Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * относителна недействителност * констативен нотариален акт * придобивна давност * наследствено правоприемство * намерение за своене

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

София, 03.04.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 23.01.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №942/2018 година

Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5027/20.12.2017г.,подадена от В. С. И. и И. С. И.,чрез пълномощника им адвокат Ж. Ч.,против решение от 14.11.2017г. на Разградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№169/2017г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №61/21.04.201г.,постановено по гр.д.№358/2016г. по описа на Районен съд,гр.К.-за отхвърляне на предявения от Ю. М. и Г. Ч., иск с правно основание член 76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на сделката,оформена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №128,том №4,рег.№4176,дело № 451/26.09.2012г. на нотариус рег №573 на Нотариалната камара,срещу В. С. И. и И. А. И.,Ш. Хълми Ш. и Н. Н. Ш.,в частта за горницата над претендираните от ищците 2/6 идеални части,като отменя с останалата му обжалвана част решение №61/21.04.2017г. постановено по гр.д.№358/2016г. по описа на РС Кубрат и вместо него е постановено:
-приема за установено по отношение на В. С. И., И. А. И.,Ш. Хълми Ш. и Н. Н. Ш.,че Ю. М. и Г. Ч.,са собственици общо на 2/6 идеални части на описаните в решението поземлени имоти,
-отменя констативен нотариален акт №62,том 8,рег.№08998/23.12.2009г. по нот.дело №981/2009г. на нотариус с рег.№004 по регистъра на нотариалната камара до размера на 2/6 идеални части от описаните имоти,
-обявява за недействителен по отношение на Ю. М. и Г. Ч.,на основание член 76 ЗН, сключеният договор за покупко-продажба между В. С. И. и И. А. И.,като продавачи и Ш. Хълми Ш. и Н. Н. Ш.,като купувачи,с нотариален акт №128,т. №4,рег. № 4176,дело №451/26.09.2012г. на нотариус с рег.№573 на нотариалната камара,до размера от 2/6 идеални части,като са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Ю. М. и Г. Ч.,чрез пълномощника са адвокат Е. С.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявените искове с правно основание член 124,ал.1 ГПК и член 76 ЗН,ищците са основали активната си материалноправна легитимация за 2/6 идеални части от спорните имоти на наследствено правоприемство на общия наследодател С. Я. А.-поч.24.05.1967г. и на неговата съпруга А. А. А.-поч.13.06.1988г.,родители на майка им Х. Т.-поч.17.06.1995г. и сестра на ответницата В. И.,съответно ищците и ответницата В. И. са законни наследници на А. С. Я.-поч.08.01.1999г.,който е брат на Х. Т. и на В. И.,с твърдение че са собственици на общо 2/6 идеални части от процесните наследствени имоти,за които ответницата В. И. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №62 от 23.12.2009г.,като впоследствие,заедно със съпруга си И. И. са ги прехвърлили с договор за покупко-продажба на третия ответник Ш. Ш., по време на брака му с четвъртата ответница Н. Ш..Съдът е посочил,че в отговора на исковата молба ответниците В. И. и И. И.,твърдят че исковете са неоснователни,тъй като майката на ищците се е изселила в Турция през 1976г.,приживе до смъртта й през 1995г. не е предявяла претенции към имотите,нито след това нейните дъщери-настоящите ищци са се интересували от тези процесни имоти,които единствено първите двама ответници обработвали и ползвали.След анализ на представените доказателства по делото,съдът е приел,че ищците се легитимират като наследници на общо 3/8 идеални част от наследството на С. Я.,А. А. и А. Я.,като липсват данни да са се отказали от наследството им,както и от наследството на майка им Х. Ч.,като спорно между страните е обстоятелството дали обективно е възможно В. И. и И. И. да манифестират пред тях промяната на намерението си своене на техните идеални части от съсобствеността,съгласно приетото в Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС,за което съдът е приел,че не е налице обективна невъзможност за демонстриране на това тяхно намерение,позовавайки се на показанията на свидетелката Й. М.,установяващи че местожителството на ищците в чужбина е било известно на ответниците В. И. и И. И..Съдът е стигнал до извода,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че ищците са изгубили собствеността си върху процесните имоти,а ответниците В. и И. И. са ги придобили по давност,поради което исковете са основателни до размер на 2/6 идеални части от претендираните спорни имоти,съответно следва да се отмени на основание член 537,ал.2 ГПК издадения констативен нотариален акт №62/2009г. до размера на 2/6 идеални части.Във връзка с иска по член 76 ЗН,след като се е позовал на приетото с ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС,съдът е стигнал до извода,че сключеният между ответниците договор за покупко-продажба на процесните имоти не може да се противопостави на ищците в качеството им на сънаследници,които не са разпоредили с дела си,поради което е приел заявената претенция за основателна до размер на 2/6 идеални части.По отношение на допустимостта на иска по член 76 ЗН,съдът е приел,че като е отхвърлил тази искова претенция над претендираните от ищците 2/6 идеални части първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум,поради което решението в тази му част следва да се обезсили.
С определение №470 от 26.09.2018г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос:задължителен елемент ли е от състава на придобивната давност демонстрирането на промяна в намерението,с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ,когато това е обективно невъзможно,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване:
Съгласно приетото с практиката на ВКС,демострирането на промяна в намерението,с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствената вещ не е задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност, когато това е обективно невъзможно и не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота. С оглед визираното в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г. ,когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, т.е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици. Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им. Обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действието лице. За да достигне промяната в намерението до адресата е необходимо местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението се противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това. Само ако местонахождението на невладеещия съсобственик е известно, той е проявявал интерес към съсобственото имущество и е изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е извършвал действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал открито спрямо него намерението си да свои целия имот, може да се приеме, че не е изпълнил надлежно задължението си да обективира спрямо другия собственик намерението да владее идеалните му части за себе си.Ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот, манифестирането на подобни действия е обективно невъзможно. В подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т.е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме.
По основателността на касационната жалба:
С оглед даденото разрешение на правния въпрос,обжалваното въззивно решение е неправилно.
С представените по делото писмени доказателства-изселнически паспорти-/лист 99 и сл.от гр.д.№358/2016г. по описа на РС Кубрат/,безспорно е установено,че сестрата на ответницата В. И.-Х. С. А.,заедно с по-малката си дъщеря Ю./настоящата ищца/ и съпруга си А. Е. А.,както и ищцата Г.,заедно със съпруга си Х. Е. и детето им А.,са се изселили от страната в Република Турция през месец август 1976г.,както и че настоящите ищци нямат българско гражданство.Със събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите О. Х. О. и С. Х.,които постоянно живеят в [населено място],в съседство с процесните имоти,чийто показания са непосредствени,обективни и безпортиворечиви,се установява,че както сестрата на ответницата и майка на ищците Х. А.-поч.17.06.1995г.,след напускането на страната и изселването си в Турция,не се е завръщала в Република България,нито тя,нито дъщерите й,настоящи ищци,са посещавали [населено място],където се намират процесните имоти.Освен това, не се спори между страните,че правото на собственост на описаните в исковата молба недвижими имоти,принадлежало на общите наследодатели С. Я. А.-поч.24.05.1067г. и неговата съпруга А. А. А.-поч.13.06.1988г.,без последните да са разполагали с документ за собственост за същите,както и че ответницата В. И. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху процесните имоти №62/23.12.2009г.,като впоследствие ответниците се разпоредили с тях в полза на третия и четвъртия ответник Ш. и Н. Ш.,обективирано с нот.акт №128/26.09.2012г.С оглед събраните по делото писмени доказателства,така и от показанията на горепосочените свидетели,се установява по катергоричен начин,че след напускането на Република България, нито сестрата на ответницата Х. А. до смъртта си,нито нейните дъщери-настоящи ищци са се завръщали в [населено място],нито са били и не са български граждани,не са живели в България,нито имат адресна регистрация в страната,както и приживе наследодателката на ищците и самите те впоследствие,не са проявявали никакъв интерес към процесните имоти,нито са заявявали претенции претенции да упражняват правата си спрямо тях.Напротив,според събраните по делото гласни и писмени доказателства,след смъртта на общите наследодатели,владението върху процесните имоти е продължило и е било упражнявано само от ответницата В. И.,която заедно със съпруга си-втория ответник-И. И.,стопанисвали и обработвали имотите.Следователно, в настоящия случай,единствена от наследниците В. И. е продължила владението на общите наследодатели на страните, спрямо тези имоти,за които се снабдила по-късно с констативен нотариален акт за собственост и впоследствие се разпоредила с тях.В тази хипотеза,както вече бе отбелязано,във връзка с приетото по горепосочения правен въпрос,достатъчно е упражняващите фактическа власт съсобственици да докажат,че са демострирали явно и по отношение на всички намерението да своят целия имот,което е установено в случая за ответниците В. и И. И. по отношение на процесните имоти,поради което те са придобили правото на собственост върху същите, в резултат на изтекла в тяхна полза давност.В случая не е необходимо като задължителен елемент,за да се придобие по давност правото на собственост върху целия имот,включително и върху чуждите идеални части,съсобственикът,който не е техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение,т.нар. преобръщане на владението,тъй като е налице обективна невъзможност за манифестиране на подобни действия,което е установено с доказателствата по делото,че както наследодателката на ищците Х. А. от 1976г. и до смъртта си и самите ищците,които не са български граждани,не се намират в страната и не са проявявали никакъв интерес към съсобствените имоти до предявяване на иска с депозирана искова молба на 03.08.2016г.В този случай е достатъчно промяната в намерението да е демонстрирана по несъмнен начин,което е налице за ответниците В. и И. И.,които са осъществявали трайно и явно владение върху всички процесни имоти и то по начин,по който е могло да бъде възприето от всяко друго лице.
При така установеното по делото,ищците не се легитимират като съсобственици на процесните имоти,на основание наследствено правоприемство,поради което и предявеният положителен установителен иск се явява неоснователен.Като последица от това,неоснователно е и искането,заявено от ищците, на основание член 537,ал.2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт №62,том 8,рег №08998 от 23.12.2009г. по нот.дело №981/2009г. на нотариус С. С. с рег.№004 по регистъра на НК,с район на действие Районен съд [населено място],до размера на 2/6 идеални части от описаните в същия недвижими имоти.
Предявеният иск по член 76 ЗН,като обусловен от предявения положителен установителен иск за собственост,също е неоснователен.Разпореждането с процесните имоти,извършено от ответниците В. и И. И.,по силата на нотариален акт №128/2012г.,с което е извършената между тях, като продавачи и ответникът Ш. Хълми Ш.,като купувач,продажба на тези имоти,е породило вещнотранслативния си ефект и сделката не е недействителна на твърдяното от ищците основание.
Въззивното решение,в частта му,постановено по отношение на ответниците Ш. Хълми Ш. и Н. Н. Ш.,като необжалвано от тях е влязло в законна сила в тази му част.
С оглед изложеното,въззивното решение следва да бъде отменено и касационният съд се произнесе по съществото на спора.
На основание член 78,ал.2 ГПК,на ответниците В. С. И. и И. С. И.,настоящи касатори,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото в размер на 1015 лева,за всички съдебни инстанции.
Водим от горното,Върховният касационен съд,състав на ІІ гражданско отделение







Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 14.11.2017г. на Разградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№169/2017г. по описа на същия съд,в частта ,с която се обезсилва решение №61/21.04.201г.,постановено по гр.д.№358/2016г. по описа на Районен съд,гр.К.-за отхвърляне на предявения от Ю. М. и Г. Ч. иск с правно основание член 76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на сделката,оформена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №128,том №4,рег.№4176,дело № 451/26.09.2012г. на нотариус рег №573 на Нотариалната камара,срещу В. С. И. и И. А. И.,в частта за горницата над претендираните от ищците 2/6 идеални части,както и се отменя с останалата му обжалвана част решение №61/21.04.2017г. постановено по гр.д.№358/2016г. по описа на РС Кубрат и е прието за установено по отношение на В. С. И., И. А. И.,че Ю. М. и Г. Ч.,са собственици общо на 2/6 идеални части на описаните в решението поземлени имоти,отменен е констативен нотариален акт №62,том 8,рег.№08998/23.12.2009г. по нот.дело №981/2009г. на нотариус с рег.№004 по регистъра на нотариалната камара до размера на 2/6 идеални части от описаните имоти,като се обявява за недействителен по отношение на Ю. М. и Г. Ч.,на основание член 76 ЗН, сключеният договор за покупко-продажба между В. С. И. и И. А. И.,като продавачи и Ш. Хълми Ш. и Н. Н. Ш.,като купувачи,с нотариален акт №128,т. №4,рег. № 4176,дело №451/26.09.2012г. на нотариус с рег.№573 на нотариалната камара,до размера от 2/6 идеални части,и в частта за присъдените разноски по делото и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ю. М. и Г. Ч., за признаване за установено по отношение на ответниците В. С. И. и И. А. И.,че ищците са собственици на общо 2/6 ид. части от следните поземлени имоти:

1/ Поземлен имот-Празно дворно място представляващо парцел № **** от кв.42 по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото, с адм. адрес [населено място], общ.З., обл.Р., [улица], с площ 1 700 кв. м, с неприложена регулация за 395 кв. метра, предаваща се от общинско място, при граници: от двете страни улици, ПИ **** и ПИ № ****, съгласно скица № 256/31.08.2016 год. на [община];

2/ Урегулиран поземлен имот – Празно дворно място представляващо парцел № **** от кв.42, по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото с площ 1 285 кв. м, с адм. адрес [населено място], общ.З., [улица], при граници и съседи: УПИ ****, УПИ ****, УПИ ****, УПИ **** и улица, съгласно Скица № 257/31.08.2016 год.;

3/ Поземлен имот-Празно дворно място представляващо парцел № V-476 от кв.42 по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото, с площ 1 360 кв. м, с адм. адрес [населено място], общ.З., обл.Р., [улица], при граници: УПИ ****, УПИ ****, УПИ **** и улица, съгласно скица № 258/31.08.2016 год. на [община];

4/ Урегулиран поземлен имот - Празно дворно място представляващо парцел № **** от кв.42 по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992г. подробен устройствен план на селото, с площ 1 585 кв. м, с адм. адрес [населено място], общ.З., обл.Р., [улица], при граници: улица, УПИ ****, УПИ ****, УПИ ****, УПИ **** и УПИ ****, съгласно Скица № 259/31.08.2016 год. на [община].

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Ю. М. и Г. Ч.,за обявяване на основание член 76 ЗН,относителната недействителност на сделката,оформена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том № 4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012 год. на Нотариус с рег. № 573 на Нотариалната камара.

ОСЪЖДА Ю. М. и Г. Ч.,да заплатят на В. С. И. и И. А. И. сумата от 1015 лева/хиляда и петнадесет лева/,разноски по делото за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: