О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 573 С., 12.07.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Л. И. Е. В. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Л. И. ч. т. дело № 230/2011 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Й. К. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. К. от АК [населено място], срещу определение № 561 от 01.12.2010 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 564/2010 г. Със същото се потвърждава определение № 411 от 14.10.2010 г. на Окръжен съд [населено място], с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на такси и разноски по гр. д. № 37/2010 г. Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определение № 305/15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 233/08.07.2005 г. по гр. д. № 139/2005 г. на ВКС, І ГО; определение № 276/21.05.2009 г. по ч. гр. д. № 298/2009 г. на ВКС, І ГО, определение № 1 158/22.06.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 958/2010 г.; определение от 21.12.2010 г. на ОС [населено място] по ч. гр. д. № 834/2010 г. и определение № 673/10.12.2010 г. на АС [населено място] по ч. гр. д. № 639/2010 г. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната касационна жалба - Мима А. Д. от [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Изложени са доводи за липсата на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Производството пред ОС [населено място] е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК от Й. К. Д. от [населено място] срещу Мима А. Д. от [населено място], с който иска да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 150 000 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 27.11.2006 г., с падеж 31.12.2006 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 22.12.2009 г. до окончателното плащане, както и 3 000 лв. – съдебно – деловодни разноски. Ищецът е депозирал молба (вх. № 4 915/12.10.2010 г.) до Д., с която на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК моли да бъде освободен от внасяне на държавна такса. Към същата е представил декларация за семейно, материално и имотно състояние, копие от амбулаторна карта, епикризи от МБАЛ [фирма] [населено място] и ВМА, Клиника по ендоурология и екл ВМА С.. С определение № 411 от 14.10.2010 г. Д. е отхвърлил искането на ищеца (жалбоподател в настоящото производство) по съображения, че след извършена служебна справка съдът е установил, че молителят е едноличен собственик на капитала и управител на [фирма] [населено място]. Определението на Д. е обжалвано от жалбоподателя пред ВАпС, който го потвърждава с определение № 561/01.12.2010 г. по в. т. д. № 564/2010 г., предмет на обжалване в настоящото производство. Пред въззивна инстанция са представени удостоверения от НАП, в уверение на това, че [фирма] [населено място] не е извършвало дейност и не са подавани Г. по чл. 92 ЗКПО за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г., както и че физическото лице – Й. Крисимиров Д. не е подал Г. по чл. 50 от ЗДДФЛ за същия период. С отговора си на частната въззивна жалба, ответникът е представил нот. акт № 78, том ІІІ, рег. № 12 263, дело № 832/2006 г., по силата на който едноличното дружество е продало на Мима А. Д. недвижими имоти за сумата от 50 000 лв. Представени са и нот. акт № 111, том. І, рег. № 1 591, дело № 106/2008 г. за дарение на недвижим имот - 1кв. м. от поземлен имот, находящ се в [населено място] и нот. акт № 112, том І, рег. № 1 592, дело № 107/2008 г., с който Д. е продал 684 кв. м. идеални части от поземлен имот за сумата от 22 256,07 лв., платима на вноски до 01.09.2013 г. За да потвърди обжалваното определение на Д., Варненски апелативен съд е приел, че едноличното дружество притежава активи на значителна стойност, който съставляват потенциален източник на доходи за физическото лице – едноличен собственик при упражняване правото му на ликвидационен дял. Жалбоподателят е посочил въпросите от съществено значение за изхода на делото, решавани противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От данни по делото е видно, че най –общо казано същите са свързани с приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и обхвата на преценката на съда за липсата на достатъчно средства на страната да заплати дължимите такси и разноски. Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Варненският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото – приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и обхвата на преценката на съда за липсата на достатъчно средства на страната да заплати дължимите такси и разноски. С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, предвид наличието на противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос. Частната касационна жалба е основателна. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните на представена декларация за имуществено състояние. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, които молителят е реализирал в предходни периоди. В този смисъл е и постоянната практика на Върховен касационионен съд. Видно от данните по делото, молителят (жалбоподател в настоящото производство) е безработен, както и съпругата му, има влошено здравословно състояние, няма доходи от пенсии, наеми, ренти, влогове, дялови участия, ценни книги и др., не притежава МПС, както и че той и семейството му имат едно жилище, в което живеят. С представените удостоверения от НАП се установява, че [фирма] [населено място] не осъществява стопанска дейност за периода от 01.01.2006 г. до 31.01.2009 г. и не са подавани Г. по чл. 92 ЗКПО, както и че физическото лице не е подавало Г. по чл. 50 от ЗДДФЛ за същия период. Всички изложени от молителя данни, за които същият носи наказателна отговорност по чл. 313 НК налагат извода, че към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК Д. няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 3 000 лв. Фактът, че същият е едноличен собственик на капитала и управител на [фирма] [населено място] и че в бъдеще същият би могъл да получи доходи от продажбата на недвижим имот, не налагат извода, че молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса е неоснователна. Преценката на съда следва да се основава на имущественото състояние на молителят към момента на искането, а не на предположения за бъдещи доходи, както неправилно е прието в обжалваното определение. По изложените съображения и с оглед конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК. С оглед на гореизложеното, определението на ВАпС, както и оставеното с него в сила определение на ОС [населено място] следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 561 от 01.12.2010 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 564/2010 г., както и оставеното с него в сила определение № 411 от 14.10.2010 г. на Окръжен съд [населено място] по гр. д. № 37/2010 г. ОСВОБОЖДАВА Й. К. Д. от [населено място] от внасяне на държавна такса по гр. д. № 37/2010 г. по описа на ОС [населено място]. ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: