2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 746 гр. София, 04 декември 2020 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2618 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 134474/01.11.2019 г. на Университетското издателство (УИ) „Свети Климент Охридски“ и касационна жалба с вх. № 134491/01.11.2019 г. на Софийския университет (СУ) „Свети Климент Охридски“ срещу решение № 6467/12.09.2019 г., допълнено с решение № 8374/06.12.2019 г., постановени по въззивно гр. дело № 13255/2018 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, при постановена отмяна на отхвърлителната част на първоинстанционното решение № 457428/24.07.2018 г. по гр. дело № 35773/2017 г. на Софийския районен съд (СРС), като краен резултат (предвид и допълването по реда на чл. 250 от ГПК на основното въззивно решение) са уважени, предявените от Д. Й. Р. срещу жалбоподателя Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № РД-25-13/25.04.2017 г. на ректора на СУ „Свети Климент Охридски“, ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „директор” на Университетското издателство „Свети Климент Охридски“ и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 7 081.80 лв. – обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконното уволнение за периода 27.04.2017 г. - 26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; в тежест на касатора-ответник Университетско издателство „Свети Климент Охридски“ са възложени и разноски и държавна такса по делото. Жалбоподателят Софийски университет „Свети Климент Охридски“ е подал и касационна жалба с вх. № 24601/24.02.2020 г. срещу допълнителното решение № 8374/06.12.2019 г., с което по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено основното въззивно решение № 6467/12.09.2019 г., като касаторът-ответник Университетско издателство „Свети Климент Охридски“ е осъдено да заплати на ищеца, посочената и по-горе, законна лихва върху сумата 7 081.80 лв., считано от 01.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. При извършената служебна проверка съдът намира, че двете касационни жалби на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ са процесуално недопустими, тъй като са подадени от лице, което не разполага с процесуалното право на касационна жалба срещу двете решения на въззивния съд – основното и това за допълването му по реда на чл. 250 от ГПК, инкорпорирало се в първото. Съображенията за това са следните: Софийският университет „Свети Климент Охридски“ е бил надлежна страна по делото – евентуален ответник по исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ, единствено в първоинстанционното производство, тъй като с решението на районния съд тези искове срещу него са оставени без разглеждане, и поради необжалването му в тази част (имаща характера на прекратително определение) първоинстанционното решение е влязло в сила в същата част, респ. – още тогава СУ „Свети Климент Охридски“ е изгубил качеството на надлежна страна по делото. С двете решения на въззивния съд (основното и допълнителното) исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ за защита срещу незаконно уволнение са уважени единствено срещу другия ответник-касатор – Университетското издателство „Свети Климент Охридски“, поради което жалбоподателят Софийски университет „Свети Климент Охридски“ няма правен интерес от тяхното обжалване и не е процесуално легитимиран да ги обжалва. С оглед на това, подадените от последния касационни жалби с вх. №№ 134491/01.11.2019 г. и 24601/24.02.2020 г. следва да се оставят без разглеждане, респ. – касационното производство следва да се прекрати в частта му по тези две жалби. Касационната жалба на ответника Университетско издателство „Свети Климент Охридски“ е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна по делото срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. Й. Р. в отговора си излага становище и съображения за процесуална недопустимост и на тази жалба, евентуално – че не следва да се допуска касационното обжалване по нея, евентуално – за неоснователност на жалбата. Възражението на ищеца за процесуална недопустимост на касационната жалба на УИ „Свети Климент Охридски“ е неоснователно. В тази връзка ищецът сочи единствено процесуалното поведение на този ответник, а именно – че същият не е подал отговори на исковата молба и на въззивната жалба, не е изпратил процесуален представител при разглеждането на делото в откритите съдебни заседания на СРС и СГС, не е заявил никакво становище по предявените искове и по събраните по делото доказателства, нито е направил някакво възражение или оспорване до момента на подаването на касационната си жалба, което е първото му процесуално действие по делото. Предвид това процесуално бездействие на ответното издателство, ищецът, позовавайки се на т. 4 от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че този ответник няма право да прави каквито и да било оплаквания, оспорвания и възражения с касационната жалба, освен доводи за недопустимост на исковете, да оспорва основателността им поради нарушение на императивна правна норма, изведено от обстоятелства, за които съдът следи служебно, както и да признае иска. Съдът намира, че тези доводи на ищеца нямат никакво отношение към процесуалната допустимост на касационната жалба на ответното издателство (нито към наведените с изложението към нея основания за допускане на касационното обжалване), а биха могли да са от значение единствено относно основателността на жалбата. Както вече беше посочено по-горе, последната е процесуално допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина; 2) нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако обоснове решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса, и има ли правомощия съдът служебно да следи и да изследва факти, които пораждат правото на уволнение или имат отношение към надлежното му упражняване; 3) какво означава „откриване“ на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ – от кое лице трябва да е узнато деянието в неговите субективни и обективни белези, индивидуализиращи и квалифициращи го като дисциплинарно нарушение, за да се приеме, че същото е открито и са започнали да текат сроковете за налагане на дисциплинарно наказание; 4) представителството на горестоящия орган по материалното правоотношение в случаите по чл. 61, ал. 2 и чл. 192, ал. 2 от КТ означава ли, че този орган може да представлява негово подразделение (самостоятелно юридическо лице) – ответник по искове по чл. 344, ал. 1 от КТ пред съдилищата, респ. – приравнена ли е материалната легитимация на горестоящия орган с процесуалната такава; и 5) какъв е начинът, по който следва да се преценяват сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ в хипотезата на продължено нарушение – такова, което се осъществява в продължителен период от време и се реализира като поредица от действия и бездействия със субективна и обективна връзка помежду им (в съвкупността си представляващи едно деяние – едно нарушение), и при еднородност на вината, в случаите когато завършването на нарушението и откриването му от субекта на дисциплинарна власт не съвпадат. По отношение на първите четири въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по тези правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а именно: по първия въпрос – в противоречие с решение № 93/18.04.2003 г. по гр. дело № 2753/2001 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; по втория въпрос – в противоречие с решение № 177/11.07.2012 г. по гр. дело № 193/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 23/02.02.2016 г. по гр. дело № 4553/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; по третия въпрос – в противоречие с решение № 231/13.06.2011 г. по гр. дело № 858/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 367/06.10.2011 г. по гр. дело № 108/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 203/24.06.2015 г. по гр. дело № 6889/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1563/12.12.2007 г. по гр. дело № 2674/2004 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; и по четвъртия въпрос – в противоречие с решение № 142/14.05.2014 г. по гр. дело № 5608/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Съдът не обсъжда, сочените от касатора, определение № 332/28.03.2016 г. по гр. дело № 6195/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 1411/10.12.2012 г. по гр. дело № 967/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, тъй като същите са постановени по реда на чл. 288 от ГПК и не формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По отношение на петия въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага доводи този материалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Навежда се и основанието за допускане на касационно обжалване по на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като се излагат доводи за очевидна неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че процесното дисциплинарно уволнение е наложено след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. За да достигне до този свой решаващ извод, въззивният съд е приел следното: С процесната заповед № РД-25-13/25.04.2017 г. на ректора на СУ ищецът е дисциплинарно уволнен за това, че е одобрил разходи за периодични доставки на офсетови плаки и проявители на термални пластини за отчетната 2016 г., в размер 137 124.94 лв., която сума е изплатена в брой от ответното УИ на „Медия консулт“ ООД, като с тези си действия ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 25.04.2017 г., като е издадена въз основа на доклад № ДИ1СФ-17/27.03.2017 г. на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с който е установено същото нарушение, връчен на ректора на СУ на 31.03.2017 г. СГС е приел, че моментът на откриване на процесното дисциплинарно нарушение не е датата на този доклад на АДФИ, а по-ранен, като в тази връзка е изложено следното: По делото са приложени 21 броя месечни отчети за касово изпълнение на бюджета на ответното УИ за периода месец февруари 2015 г. – месец декември 2016 г., изготвени от неговия директор – ищеца и представени пред дисциплинарния орган – ректора на СУ. Освен това по делото е приложено писмо с изх. № 72-00-569/29.08.2016 г. на отдел „Обществени поръчки“ на СУ, в което се упоменава, че по повод постъпил на 05.08.2016 г. сигнал от „Полистор“ ООД се изисква от ищеца писмено обяснение, по какъв договор издателството е разходвало 49 657.06 лв. за закупуване на офсетни пластини. Предвид така приетото за установено, въззивният съд е достигнал до заключението, че дисциплинарният орган е констатирал нарушението, такова каквото е описано и в заповедта за дисциплинарно уволнение, още към датата на това писмо от 29.08.2016 г., която дата съдът е приел за момента на фактическо узнаване на дисциплинарното нарушение, от който следва да тече срокът по чл. 194 от КТ; в тази връзка се е позовал на решение № 231/13.06.2011 г. по гр. дело № 858/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 256/18.05.2012 г. по гр. дело № 1036/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. При тези мотиви, въззивният съд е намерил, че като наложено след преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразно на формално основание, а предявените по делото искове – основателни. Съгласно трайно установената практика на ВКС, израз на която са посочените както от касатора УИ, така и от въззивния съд, решения на ВКС, „откриване на нарушението“, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Наред с това, в посоченото от касатора, решение № 93/18.04.2003 г. по гр. дело № 2753/2001 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че моментът на откриване на дисциплинарните финансови нарушения е датата на получаването в дружеството-работодател на мотивираното писмено заключение по ревизионния акт на контролния финансов орган, с което заключение финансовата ревизия е окончателно приключила и от датата на получаването му субектът на дисциплинарна власт е разполагал с всички данни за извършените финансови нарушения, включително с размера на причинените на дружеството материални вреди, както и с времето на извършването на нарушенията. Макар да се е позовал на тази трайно установена практика на ВКС, в противоречие със същата въззивният съд е разрешил първия, третия и петия материалноправни въпроси по приложението на чл. 194, ал. 1 от КТ, формулирани в изложението на жалбоподателя УИ, които обобщени, уточнени и конкретизирани от настоящия съдебен състав (съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) се свеждат до следния материалноправен въпрос: кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за продължавано във времето финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина. При това положение, касационното обжалване следва да се допусне по този въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Тъй като в доводите на касатора по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК не се сочи нещо различно, касационното обжалване не следва да се допуска на това наведено от него основание, като по правилността на решаващия извод на въззивния съд, настоящата инстанция ще се произнесе с решението си по чл. 290 от ГПК. Няма основание касационното обжалване да се допуска и по двата процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателя УИ (втория и четвъртия по ред там). В исковата си молба ищецът е изложил изрични твърдения и доводи, че дисциплинарното му уволнение е наложено след изтичането на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, поради което с обсъждането от въззивния съд на събраните по делото доказателства във връзка с тези твърдения и доводи на ищеца, вторият процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с посочените от касатора по повод този въпрос, две решения на ВКС. В обжалваното решение или в друг свой акт въззивният съд не е приемал, че касаторът-ответник Университетско издателство „Свети Климент Охридски“ се представлява от ректора на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ или от упълномощено от ректора лице (напротив – при разглеждането на делото в откритото съдебно заседание градският съд е приел, че упълномощеният от ректора адвокат представлява само университета, а издателството не се представлява), поради което четвъртият процесуалноправен въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без значение за изхода на делото, респ. – не съставлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – също т. 1, от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). По така изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за продължавано във времето финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя УИ „Свети Климент Охридски“ следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 191.64 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 134491/01.11.2019 г. и касационната жалба с вх. № 24601/24.02.2020 г., подадени от Софийския университет „Свети Климент Охридски“, съответно – срещу решение № 6467/12.09.2019 г. и срещу решение № 8374/06.12.2019 г., постановени по въззивно гр. дело № 13255/2018 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 2618/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в частта му по тези две касационни жалби. ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6467/12.09.2019 г., допълнено с решение № 8374/06.12.2019 г., постановени по въззивно гр. дело № 13255/2018 г. на Софийския градски съд. УКАЗВА на жалбоподателя Университетско издателство „Свети Климент Охридски“ в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 191.64 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба с вх. № 134474/01.11.2019 г. ще бъде върната. След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания. Определението – в частта, с която касационните жалби на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ се оставят без разглеждане и в същата част се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: