Р Е Ш Е Н И Е N 67 София, 09.04.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети март........................................................................ две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря....Р. Иванова..............................….…........................................................в присъствието на прокурора ..........................…................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................................. гр.дело N 4085/2013 година. Производство по чл.290 ГПК. Сметната палата на РБ, чрез пълномощника си П. Д., е подала касационна жалба срещу решение № 38 от 12.03.2013 година по гр.д. № 10/2013 година на Видинския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 496 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 806/2012 г. на Видинския районен съд в частта, с която са уважени исковете на С. С. В. от [населено място] срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, а е отменено същото решение в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Вместо него е постановено друго, като Сметната палата на РБ е осъдена да заплати на С. С. В. от [населено място] сумата 7 530 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа през периода 1.03.2012 г. – 1.09.2012 г., както и разноските по делото. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК. Ответникът С. С. В. от [населено място] не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационно обжалване е допуснато с определение № 1233 от 09.12.2013 г. на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „допустимо ли е във въззивното производство да се допускат и приемат доказателства, които страната е била длъжна да представи пред първоинстанционния съд и е имала изрични указания за това, дадени с разпореждане на съда по чл.315 ГПК” /сочи се противоречие с решение № 859 от 11.01.2011 г. по гр.д. № № 1295/2009 г. на ІV г.о. по чл.290 ГПК/ и обусловения въпрос задължен ли е въззивният съд да се произнесе по редовно направено насрещно възражение за прихващане, заявено, поддържано и доказано в хода на процеса в случай, че се уважи първоначалната парична претенция на ищеца /касаторът се позовава на р. № 609 по т.д. № 323/2008 г. на І г.о. и р. № 271 от 17.10.2012 г. по гр.д. № 409/2011 на ІІІ г.о./. По отношение на първия процесуален въпрос намира приложение отговорът, даден в посоченото от касатора решение. Той е в пълно съответствие с уредбата, съдържаща се в чл.266, ал.1 ГПК – във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Разглежданият случай обаче, не е такъв. При обосноваване на становището си за допускането на доказателствата въззивният съд е посочил, че доказателствените искания са направени своевременно пред районния съд, но съдът не се е произнесъл по тях и е допуснал процесуално нарушение, указвайки на страната да обоснове конкретни обстоятелства, които ще установява с тях – касае се до исканията за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за исковия период за три месеца и цялата претенция от 6 месеца и за представяне на копие от трудовата книжка. Тези доказателствени искания и начинът на формулирането им с исковата молба в пълна степен удовлетворяват законовото изискване на чл.146, ал.4 ГПК, тъй като те са относими, допустими и необходими. Поради това съставът на Върховния касационен съд приема, че първоинстанционния съд е трябвало да се произнесе по тях и да допусне доказателствата. Като не е направил това той е допуснал съществено процесуално нарушение, което въззивният съд е отстранил по реда на чл.226, ал.3 ГПК- р. по чл.290 ГПК № 388/12 г. на ВКС, І г.о. и др. Вторият въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да се произнесе по направено възражение за прихващане, ако това процесуално действие е предприето своевременно. Посочената съдебна практика обосновава основателността на твърдението на касатора, че въззивният съд е трябвало да се произнесе по евентуално заявеното пред районния съд възражение за прихващане, щом е уважил иска на служителя за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ. В случая това не е направено. Поради това решението в тази част трябва да се отмени, а Върховният касационен съд ще се произнесе по реда на чл.293 ГПК. По съществото на спора: Основателно е оплакването на касатора за произнасяне на въззивния съд извън петитума на иска чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ. Видно от данните в исковата молба той е предявен като ЧАСТИЧЕН за сумата 3 750 лева и за период от 01.03.2012 г. до 01.06.2012 г., т.е. за 3 месеца, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното издължаване. Няма данни в хода делото да е поискано и допуснато неговото изменение. Въззивният съд е осъществил недопустимо произнасяне, като е присъдил обезщетение в пълния размер за срок от 6 месеца. Касационният съд ще обезсили недопустимото решение на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК и ще го прекрати в тази част, т.е. за 3765 лева съобразно заключението на в.л. При уважаване на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ съдът дължи произнасяне по възражението за прихващане на работодателя-ответник, заявено с отговора на исковата молба. В него се посочва, че той претендира прихващане да се извърши със заплатени от него обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ в размер на 2 540 лева. От приложени писмени доказателства – фишове от ведомости за м.февруари и април 2012 г., платежни нареждания от 22.02.2012 г. и 21.04.2012 г. и заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че работодателят действително е начислил и заплатил горните обезщетения по сметка на служителя и техния размер е 1255 лева /по чл.220, ал.1 КТ/ и 1270 лева /по чл.222, ал.1 КТ/ или общо 2525 лева. Възражението за прихващане е основателно, защото заплащането на обезщетенията на посочените основания е във връзка с уволнението на работника и се предпоставя от законосъобразното му упражняване. След признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се възстановява трудово правната връзка, респ. отпада основанието за получаване на сумите и те подлежат на връщане – чл.55, ал.1 ЗЗД. Затова искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ следва да се уважи до размер на сумата 1240 лева /3765 лева – 2525 лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 03.04.2012 г. до окончателното изплащане на задължението. При този изход на делото разноските за въззивната инстанция ще бъдат редуцирани до 110 лева, а държавната такса – до 49, 60 лева, платима в полза на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 38 от 12.03.2013 година по гр.д. № 10/2013 година на Видинския окръжен съд В ЧАСТТА, с която иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ е уважен за разликата над 3765 лева до присъдения размер от 7530 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТМЕНЯ въззивно решение № 38 от 12.03.2013 година по гр.д. № 10/2013 година на Видинския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Сметна палата на РБългария е осъдена да заплати на С. С. В. от [населено място] сума над 1240 лева, съставляваща обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва за тази разлика, разноските по делото и държавната такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. В. от [населено място] срещу Сметна палата на РБългария за разликата над 1240 лева, съставляваща обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на исковата молба – 03.04.2012 г., поради ПРИХВАЩАНЕ с изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ. ОСЪЖДА Сметна палата на РБългария, София, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. В. от [населено място] сумата 110 лева разноски по делото и 49, 60 лева допълнителна държавна такса в полза на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.