О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 109 гр.София, 12.02.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2913 по описа за 2020 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Е. И. срещу решение № 367 от 11.02.2020 г. по гр. дело № 3256 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 10-ти състав, с което на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД съдът е развалил поради неизпълнение договора за покупко-продажба на апартамент, находящ се на целия първи /партерен/ етаж в жилищната сграда в [населено място], [улица], сключен на 22.08.2002 г. с нотариален акт № , том , рег. № , дело № г. на нотариус С. К., по силата на който Е. Е. И. е продала апартамента на Е. Е. И. на цена 85 039,10 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т. от 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните проблеми: 1. В противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГК от 9.12.2013 г. въззивният съд е отказал да конституира необходимия другар на ответника М. М., съпруга на Е. И.. 2. Въззивният съд е постановил решение по същество, вместо да спре делото заради преюдициален спор, поради което е постановил недопустимо решение съгласно ТР № 1/2017 г. от 9.7.2019 г. на ОСГТК на ВКС. 3. Следва ли въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, при съобразяване с твърденията в исковата молба направените възражения в отговора, оплакванията във въззивната жалба и указанията в отменителното решение на ВКС? 4. Съдът задължен ли е да разшири експертизата при наличието на обосновано съмнение в нейната правилност, установена от противоречивото прилагане на графологични правила при установяване на съответствието между изследвания и сравнителния материал? 5. Относно материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи относно удостоверените с тях неизгодни за издателя, третите лица и техните правоприемници обстоятелства. Представлява ли нотариалният акт в частта, с която се удостоверява, че е изплатена и получена цената на недвижимия имот, разписка за плащането? Когато продавачът по договора за покупко-продажба е запазил право на ползване върху продадения апартамент, а шест месеца по-късно е извършил отказ от правото, това обстоятелство представлява ли косвено доказателство, че е платена цената по договора? С. Е. И.-Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: С решение № 64 от 22.06.2017 г. по гр.д. № 1329 по описа за 2016 г. на ВКС, III ГО, е отменено решението на Софийския апелативен съд по гр. д. №3139 от 2.12.2015 г. в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД, постановено е друго решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за признаване недействителността на гореописания договор за продажба и делото е върнато на Софийския апелативен съд за разглеждане на евентуалния иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД. По повод поискания разпит на М. М. като свидетел и твърдението на пълномощника на С. И., че тя е съпруга на ответника съдът е дал указания на Е. И. да представи доказателства кога е сключил граждански брак. Е. И. е заявил в молба от 27.10.2017 г., че е в брак с М. М. от 10.07.1999 г., който не е прекратен и е представил като доказателство удостоверение за сключен граждански брак. Вземайки предвид тази молба, С. Е. И.-Д. е поискала от съда да конституира М. М. Н. като страна в процеса. Същото искане е отправено и от М. М. И. с молба вх. № 3748 от 28.02.2018 г. Софийският апелативен съд с определение от 27.02.2018 г. е отказал да конституира М. М. Н. като страна по делото. Изложил е съображения, че според ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС другарството на съпрузите по предявен срещу единия от тях иск за собственост, придобита в режим на съпружеска имуществена общност, не е задължително необходимо, а само необходимо. В този смисъл конституирането на М. Н. като ответник служебно от съда е недопустимо. Конституирането не може да бъде допуснато и по искане на страните, ако това искане не бъде направено в съответната форма и по съответния процесуален ред. Понастоящем съдът не е сезиран с такова искане. След това въззивният съд е постановил решение по съществото на спора за разваляне на договора поради неизпълнение без участието на М. М.. Така постановеното решение противоречи на практиката на ВКС по първия поставен от касатора въпрос. Исковата молба, по която е образувано делото, е заведена на 28.08.2002 г. при действието на ГПК/отм. 1.3.2008 г./. Съгласно параграф 2, ал.1 от ПЗР на ГПК/2008 г./ делото по тази искова молба се разглежда по реда за разглеждане на въззивните дела по отменения ГПК. Следователно за необходимото другарство, което се отнася до съпрузите при предявен срещу тях иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, се прилага разпоредбата на чл.172, ал.2 от ГПК/отм./ и разрешението, дадено в т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. Указанията в тази точка са, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар или страната е била лишена от участие в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да разгледа и реши делото по същество. В същия смисъл са и мотивите на т.6 на № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. В тези мотиви е прието, че при необходимото другарство поради естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона съдебното решение трябва да бъде еднакво по отношение на всички другари. Поради това необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса, като дори и да не са участвали в първоинстанционното производство, имат право на жалба срещу първоинстанционното решение. По аргумент от чл. 216, ал. 2, изр. 1 от ГПК при необходимото другарство подаването на въззивна жалба от един от необходимите другари има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава. Резултатът от въззивното обжалване поражда последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, като при отмяна на първоинстанционното решение същото се отменя и по отношение на необжалвалите другари, с оглед наложителността на идентитет на решението по отношение на всички /чл. 271, ал. 3 ГПК/. Затова при подадена въззивна жалба от един от тях въззивният съд служебно конституира и останалите като главни страни пред въззивната инстанция /чл. 265, ал. 2 ГПК/. Поради това, че извършените от някои от необходимите другари действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари, същите не се повтарят във въззивното производство, дори и жалбата да е подадена от неявилия се или неизвършилия действията другар. Разликите в производството пред въззивната инстанция по отменения и новия ГПК касаят само задължителното необходимо другарство. В такъв случай по сега действащия ГПК първоинстанционното решение трябва да се обезсили и делото да се върне на първата инстанция. При необходимото другарство се запазва задължението на въззивния съд да конституира необходимия другар и да постанови решение по същество с негово участие. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по първия правен въпрос. С оглед процесуална икономия не е необходимо да се обсъжда допускането на касационно обжалване по останалите правни въпроси, включително относно наличието на преюдициален спор, тъй като трябва да се осигури участието на необходимия другар и да се вземат предвид неговото становище и процесуални действия. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 367 от 11.02.2020 г. по гр. дело № 3256 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 10-ти състав. Дава на касатора едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 465,97 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено. След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: