Р Е Ш Е Н И Е № 7 София, 01.04.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 954 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1316 от 25.09.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 132 от 31.03.2009 година по гр.д. № 189/2009 година на В. окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Н. М. Н. от[населено място] против [фирма],[населено място] за отмяна на заповед за уволнение № 70 от 06.08.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “шофьор на лек автомобил” и за присъждане на обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ в размер на 2800 лева. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 329, ал.1 КТ: между кои работници и служители се извършва преценка за квалификация и ниво на справяне с възложената работа - между изпълняващите идентични трудови функции или в подбора се включват и работниците, изпълняващи сходни трудови функции. В обжалваното въззивно решение на В. окръжен съд е прието, че при извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ, работодателят следва да включи всички работници, изпълняващи сходни трудови функции. В противоречие с това становище, в решение № 2034 от 28.12.2001 г. по гр.д. № 1581 от 2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че работодателят е длъжен да включи в подбора по чл. 329 КТ само работниците, изпълняващи идентични трудови функции. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното: Целта на подбора по чл. 329 КТ е в интерес на работата да бъде запазено трудовото правоотношение с работниците, имащи по-висока квалификация и изпълняващи трудовите си функции по-добре. Когато подборът се извършва поради намаляване на обема на работата или съкращаване на щата, работодателят е задължен да извърши преценка на трудовите качества на работниците, изпълняващи идентични трудови функции. Преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции; възможно е и работодателят да е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова функция. В длъжностната характеристика работодателят определя трудовите задължения за съответната длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата. Едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции – така задължението за изготвяне на документи; за ремонт на поверените машини и инструменти; за спазване на правилата за безопасност на труда и пр., могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от предмет на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. В обжалваното въззивно решение на В. окръжен съд е прието, че работодателят е прекратил трудовия договор с ищеца Н. М. Н. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата – съкратена е била една от съществуващите шест щатни бройки за длъжността „шофьор на лек автомобил”. Прието е, че трудовият договор с ищеца е прекратен в нарушение на закона, тъй подборът по чл. 329 КТ е бил извършен само между изпълняващите длъжността „шофьр на лек автомобил”, без да са включени работниците, изпълняващи длъжността „шофьор на товарен автомобил”; че двете длъжности, макар и различно наименовани са сходни, тъй като за изпълнението им се изисква еднаква квалификация, а трудовите функции са сходни. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от [фирма],[населено място] се поддържа, че изводите на съда по приложението на чл. 329, ал.1 КТ са неправилни, тъй като подборът е извършен между всички работници, изпълняващи еднородни трудови функции; че длъжностите „шофьор на лек автомобил” и „шофьор на товарен автомобил” са различни предвид естеството на възложената работа, независимо от еднородните права и задължения, включени в трудовите им характеристики. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни. Формираният във въззивното решение извод за сходство в трудовите функции между длъжностите „шофьор на лек автомобил” и „шофьор на товарен автомобил”, налагащо извършване на подбор по чл. 329 КТ между всички шофьори на дружеството, не е правилен. Действително, за заемане на двете длъжности се изисква еднаква квалификация, а трудовите задължения по длъжностна характеристика са еднакви в основната им част. Това сходство обаче не определя извод за идентичност на трудовите функции, предвид различното им съдържание с оглед естеството на изпълняваната работа. Така проверката на изправността на системите и уредбите на поверения автомобил е различна в зависимост от това дали автомобила е лек или товарен – предполага различни познания и умения с оглед сериозните различия в двата типа автомобили. С оглед разликата в техническите характеристика на товарен и лек автомобили се явяват и сериозни различия при изпълнение на трудовите задължения по пряко участие в ремонта на автомобила и икономичното влагане на резервни части и материали. Различни са и специфичните изисквания и свързаните с това познания и умения при превоз на хора и превоз на товари. Тези различия изключват сравнителна преценка за нивото на справяне с работата между шофьорите на леки и товарни автомобили – трудовите им функции не са идентични, тъй като изискват различни познания, умения и сръчности, поради което работодателят не е бил задължен да извърши подбор по чл. 329, ал.1 КТ между всички шофьори на дружеството. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото е установено, че трудовото правоотношение с ищеца Н. М. Н. е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ след реално извършено съкращаване на щатна бройка за изпълняваната длъжност и проведен подбор по чл. 329, ал.1 КТ между всички работници, изпълняващи длъжността „шофьор на лек автомобил”. Установено е, че при извършване на подбора са съобразени както по-ниската квалификация на ищеца спрямо трима от колегите му, така и наложените му дисциплинарни наказания, сочещи за отношението му към възложената работа. Неоснователен, с оглед доказателствата за предварително дадено съгласие за уволнението от синдикалната организация на предприятието е и доводът за нарушена закрила по чл. 333, ал.4 КТ. Уволнението е извършено законно, поради което искът за отмяната му следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по иска следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 780 лева, съставляващи възнаграждения, изплатени по договори за правна помощ от 27.11.2008 г., 12.03.2009 г. и 15.04.2009 г. с адвокат В. К. от Адвокатска колегия[населено място]. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 132 от 31.03.2009 година по гр.д. № 189/2009 година на В. окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. Н. от[населено място], [улица] против [фирма],[населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение № 70 от 06.08.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “шофьор на лек автомобил” и за присъждане на обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ в размер на 2800 лева. ОСЪЖДА Н. М. Н. от[населено място], [улица] с Е. [ЕГН] да заплати на [фирма],[населено място] сумата 780 (седемстотин и осемдесет) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: