3 Р Е Ш Е Н И Е №132 София,26 май 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 471 по описа за 2016 година. С присъда по нчхд № 1013/14 г. Районният съд-гр.Кюстендил признал подсъдимата П. С. Д. за виновна в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. КРС възложил в тежест на подсъдимата разноските, направени от частния тъжител К. С. С.. По внчхд № 497/15 г., образувано по жалба на подсъдимата, Окръжният съд-гр.Кюстендил отменил изцяло посочената присъда на КРС и вместо нея на 20.01.2016 г. постановил нова под № 1, с която признал подсъдимата за невиновна и я оправдал по предявеното й обвинение по чл.146, ал.1 от НК. Разноските направени от подсъдимата са възложени на частния тъжител С.. Срещу новата присъда на КОС е постъпила касационна жалба от адв.В., повереник на частния тъжител С., с която са релевирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК с искане за осъждане на подсъдимата. Пред ВКС, жалбоподателката и процесуалният й представител, редовно призовани, не се явяват. Последната писмено е заявила, че поддържа подадената жалба. Подсъдимата редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура преценява жалбата като основателна. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна и поради това не може да предопредели друг изход на делото, различен от този, постигнат с оспорената пред ВКС нова присъда на КОС. Единственото възражение, което се поддържа пред касационната инстанция е, че съдът не е бил ограничен от частната тъжба за да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Възражението е неоснователно. Частната тъжба определя рамките на наказателния процес, идентично с ролята на обвинителния акт, като от изключително значение е фактическото обвинение, очертано в частната тъжба. От подадената от С. частна тъжба срещу подсъдимата е видно, че се иска осъждане на последната по чл.146, ал.1 от НК, респ. за нанасянето на обида, чрез казване на неща унизителни за честта и достойнството й в нейно присъствие, като изрично са посочени обидните думи. В хода на съдебното следствие, при разпитите на свидетелите, ангажирани от двете страни по делото, е установено, че инкриминираните чрез частната тъжба думи не са произнасяни от подсъдимата. Според показанията на свидетелите Д.С. и В.С. по същото време и място подс.Д. е казала други думи и изрази, които не се съдържат в частната тъжба. Известно е, че посегателството по чл.146, ал.1 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, като на установяване подлежи и дали честта и достойнството на пострадалото лице са засегнати, каквато е съставомерната последица на коментирания престъпен състав. Казаните думи са елемент от състава на престъплението обида. Всяка една от тях трябва да се оцени с оглед на съставомерните последици – накърнява или не честта и/или достойнството на пострадалия. На тази плоскост, очевидно в хода на съдебното следствие, чрез разпита на посочените по-горе свидетели на 03.08.2015 г., е установено основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, повдигнато с частната тъжба на С., което не е могло да бъде инкриминирано по реда на чл.287, ал.6 от НПК, тъй като срокът по чл.81, ал.3 от НПК е изтекъл значително преди това, на 21.03.2015 г. При тези констатации КОС правилно е приложил закона. Не е установено подсъдимата да е казала думите, предявени й с частната тъжба, което е обусловило приложението на чл.304 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 1 от 20.01.2016 г., постановена по внчхд № 497/15 г. на Окръжния съд – гр. Кюстендил. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: