоредбите на чл.27а, ал.8 и чл.28, ал.6 ЗОП. В резултат на финансовата корекция съответстващата на нейния размер част от сумата по споразумението е задържана и не е изплатена на [община].
След преценка на релевантните за спора факти въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете, предявени от [община] против МОСВ по повод наложената финансова корекция в процедурата за възлагане на обществена поръчка.
Въззивният съд е очертал приложимата към спора правна уредба като е посочил, че освен съответните разпоредби на ЗОП (отм.), процесното правоотношение се урежда от приетата с ПМС № 134/2010 г. от 13.07.2010 г. Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФСР, ЕФРФОП, и от Регламент № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г., отменен с Регламент № 1303/2013 г., в чл.2, т.7 на който е дефинирано понятието „нередност“ като основание за налагане на финансова корекция с цел подобряване на контрола и намаляването на нередностите при използването на средства от фондовете на ЕС. Позовавайки се на чл.2, т.7 от Регламент № 1083/2006 г., чийто текст е възпроизведен в ОУ към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, въззивният съд е формирал изводи, че законосъобразността на наложената финансова корекция е обусловена от наличието на установена по надлежния ред нередност, изразяваща се в действие на ищеца - бенефициент по усвояване на безвъзмездната финансова помощ, което е довело до необоснован разход на средства от бюджета на ОПОС за периода 2007 - 2013 г., който иначе нямаше да бъде направен, както и че съществен реквизит на нередността е вредата за бюджета на оперативната програма, като тя не се презумира, а при възникнал спор следва да бъде установена по несъмнен начин от управляващия орган.
За да се произнесе дали [община] е допуснала нередност по смисъла на цитирания регламент, въззивният съд е анализирал разпоредбите на ЗОП (отм.), с чието нарушаване управляващият орган е мотивирал налагането на финансовата корекция. От разпоредбата на чл.28, ал.6 ЗОП (отм.), според която документация за участие в процедурата за обществена поръчка може да се закупува или получава до 10 дни преди изтичане на срока за подаване на офертите, и от разпоредбите на чл.27а, ал.1 - 10 ЗОП (отм.), които уреждат възможностите и задълженията на възложителя за промени в обявлението и/или в документацията на обществената поръчка, в т. ч. и на сроковете в процедурата, въззивният съд е направил извод, че след като на основание чл.27, ал.8 ЗОП (отм.) ищецът, в качеството на възложител на обществената поръчка, е удължил срока за подаване на оферти до 31.01.2013 г., той е бил длъжен да удължи и срока за получаване/закупуване на документация от участниците, каквото изискване се съдържа в ал.8 на чл.27 ЗОП (отм.). Необходимостта от едновременно продължаване на двата срока е мотивирана със съображения, че по този начин ще се даде възможност на всички бъдещи потенциални кандидати да се включат в процедурата по възлагане на обществената поръчка, да се запознаят с условията на възложителя чрез снабдяване със съответната документация и да подадат оферта за участие като се възползват от удължения нов краен срок за подаване на оферти. Изразено е разбиране, че двата законови срока са взаимно свързани и че по силата на закона - чл.27, ал.8 ЗОП (отм.), удължаването на единия срок винаги предполага и налага удължаване и на другия срок. С оглед последиците от пропуска на възложителя да продължи срока за закупуване на документация за участие, въззивният съд е формирал извод, че допуснатото нарушение на правилата на ЗОП (отм.), в частност на чл.28, ал.6 вр. чл.27, ал.8 ЗОП (отм.), представлява нередност по смисъла на чл.17 от общите условия към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, тъй като има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет по проекта, доколкото ограничава от участие в обществената поръчка повече лица, измежду които възложителят, при спазване на правилата за свободна и лоялна конкуренция би могъл да избере изпълнител на поръчката. Нарушението е квалифицирано като формално, но въпреки тази квалификация и без да отговори на довода на ищеца, че поради формалния характер на нарушението не следва да се налага финансова корекция съгласно чл.10, ал.1 от приетата с ПМС № 134/2010 г. Методология в редакцията по време на извършване на нарушението, въззивният съд се е произнесъл, че тежестта на нарушението предпоставя налагане на финансова корекция в определения от управляващия орган размер, който е съобразен с т.4.1 от Приложение № 1 към чл.6 на Методологията, приета с ПМС № 162/2014 г., в сила от 24.06.2014 г. Въззивният съд е посочил, че размерът на финансовата корекция съответства „адекватно на сериозността на нарушението“, което от своя страна „има ограничителен характер, в разрез с прогласените в закона принципи за свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация“.
Във въззивната жалба ищецът е поддържал довод, че пропускът за удължаване на срока за закупуване на документация няма съществено значение за законосъобразността на процедурата за възлагане на обществена поръчка, тъй като цялата документация е била налична и достъпна в електронен вид на интернет страницата на [община]. Въззивният съд е преценил този довод като неоснователен с оглед безспорния по делото факт, че закупуването на документация е поставено от възложителя като предварително условие за участие в процедурата за обществена поръчка. За неоснователен е счетен и довода в жалбата, че липсата на оспорване на акта на възложителя за удължаване само на срока за получаване на оферти санира констатирания от управляващия орган пропуск, като са изложени съображения, че нито възложителят, нито някой друг е могъл да предвиди точно колко още потенциални участници в процедурата биха закупили документация и биха подали оферти за участие в откритата процедура за възлагане на обществена поръчка.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради констатираната в производството по чл.288 ГПК явна необоснованост на изводите на въззивния съд, че допуснатото от ищеца - сега касатор, нарушение на правилата по чл.28, ал.6 и чл.27, ал.8 ЗОП (отм.) има формален характер и попада в приложното поле на приетата с ПМС № 134/2010 г. Методология в редакцията по време на неговото извършване и същевременно, че нарушението съставлява нередност по смисъла на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. и предпоставя налагане на финансова корекция в размер, определен от управляващия орган съгласно т.4.1 от Приложение към чл.6, ал.1 на ПМС № 162/17.06.2014 г., в сила от 24.06.2014 г.
След проверка на правилността на обжалваното решение по реда на чл.290 ГПК настоящият състав на ВКС намира, че подадената от [община] касационна жалба срещу решението е основателна.
Процедурата за възлагане на обществена поръчка, по повод на която е наложена и извършена оспорваната с исковете на [община] финансова корекция, е открита и проведена при действието на ЗОП от 2004 г. (обн. ДВ бр.28/2004 г., отм. ДВ бр.13/2016 г.) и Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 г. Съгласно чл.98 от регламента, държавите членки носят отговорност да разследват нередностите и да извършват необходимите финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в операциите или оперативните програми, финансирани със средства от бюджета на ЕС. Финансовите корекции, извършвани от държавите членки, се състоят в отмяна на част или на цялата финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове - чл.98, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1083/2006. Понятието „нередност“ е дефинирано в разпоредбата на чл.2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, в която е посочено, че „нередност“ е всяко нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Според практиката на Съда на ЕС (т.45 от решение по дело С-406/2014 и т.37 вр. т.43 от решение по съединени дела С-260/14 и С-261/2014), нередност по смисъла на чл.2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 съставлява и неспазването на националните правила за възлагане на обществени поръчки. В Регламент (ЕО) № 1083/2006 наличието на нередност не е обвързано с изискване за настъпване на реална вреда на общия бюджет - нередност може да съществува и тогава, когато е възможно да бъде нанесена вреда на бюджета, без да е необходимо да се доказва точното й финансово изражение (решения на Съда на ЕС по дела С-465/10 и С-406/2014).
За целите на Регламент № 1083/2006 и на основание чл.98 от него във вр. с чл.7а ЗНА, с ПМС № 134/05.07.2010 г., обн. ДВ бр.53/2010 г., в сила от 13.07.2010 г., е приета Методология за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство. С методологията е уредено определянето на финансовите корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в операции или оперативни програми, финансирани в Република България със средства от Европейския съюз, които всяка държава членка налага съгласно чл.98, т.2 от Регламент (ЕО) № 1083/2006. Целта на финансовите корекции е да се възстанови ситуацията, при която 100 на сто от разходите, одобрени за съфинансиране от структурните инструменти на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, са в съответствие с приложимото национално законодателство и общностно право в тази област /чл.1, ал.2/. Съгласно чл.4 и чл.5, Методологията се прилага по отношение на нередности, съставляващи нарушения на националното законодателство и общностното право, които са свързани с неспазване на основните принципи за публичност и прозрачност, за свободна и лоялна конкуренция и за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Основните категории нередности, съставляващи нарушения на националното законодателство в областта на обществените поръчки, както и препоръчителните размери на финансовите корекции за тях, са посочени в приложения № 2 и № 3 към чл.6 на методологията. В чл.10, ал.1 е предвидено, че за нередности, които имат по-скоро формален характер и не водят до финансови загуби, могат да не бъдат налагани финансови корекции.
С ПМС № 162 от 17.06.2014 г., обн. ДВ бр.52/2014 г., в сила от 24.06.2014 г., са внесени изменения в приетата с ПМС № 134/2010 г. Методология, в т. ч. и в чл.6, в който е указано, че основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции, както и препоръчителните процентни показатели на финансови корекции за съответните видове нарушения, са посочени в приложението, а наличието на нарушение, за което се предвижда финансова корекция съгласно приложението, се установява след направен анализ на приложимия нормативен акт, по реда на който е възложена конкретната обществена поръчка или договор. Изменена е и ал.1 на чл.10 в смисъл, че „когато констатираното нарушение няма и не би имало финансово отражение, не се налага финансова корекция“. Съгласно преходната разпоредба на § 23, ПМС № 162/2014 г. се прилага при извършване на финансови корекции във връзка с нарушения, открити след влизането му в сила. С изменението на Методологията от ДВ бр.93/2014 г. е създадена нова ал.6 на чл.10, в сила от 01.01.2014 г., според т.1 на която наложените финансови корекции не се възстановяват от бенефициента, когато възложителят е спазил разпоредбите на приложимия нормативен акт по чл.2, ал.1, т.1 или ал.2, по реда на който е възложена конкретната обществена поръчка или договор.
Предвид приложимата към спорното правоотношение правна уредба, произнасянето по основателността на предявените искове предполага отговор на въпросите дали в качеството на възложител на обществената поръчка, обявена във връзка с договора от 31.05.2012 г. за безвъзмездна финансова помощ, касаторът [община] е извършил посоченото от УО по ОПОС за периода 2007 - 2013 г. нарушение на разпоредбите на чл.28, ал.6 и чл.27а, ал.8 ЗОП (отм.) в редакцията към момента на провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка, дали това нарушение покрива критериите за „нередност“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.20106 г. и в случай, че съставлява нередност, дали предпоставя налагане на финансова корекция по т.4.1 от Приложение към чл.6 на Методологията за определяне на финансови корекции в редакцията, приета с ПМС № 162/2014 г., в сила от 24.06.2014 г.
Съгласно чл.25, ал.1 ЗОП (отм.) в приложимата редакция от ДВ бр.93/2011 г., възложителят взема решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с което одобрява обявлението за обществена поръчка и документацията за участие в процедурата; Решението и обявлението се изпращат до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки и в електронен вид. Минимално необходимото съдържание на обявлението е посочено в ал.2 на чл.25 ЗОП (отм.), като част от него са място и срок за получаване на документация за участие в процедурата, място и срок за получаване на заявления или оферти, място и дата на отваряне на офертите или заявленията за участие.
В чл.64 ЗОП (приложим в редакцията от ДВ бр.33/2012 г.) са определени срокове за изпращане на обявлението за публикуване, чието спазване е условие за законосъобразност на процедурата за възлагане на обществена поръчка. Съгласно чл.64, ал.1 ЗОП (отм.), при провеждане на открита процедура за обществена поръчка (от вида на процесната) възложителят изпраща обявлението за обществена поръчка до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки най-малко 52 дни преди крайния срок за получаване на офертите. Срокът по ал.1 може да се намали до 36 дни, когато предварителното обявление е изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращане на обявлението и съдържа информация, налична към датата на изпращането му - чл.64, ал.2 ЗОП (отм.).
След публикуване на обявлението възложителят може еднократно да направи промени в неговото съдържание и/или в документацията по собствена инициатива или по предложение на заинтересовано лице в срока и при спазване на изискванията по чл.27а, ал.1 - ал.4 ЗОП (отм.), редакция ДВ бр.33/2012 г. Последващи промени са допустими само при удължаване на обявените срокове в процедурата - чл.27а, ал.5 ЗОП (отм.). В чл.27а, ал.8, т.1 ЗОП (отм.), приложим в редакцията от ДВ бр. 33/2012 г., е предвидено задължение за възложителя да удължи обявените срокове, когато се установи, че първоначално определеният срок е недостатъчен за изготвяне на офертите, включително поради необходимост от разглеждане на място на допълнителни документи към документацията или оглед на мястото на изпълнение.
През релевантния за спора период е действала и разпоредбата на чл.28, ал.6 ЗОП (редакция ДВ бр.33/2012 г.), според която документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка (от вида на процесната) може да се закупува или получава до 10 дни преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията.
От фактическа страна по делото не е имало спор, че в качеството на възложител на обществена поръчка касаторът [община] е изпратил информация за предварително обявление за предстоящата обществена поръчка, публикувано по предвидения за това ред на 28.02.2012 г., и поради това впоследствие се е възползвал от съкратения срок по ал.2 на чл.64 ЗОП (отм.) като в изпратеното за публикуване на 13.12.2012 г. обявление за откритата процедура е определил срок за получаване на оферти 24.01.2013 г., т. е. 42 дни (с 6 дни повече от минимално необходимите 36 дни) след датата на изпращане на обявлението за публикуване. При откриване на процедурата касаторът е спазил и изискването на чл.28, ал.6 ЗОП (отм.), определяйки срок до 14.01.2013 г. (10 дни преди крайния срок за получаване на оферти - 24.01.2013 г.), в който всички заинтересовани от обществената поръчка субекти могат да закупят документация за участие в процедурата.
Оспорваната с исковете финансова корекция е наложена за нарушение на правилата на ЗОП (отм.), в частност - на разпоредбите на чл.27а, ал.8 ЗОП (отм.) и чл.28, ал.6 ЗОП (отм.), допуснати от [община] в качеството на възложител на обществената поръчка в резултат на взетото решение от 15.01.2013 г. за удължаване на срока за получаване на оферти до 31.01.2013 г. Удължаването на срока е извършено в хипотезата на чл.27а, ал.8, т.1 ЗОП (отм.) - по предложение на заинтересовано лице, закупило документация за участие преди 14.01.2013 г., което се е позовало на недостатъчност на първоначално определения срок (24.01.2013 г.) за изготвяне и подаване на оферта. Твърдяното от ответника обстоятелство, че преди това други две заинтересовани лица са отправили искания в същия смисъл, но възложителят не ги е уважил и не е изразил становище по тях, е ирелевантно за спора, тъй като удължаването на срока е ползвало всички заинтересовани лица в процедурата. Настоящият състав на ВКС не споделя извода на въззивния съд, че като е удължил само срока за получаване на оферти, без да удължи и срока за закупуване на документация, възложителят е нарушил разпоредбата на чл.27а, ал.8 ЗОП (отм.), което е довело и до нарушение на разпоредбата на чл.28, ал.6 (отм.), тъй като не са осигурени 10 дни преди изтичане на удължения краен срок за получаване на офертите, в които потенциалните участници да закупят документация за обществената поръчка. Основателен е доводът на касатора, който изобщо не е взет предвид от въззивния съд, че разпоредбата на чл.27а, ал.8, т.1 ЗОП (отм.) е специална и че задължението на възложителя за удължаване на обявените срокове е пряко свързано с преценка за недостатъчност на един от тези срокове - този, в който потенциалните участници следва да подготвят и да подадат офертите си за обществената поръчка. В случая възложителят е публикувал предварително обявление за предстоящата процедура за възлагане на обществена поръчка още през м. февруари 2012 г., откогато неограничен кръг потенциални участници са имали възможност да следят за откриването на процедурата и след публикуване на обявлението да закупят документи за участие в определения срок до 14.01.2013 г., а съответно и да подготвят и подадат оферти в срока до 24.01.2013 г. като съобразят възможността да поискат неговото удължаване съгласно чл.28, ал.8, т.1 ЗОП (отм.). Удължаването само на срока за получаване на оферти в случай на преценка от страна на възложителя, че са налице на предпоставките по чл.28, ал.8, т.1 ЗОП (отм.), не и на срока за закупуване на документация, не може a priori да се квалифицира като нарушение на правилата на ЗОП (отм.), без да се вземат предвид сроковете по чл.64 ЗОП (отм.) и периода от време, в който всички проявяващи интерес към конкретната обществена поръчка субекти са имали възможност да се запознаят с нейните параметри и да се включат в процедурата за нейното възлагане като си набавят необходимата документация и като подготвят и подадат офертите си. Анализът на разпоредбата на чл.27а, ал.8, т.1 във връзка с разпоредбите на чл.27, ал.1 - ал.5 ЗОП (отм.), според настоящия състав, води до извод, че в хипотезата на чл.27, ал.8, т.1 ЗОП (отм.) целта е да се удължи срока за получаване на оферти по отношение на всички заинтересовани лица, които в обявения от възложителя срок вече са закупили документи за участие, за да могат те ефективно и пълноценно да подготвят офертите си и обществената поръчка да се проведе в реална, а не във формална конкурентна среда. В хода на процеса ответникът не е твърдял и не е ангажирал доказателства, че след удължаване на срока за получаване на оферти интерес към участие в обществената поръчка са проявили и други лица, извън заинтересованите лица (14 бр. икономически оператори), закупили документи в срок до 14.01.2013 г. и подали след това оферти в удължения от възложителя срок до 31.01.2013 г. Поради изложеното не може да бъде споделен извода на въззивния съд, че като не е удължил и срока за закупуване на документация в хипотезата на чл.27, ал.8, т.1 ЗОП (отм.), възложителят е извършил нарушение на правилата на ЗОП (отм.), което е създало условия за ограничаване участието в процедурата на неопределен брой потенциални кандидати. При липса на доказателства, че след удължаване на срока за получаване на оферти интерес от участие в процедурата са проявили и други лица, както и с оглед безспорните по делото факти, че решението на възложителя за удължаване само на срока за получаване на оферти и крайното решение за избор на изпълнител не са обжалвани като незаконосъобразни с позоваване на нарушение на чл.27а, ал.8 вр. чл.28, ал.6 ЗОП (отм.), за основателен следва да се приеме доводът на касатора, че дори да е допуснато нарушение на посочените разпоредби, то има формален характер, тъй като не води до накърняване на принципите по чл.2 ЗОП (отм.) за публичност и прозрачност на обществената поръчка, за свободна конкуренция, за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съгласно чл.10, ал.1 от приетата с ПМС № 134/2010 г. Методология, действала по време на провеждане на процедурата, за нарушения („нередности“), които имат по-скоро формален характер и не водят до финансови загуби, могат да не бъдат налагани финансови корекции. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е квалифицирал нарушението като формална нередност, но същевременно е приел, че УО е имал право да наложи финансова корекция по повод на него, определена съобразно изменението на методологията от ДВ бр.52/2014 г. Вътрешното противоречие между тези два извода е послужило като основание въззивното решение да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, за да бъде проверена правилността му по реда на чл.290 ГПК.
Касационната инстанция намира, че дори да се възприеме даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.27а, ал.8 ЗОП (отм.), според което при удължаване на срока за подаване на оферти възложителят е бил длъжен да удължи и срока за закупуване на документация, за да спази изискването на чл.28, ал.6 ЗОП (отм.), налагането на финансова корекция за нарушение на националното законодателство във връзка с възлагането на обществени поръчки, отговарящо на критериите за нередност по смисъла на чл.2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 г. на Съвета от 11.07.2006 г., е лишено от законово основание. Пред инстанциите по същество касаторът последователно е поддържал довод, че разпоредбата на чл.28, ал.6 ЗОП (отм.) в приложимата към спора редакция не кореспондира с Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, тъй като съответните разпоредби на директивата (чл.38 и чл.39) не предвиждат задължителен срок от 10 дни между срока за закупуване на документация и срока за получаване на оферти. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е игнорирал този довод и не се е произнесъл по него, въпреки съществената му значимост за спора. С приетия през 2004 г. ЗОП (отм.), съгл. § 85, са транспонирани изискванията на Директива 2004/18/ЕИО. В чл.39, ал.1 на директивата е предвидено, че документите за обществената поръчка се изпращат в срок от шест дни след получаване на заявлението за участие, но не е поставено условие за срок от 10 дни между закупуване на документите за участие и получаване/подаване на офертите от участниците, каквото е въведено с чл.28, ал.6 ЗОП (отм.). Несъответствието на ЗОП (отм.) с цитираната директива сочи на неправилно транспониране на правото на ЕС от националния законодател, което - както твърди касаторът, е констатирано в т.4 от Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат внесени във финансирани от Съюза разходи в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с решение на Комисията от 19.12.2013 г. При констатираното неправилно транспониране на директивата е правно недопустимо ответникът, чрез УО, да обосновава извършено от възложителя на обществената поръчка нарушение с разпоредбата на чл.28, ал.6 ЗОП (отм.). На неправилно транспониране на директива могат да се позоват само частноправните субекти в защита на гарантираните им правото на ЕС субективни права, което в случая е сторил касаторът, като още в исковата молба е аргументирал липсата на нарушение на правилата за провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка с довод за несъответствие на приложената от УО разпоредба на чл.28, ал.6 ЗОП (отм.) с относимите разпоредби на Директива 2004/18/ЕИО. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че като не е спазил правилото на чл.28, ал.6 ЗОП (отм.), касаторът е осъществил нередност по смисъла на чл.2, параграф 7 от Регламент № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г., която съставлява основание за налагане на финансова корекция, е неправилен.
Основателни са и поддържаните в касационната жалба оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, свързано с прилагането на т.4.1 от Приложение към чл.6 на приетата с ПМС № 162/2014 г. Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (загл. изм. - ДВ бр.52/2014 г., в сила от 24.06.2014 г.). Във въззивната жалба касаторът [община] е изложил подробни доводи за неприложимост на Методологията в изменената с ПМС № 162/2014 г. редакция, като е акцентирал върху това, че към момента на извършване на констатираното от УО нарушение на ЗОП (отм.) е действала Методологията за определяне на финансови корекции, приета с ПМС № 134/2010 г., в приложенията на която не е предвидено нарушение (нередност) с характеристиките по т.4.1 от Приложение към чл.6 на изменената през 2014 г. Методология, определено от УО като нередност по смисъла на чл.2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. и послужило като основание за налагане на оспорваната с исковете финансова корекция. Въпреки значението им за спора, доводите са останали извън решаващата дейност на въззивния съд и не са обсъдени при постановяване на обжалваното решение. Без да излага мотиви в коя от редакциите е приложима Методологията, въззивният съд декларативно е посочил, че определеният размер на финансовата корекция съответства адекватно на сериозността на конкретните нередности, допуснати от нарушителя чрез удължаване само на срока за получаване на оферти. Преценявайки фактите по делото, касационната инстанция намира за основателни доводите на касатора, че правото на ответника за налагане на спорната финансова корекция не може да бъде обосновано с т.4.1 от Приложение към чл.6, ал.1 от Методологията в редакцията след изменението от ДВ бр.52/2014 г. по следните съображения :
В т.4.1 от цитираното приложение като нарушение, за което се налага финансова корекция в определен по пропорционалния метод размер (приложим тогава, когато не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора - чл.9, ал.1 от Методологията), е посочено „недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получат документацията за участие/за публичен достъп до публичната покана“. Според описанието в графа 3 на т.4.1, нарушението се състои в това, че срокът за потенциалните участници/кандидати за получаване на документация за участие е прекалено кратък и това ограничава необосновано конкуренцията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка. Показателите за финансова корекция по повод на нарушението са отразени в графа 4, като налагането на финансова корекция в размер 5 на сто е предвидено в случай, че срокът, който потенциалните участници/кандидати имат за получаване на тръжната документация, или срокът за публичен достъп до публичната покана е по-малък от 80 на сто от срока за получаване на офертите (в съответствие с приложимите разпоредби). Съгласно § 23, ПМС № 162/2014 г. се прилага за нарушения, открити след влизането му в сила, т. е. след 24.06.2014 г. Като се изходи от общите правила за действие на правните норми във времето, преходната разпоредба на § 23 следва да се тълкува в смисъл, че изменената с ПМС № 162/2014 г. Методология е приложима и по отношение на действия и бездействия на възложителите на обществени поръчки, осъществени преди 24.06.2014 г., но при условие, че същите са покривали фактическия състав на нарушение по действащото към момента на проявлението им законодателство в областта на обществените поръчки, за което нормативен акт е предвиждал налагане на финансова корекция. Възприетото разрешение се подкрепя и от произнасянето в т.3 от диспозитива на Решение от 26 май 2016 г. на Съда на ЕС по съединени дела J. N., C-260/14 и J. B., C-261/14, че „Принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдяно нарушение на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки, при условие, че става дума за прилагане на нова правна уредба по отношение на бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходна правна уредба, което е компетентна да провери запитващата юрисдикция, отчитайки всички релевантни обстоятелства, разглеждани в главното производство“. В случая към момента на вземане на решението за удължаване на срока за получаване на оферти - 15.01.2013 г., спрямо който следва да се преценява наличието или отсъствието на нарушение като основание за налагане на финансова корекция, е действала приетата с ПМС № 134/2010 г. Методология, в приложенията на която не се съдържа нарушение „недостатъчен срок“ с характеристиките, описани в т.4.1 от Приложение към чл.6 на приетата с ПМС № 162/2014 г. Методология. В действащата към 15.01.2013 г. редакция на ЗОП от 2004 г. (отм.) няма въведено изискване за съотношение между сроковете за достъп до документация и за получаване на оферти в процедурата за възлагане на обществена поръчка, а са уредени само продължителността на сроковете и правилата за тяхното удължаване/намаляване. В качеството на възложител на обществена поръчка касаторът е съобразил поведението си с разпоредбите на чл.64, ал.1 и ал.2 ЗОП (отм.) и чл.28, ал.6 ЗОП (отм.) като се е възползвал от съкратените срокове по чл.64, ал.2 ЗОП (отм.) и е определил срок за получаване на офертите 42 дни от датата на изпращане за публикуване на обявлението за откритата процедура, както и срок от 10 дни за закупуване на документация преди крайния срок за получаване на офертите. При отсъствие в закона на изискване за съотношение между сроковете за закупуване на документация и за получаване на оферти няма законово основание да се приеме, че вследствие взетото решение за удължаване само на срока за получаване на оферти, възложителят е определил недостатъчен /със 7 дни по-кратък/ срок за закупуване на документация от потенциалните участници в процедурата за възлагане на обществена поръчка и по този начин е осъществил нарушение на правилата на ЗОП (отм.), предпоставящо налагане на определената от УО финансова корекция. Както основателно поддържа касаторът, в хипотезата на чл.62, ал.2 /и ал.3/ ЗОП (отм.), когато процедурата се провежда при т. нар. съкратени срокове, с оглед изискването на чл.28, ал.6 ЗОП (отм.) за период от 10 дни между закупуването на документите и крайния срок за получаване на офертите, съотношението между двата срока винаги е непропорционално и срокът за закупуване на документи е недостатъчен съобразно критериите по т.4.1 от Приложение към чл.6 на приетата с ПМС № 162/2014 г. След като поведението на възложителя към момента на извършване на действията, за които е наложена финансова корекция, кореспондира с приложимите разпоредби на ЗОП (отм.) относно продължителността на сроковете и в актуалната към този момент редакция на Методологията за определяне на финансови корекции не е предвидено като основание за налагане на финансова корекция нарушение /нередност/ „недостатъчен срок“, приетата впоследствие Методология в сила от 24.06.2014 г., в частност т.4.1 от Приложение към чл.6 от нея, не може да породи за УО, респ. за ответника, право за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от сключеното с изпълнителя на обществената поръчка договорно споразумение. Правото на финансова корекция не може да бъде обосновано и с преходната разпоредба на § 23 ПМС № 162/2014 г., доколкото изобщо липсват действия/бездействия на възложителя на обществената поръчка, които към момента на осъществяването им да покриват фактическия състав на нарушение с характеристиките на нередност по смисъла на чл.2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006. Прилагането на Методологията към действия/бездействия на възложителя, квалифицирани като нарушение въз основа на разпоредба от приет след проявлението им нормативен акт, е несъвместимо с правния ред на Република България и както основателно поддържа касаторът, по същността си е равнозначно на недопустимо придаване на обратно действие на ПМС № 162/2014 г. Дори да се приеме, че действията на касатора при вземане на решението от 15.01.2013 г. за удължаване на срока за получаване на оферти попадат в приложното поле на Методологията, приета с ПМС № 162/2014 г., като се има предвид направения по-горе извод за липса на извършено нарушение на правилата на ЗОП (отм.), с които УО е обосновал налагането на финансова корекция, спрямо тези действия приложение следва да намери разпоредбата на чл.10, ал.6 от Методологията (ред. ДВ бр.52/2014 г.), съгласно която наложените финансови корекции не се възстановяват от бенефициента, когато възложителят е спазил разпоредбите на приложимия нормативен акт по чл.2, ал.1 т.1 (в т. ч. и ЗОП), по реда на който е възложена конкретната обществена поръчка или договор.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че за УО по ОПОС за периода 2007 - 2013 г. не е възникнало и съществувало право да наложи финансова корекция на [община] за нарушение на правилата на ЗОП (отм.) в процедурата за възлагане на обществена поръчка, подведено под хипотезата на т.4.1 от Приложение към чл.6 от Методологията, приета с ПМС № 162/2014 г., в сила от 24.06.2014 г. Предявените от [община] срещу МОСВ искове за възстановяване на удържаните 5 % от стойността на договорно споразумение № ДГ-Д13001121/02.12.2013 г. и за признаване недължимост на сумата 356 545 лв., представляваща неудържан остатък от наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на договорно споразумение № ДГ-Д13001121Вн/02.12.2013 г., са доказани и основателни. Решението на Апелативен съд - София, с което исковете са отхвърлени, е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция като се уважат исковете така, както са предявени.
В зависимост от крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора - ищец направените пред трите съдебни инстанции разноски. Според представения в откритото съдебно заседание по делото окончателен списък по чл.80 ГПК, разноските включват платени държавни такси в размер общо на 114 848 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 43 598 лв. - за производството пред първата инстанция, и в размер на по 23 280 лв. - за останалите две инстанции. Пред всяка от инстанциите ответникът своевременно е правил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата инстанция преценява като основателно единствено по отношение на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство, уговорено и платено в размер на 43 598 лв. при минимален размер от 25 996 лв., предвиден в приложимата редакция на чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид фактическата и правна сложност на делото и действителния обем и съдържание на предоставената от процесуалния представител на ищеца адвокатска защита в производството пред първата инстанция, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК от 43 598 лв. на 30 000 лв. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство и за производството пред ВКС не е прекомерно и няма основание да бъде намалявано съобразно чл.78, ал.5 ГПК. В заключение ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора - ищец разноски по чл.78, ал.1 ГПК за трите съдебни инстанции в размер общо на 191 408 лв. (114 848 лв. - държавни такси, и 76 560 лв. - адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 137 от 29.06.2020 г., постановено по в. т. д. № 709/2020 г на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 7770 от 15.11.2019 г. по гр. д. № 15574/2017 г. на Софийски градски съд, и вместо него постановява :
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите - [населено място], [улица], да заплати на основание чл.79, ал.1 ЗЗД на [община] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 1 079 055 (един млн. седемдесет и девет хил. петдесет и пет) лв., представляваща задържани финансови корекции в размер на 5 % от стойността на фактури, издадени по договорно споразумение № ДГ-Д13001121/02.12.2013 г. във връзка с изпълнение на договор № DIR-58011116-17-53 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда“ за периода 2007 - 2013 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между [община] и Министерство на околната среда и водите, че [община] не дължи сумата 356 545 (триста петдесет и шест хил. петстотин четиридесет и пет) лв., представляваща неудържан остатък от наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на договорно споразумение № ДГ-Д13001121Вн/02.12.2013 г. във връзка с изпълнение на договор № DIR-5811116-17-53 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда“ за периода 2007 - 2013 г.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на [община] сумата 191 408 (сто деветдесет и един четиристотин и осем) лв. - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |