2 Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 09 февруари 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Атанас Гебрев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №640 по описа за 2010 година Срещу въззивна присъда по внохд.№404/2010 г. на Апелативен съд[населено място] е подадена касационна жалба от подсъдимия В. М. М. ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения , нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Частния обвинител и граждански ищец Т. А. е на становище присъдата да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената въззивна присъда законосъобразна,при спазване на процесуалните правила,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 6.10.2010 г. постановена по внохд.№404/2010 г. на Апелативен съд[населено място] е отменена оправдателна присъда по нохд.№3684/2007 г. на Софийски градски съд и вместо това, подсъдимия В. М. М. е признат за виновен , на 11.08.2000 г. в[населено място],при управление на лек автомобил с дк №С 73 85 ЛК,в нарушение на правилата за движение умишлено причинил на Т. А. средна телесна повреда,поради което и на основание чл.342 ал.3 б. “Б” НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати на пострадалия А., неимуществени вреди в размер на 3000 лв.ведно със законната лихва и разноски. ПО ЖАЛБАТА на под.М. : Доводите за съществени процесуални нарушения касаят според защитата : -нарушено право на защита,произтичащо от непълноти в обвинителния акт,лишаващи подсъдимия от възможност да разбере, в какво е обвинен и от там да се защитава адекватно -нарушени чл.13 и чл.14 НПК -неправилно назначена комплексна експертиза от въззивния съд ,която не била нито “допълнителна”, нито “повторна” -не преодолени противоречия в гласните доказателства и в заключенията на многобройните експертизи По фактите , след проведено съдебно следствие и подробен анализ на събраните пред него и пред първоинстанционния съд доказателства въззивния съд е прие,че основния спорен въпрос по делото е “какво е довело до причиняване на тежките травматични увреждания на св.Т. А.,дали деянието на под.М. и по конкретно умишлен удар с управлявания от него лек автомобил или както е приел първоинстанционния съд падане и нараняване от собствен ръст”. За да отговори положително/увредите са в резултат на умишлен удар с управлявания от подсъдимия автомобил / на този решаващ въпрос от предмета на доказване очертан в чл.102 НПК, въззивния съд е подложил на внимателен анализ всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства.Посочил е кои обстоятелства приема за установени и на коя доказателствена основа.Посочил е кои показания на свидетелите и в коя им част възприема и защо и кои не следва да се кредитират и защо. При оценката на доказателствата няма пропуски,игнориране или подценяване,както и нарушения на формалната логика. Изводите са логични ,последователни,съобразени преди всичко с обективните находки,а именно-вида и характера на травматичните увреди по пострадалия,както и механизма на тяхното причиняване.Вида на лекия автомобил управляван от подсъдимия и на забърсването на предния десен калник отгоре,оставените по пътното платно следи от превъртане на гуми с дължина от шест метра и съответстващата на тези следи скорост от 25-30 км./ч. Предвид горното Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира ,че не са налице претендираните процесуални нарушения по оценка на доказателствата.Подсъдимия е осъществил правото си на защита в пълнота.Обвинението е детайлно конкретизирано още в обвинителния акт и че е станало ясно на подсъдимия, личи от подробното възражение по него на л.58 от нохд.№3684/2007 г. на Софийски градски съд. При правилно и безпротиворечиво установените факти от значение ,закона е приложен правилно.Подсъдимия при управление на МПС нарушил правилата за движение и умишлено причинил средна телесна повреда на пострадалия и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивния съд е приел,че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия М.,наложил е наказание при условията на чл.55 ал.1т.1 НК,в размер на шест месеца лишаване от свобода, не е наложил по лекото наказание лишаване от правоуправление ,на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години и така определеното наказание не е в нарушение на чл.348 ал.5т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда правилна и законосъобразна,а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда по внохд.№404 /2010 г. на Апелативен съд г.София , с която е отменена присъда по нохд.№3684/2007 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :