6
Р Е Ш Е Н И Е
№23
Гр.София, 03.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 993 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Г., [населено място] срещу решение № 674/27.04.2011г., постановено по гр.д.№ 127/2011г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 4865/11.11.2009г. по гр.д.№ 5006/2007г. на Софийския градски съд за прогласяване на недействителността на запис на заповед, издаден на 20.09.2006г. от [фирма], [населено място] в полза на А. Г., [населено място], и е признато за установено, че [фирма] не дължи на А. Г. сумата от 70000 лв. по записа на заповед.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че “записът на заповед, макар да е абстрактна сделка, менителничното правоотношение не е поначало абстрактно и възниква, за да се постигне определена цел, като най-често то служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение”. Изложени са съображения, че по делото не е доказано наличието на заемни правоотношения – сключване на договор и предоставяне на определена парична сума, а липсата на каузално правоотношение давала възможност на заинтересованото задължено лице да черпи лични менителнични възражения от това. Като допълнителен аргумент решаващият състав е счел, че дори и да е сключен договор за заем, то той е нищожен по силата на чл.26 ЗЗД, тъй като бившият управител на дружеството е действал във вреда на представлявания и договорът не поражда действие за представлявания – чл.40 ЗЗД.
С определение № 500/20.06.2012г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса за връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора. В определението са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 103/24.06.2009г. по т.д.№ 717/08г. на ІІ т.о., Решение № 121/01.07.09г. по т.д.№ 55/09г. на ІІ т.о., Решение № 141/08.03.10г. по т.д.№ 798/08г. на ІІ т.о., Решение № 41/22.04.10г. по т.д.№ 575/09г. на ІІ т.о., Решение № 149/05.11.10г. по т.д.№ 49/10г. на І т.о., Решение № 173/12.01.11г. по т.д.№ 901/09г. на І т.о. По въпросите от значение за връзката между издаден запис на заповед и каузално правоотношение между страните са и: Решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на І т.о., Решение № 5/02.02.2012г. по т.д.№ 75/11г. на І т.о., Решение № 54/20.07.2012г. по т.д.№ 336/11г. на І т.о., Решение № 85/05.07.2012г. по т.д.№ 438/11г. на І т.о., Решение № 159/20.12.2012г. по т.д.№ 960/11г. на І т.о., Решение № 143/01.02.2013г. по т.д.№ 870/11г. на І т.о. и др.
В Решение № 85/05.07.2012г. по т.д.№ 438/11г. на І т.о. е прието, че редовният от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на заповед не е нищожен, ако кредиторът не е доказал наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед. Настоящият състав споделя изцяло даденото разрешение, поради което обжалването въззивно решение, в частта, с която се потвърждава първоинстанционният съдебен акт за прогласяване на недействителност на записа на заповед поради недоказване на твърденията за съществуване на заемно правоотношение между издателя и поемателя, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Въпросът за връзката между записа на заповед и съществуването на каузално правоотношение и в частност за допустимите възражения на издателя, както и за разпределението на доказателствената тежест е разгледан в цитираната практика на ВКС. Разрешението е, че разпределението на доказателствената тежест следва да се извърши от съда съобразно с нормата на чл.154, ал.1 ГПК / чл.127, ал.1 ГПК /отм./, като се възложи на всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед – Решение 173/01.02.2013г. по т.д.№ 870/11 г. на І т.о. При въведено от кредитора – поемател по записа на заповед твърдение за наличието на каузално правоотношение, същият следва да докаже съществуването му, а длъжникът – издател абсолютните и релативните възражения срещу менителничния ефект, включително и възраженията за недействителност на каузалното правоотношение.
По същество на касационната жалба.
Основателно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ и чл.127, ал.1 ГПК /отм./ - въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за спора факти, събраните по делото доказателства и доводите на страните.
Въззивният съд е следвало да разпредели доказателствената тежест съобразно с твърденията и възраженията на страните за фактите и обстоятелствата, които са от значение за спора по делото. В случая, ищецът по иска с правно основание чл.254 ГПК /отм./ е издател по записа на заповед и е изложил твърдения за недействителност на волеизявлението, материализирано в записа на заповед, предвид липсата на предходни каузални отношения между страните и за недължимост на сумата по него. С оглед и на заявения петитум на исковите претенции за признаване за установено, че записът на заповед е недействителен и че сумата не се дължи, по първия иск недействителността се основана на липсата на каузално правоотношение. По втория иск са изложени няколко довода: поемателят чрез представителя си – физическото лице – ответник по иска е задължил дружеството спрямо себе си, предявил е записа на заповед по време, когато вече не е бил управител на дружеството, не е уведомил съдружниците за действията си, липсва решение на Общото събрание на съдружниците за задължаване, дружеството не е получило паричната сума и такава не е осчетоводена и в обобщение - липсва правно валидна воля на дружеството за задължаване. Ответникът – кредитор е възразил, че сумата по записа на заповед представлява предоставени от него лични средства за погасяване на неотложни плащания на дружеството към кредитори.
При така заявените от страните доводи, съставът на ВКС приема, че кредиторът е въвел твърдение за съществуването на каузални правоотношения, по повод и във връзка с които е издаден записът на заповед. В тежест на ответника - поемател е да докаже възникването и съществуването на заемното правоотношение. При доказано възникване на каузално отношение по договори за заем, съдът следва да разгледа доводите на издателя относно несъществуването му.
При разглеждане на делото въззивният съд е изложил съображения за липсата на каузално правоотношение по договор за заем поради недоказаност на твърденията на ответника. Съображенията са за липса на писмени доказателства – за сключване на договор и за предоставяне на определена парична сума, както и неосчетоводяване на парични суми, предоставени в заем, в касовите книги или постъпили по банковите сметки на дружеството. При формирането на този извод въззивният съд не е обсъдил приетите писмени доказателства – договор за заем, разписки за получени суми, договор за кредит и за ипотека, които са представени от ответника и са във връзка с неговите твърдения за произхода на предоставените суми и за съществуващите между страните отношения. Решаващият състав не е коментирал приходните касови ордери, в които са отразени и основания за плащане. Действително, според заключението на икономическата експертиза, дружеството не е отразило приходните касови ордери счетоводно, но позоваването на записванията в счетоводните книги е осъществено без по делото да са събрани доказателства дали същите са редовно водени – чл.146 ГПК /отм./. При обсъждане на доводите на издателя относно несъществуването на заемно правоотношение между страните, въззивният съд е приел, че дори и договори да са сключени, те евентуално са нищожни по силата на чл.26 ЗЗД, тъй като „бившият управител е действал във вреда на представлявания – чл.40 ЗЗД”. На първо място, обстоятелства в исковата молба, въз основа на които да се направи извод, че е въведен довод за извършени действия от представителя във вреда на представлявания, не са посочени. На следващо място, недействителността по чл.40 ЗЗД е относителна и не се приравнява по правни последици на абсолютната нищожност по чл.26 ЗЗД. Въведените доводи за несъществуване на вземането са за договаряне сам със себе си - поради самия факт на сключване на сделката и поради липсата на уведомяване на съдружниците и на решение на Общото събрание на дружеството. Посочените доводи не са обсъдени от въззивния съд, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени на основание чл.281, т.3, пр.2 ГПК в частта за признаване за установено, че ответникът по иска дължи на ищеца сумата по записа на заповед. За решаването на спора е от значение и редовността на водене на счетоводните книги, както и произнасянето по въведените в процеса доводи за несъществуване на вземането, поради което делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане съгласно чл.293, ал.3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения, както и да назначи нова икономическа експертиза относно редовността на водене на счетоводните книги, в частност по въпроса дали липсата на осчетоводяване на представените по делото приходните касови ордери представлява нередовност на счетоводните книги. Ако въззивният съд приеме, че паричните суми са предоставени на дружеството, то следва да се произнесе и по доводите за несъществуване на вземането, извън възражението, че парична сума не е била предоставена в заем. При разпределението на доказателствената тежест и по квалификацията на доводите на ищеца решаващият състав следва да се съобрази с дадените от ВКС указания в мотивите на настоящото решение съгласно чл.294, ал.1 ГПК, както и да се произнесе по разноските по реда на чл.294, ал.2 ГПК.
Въззивното решение, в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение за прогласяване на нищожност на записа на заповед поради липсата на каузално правоотношение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съгласно даденото разрешение в практиката на ВКС -решение № 85/05.07.2012г. по т.д.№ 438/11г. на І т.о., поради което следва да се отмени и искът да се отхвърли на предявеното основание.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 674/27.04.2011г., постановено по гр.д.№ 127/2011г. от Софийския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], [населено място] срещу А. К. Г., [населено място] иск за прогласяване на недействителността на запис на заповед, издаден на 20.09.2006г. от [фирма], [населено място] в полза на А. К. Г., [населено място], поради „липса на предходни каузални отношения между страните”, като неоснователен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4865/11.11.2009г. по гр.д.№ 5006/07г. за признаване за установено по иска, предявен по реда на чл.254 ГПК /отм./ от [фирма], [населено място], че същият не дължи на А. К. Г., [населено място] сумата от 70000 лв. по запис на заповед от 20.09.2006г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.