Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение

РЕШЕНИЕ

№60023

София, 29.06. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
секретар Ангел Йорданов,
в открито заседание на 22.02.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1407 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА, образувано по искане на ответника в арбитражното производство „Партнърс Комерс“ ЕООД за отмяна на арбитражно решение.

Ищецът в арбитражното производство „Ритейл“ ООД оспорва молбата.

Искането за отмяна е на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА – обосновано от фактическа страна с твърденията, че пълномощникът, сключил от името на ищеца в настоящото производство процесния договор заедно със съдържащата се в него арбитражна клауза, не е имал представителна власт за сключването на арбитражно споразумение, тъй като издаденото му пълномощно не съдържа изрично упълномощаване за това. Изложени са и твърдения, че ищецът своевременно е оспорил компетентността на арбитража на това основание, както и че не е налице потвърждаване съгласно чл. 301 ТЗ.

От приетите в настоящото производство, вкл. преписката по арбитражното дело, се установява, че в арбитражното производство е бил предявен, съответно уважен изцяло с арбитражното решение, иск на ответника „Ритейл“ ООД срещу ищеца „Партнърс Комерс“ ЕООД за заплащане на сумата 18 000 лв., представляваща двойния размер на платен задатък по сключен между страните предварителен договор за продажба на лек автомобил от 28.07.2016 г.

Този предварителен договор е бил сключен от името на ищеца като продавач от лицето З. И., легитимирала се като пълномощник с пълномощно с нотариална заверка на подписа на Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 1407/2020 г., стр. 4/4


упълномощителя рег. № 6973/18.12.2013 г. на нотариус рег. № 465 на НК.

Видно от това пълномощно, представено в арбитражното производство във вид на официален препис, заверен от същия нотариус на същата дата, ищецът, представляван от законния си представител Н. Б., е упълномощил З. И. с правото да извършва фактически и правни действия от името на дружеството, като се разпорежда, както намери за добре с автомобилите – леки, товарни и лизингови, негова собственост, като всички клаузи от пълномощното да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощения.

Заявените в арбитражното производство възражения за неистинност на пълномощното относно подписа на упълномощителя арбитърът е намерил за неоснователни поради недоказаност. В настоящото производство спор за истинността на пълномощното не е налице.

Легитимирайки се с това пълномощно, пълномощникът е сключила на 28.07.2016 г. процесния договор за продажба, в който (чл. 9) е включена и уговорката, че всички спорове, отнасящи се до този договор или свързани с него, включително споровете, свързани с или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, включително и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при „Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж“, съобразно раздел VII. „Ускорени производства“ от неговия правилник, независимо от цената на иска.

Въз основа на горните обстоятелства съдът прие следното от правна страна.

По решаващия за настоящото производство въпрос е формирана последователна практика на ВКС (т. д. № 149/2012 г., II т. о.; т. д. № 3527/2014 г., II т. о.; т. д. № 794/2020 г., II т. о.; т. д. № 2390/2020 г., II т. о. и др.), съгласно която въпреки самостоятелния си характер и специфично съдържание арбитражната клауза се сключва винаги във връзка с евентуален или вече възникнал спор по конкретно правоотношение и липса норма, която да изисква изрично упълномощаване за едното или другото.

Тезата, че процесуалният характер на арбитражното споразумение е основание да се изисква изрично пълномощно за неговото сключване при липса на законоустановено изискване в този смисъл, е в противоречие и с постановките в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, които са изцяло относими към спорния по делото въпрос. В т. 1 към мотивите от посоченото тълкувателно решение е застъпено виждането, че при възприетия от законодателя в общата разпоредба на упълномощаването (чл. 36 - 42 ЗЗД) принцип за свободата на договаряне, за да е налице упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД, извън случаите в които законът предвижда изрично упълномощаване за извършване на конкретни правни действия, е необходимо и достатъчно в пълномощното ясно и еднозначно да изразява волята на упълномощителя за извършването на конкретни разпоредителни правни сделки или действия от името на упълномощителя чрез неговия пълномощник като упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрично повелителна норма или да не накърнява добрите нрави (чл. 9, вр. чл. 44 ЗЗД). По пътя на тълкуването не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното (извън предвидените в закона случаи - например чл. 22, ал. 2, изр.2 ТЗ, чл. 26, ал. 2, изр.1 ТЗ, чл. 34, ал. 3 ГПК и др.) за извършване на разпоредителни сделки и действия, като с такова тълкуване без нормативна основа би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник. Упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрично повелителна норма или да не накърнява добрите нрави като рискът, който упълномощителят поема, избирайки своя пълномощник и очертавайки обема и границите на учредената му представителна власт, следва да се поеме от самия него, е не неоправдано да се възлага на третото лице, което е действало добросъвестно.Няма нормативно изискване за изрично "специално" пълномощно за уговаряне на арбитражно споразумение от страна на упълномощения в договор. Доколкото нито в ЗМТА (чл. 7), нито в ЗЗД (чл. 36-42) или в ГПК (чл. 19, ал. 1), е регламентирана необходимост от изрично пълномощно за сключване на арбитражно споразумение, без значение за валидността на упълномощаването е обстоятелството, че арбитражното споразумение има процесуалноправни последици. За валидността и за настъпването на правните последици на арбитражното споразумение е достатъчно пълномощникът да е овластен писмено да извършва съвместими с повелителните норми и добрите нрави правни действия, в чийто обхват попада материалното правоотношение, по повод на което е уговорен арбитраж, и пълномощното да не съдържа ограничение, изключващо правото на пълномощника да уговаря арбитраж.

С оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД относим за правните последици на пълномощното и съответно в случая за валидността на конкретното арбитражно споразумение по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2 ГПК, е обемът на представителната власт на пълномощника, който се определя според това, което упълномощителят е изявил. В представеното по делото пълномощно законният представител на ищеца е упълномощил пълномощника да извършва широк кръг от правни действия за разпореждане по какъвто и да било начин с автомобилите на дружеството, като в пълномощното е отразено, че всички негови клаузи следва да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощения. Липсва забрана за уговаряне на арбитражна клауза (съобразно разясненията, дадени в мотивите на т. 1 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, при липса на императивно изискване за изрично пълномощно, упълномощителят може изрично да изключи или ограничи от обема на представителната власт извършването на определени действия). Следователно процесното арбитражно споразумение е сключено в рамките на представителната власт на пълномощника, същото валидно е породило правните си последици, поради което не е налице основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 1407/2020 г., стр. 2/4

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства ищецът дължи на ответника разноски в размер на 1100 лв.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от „Партнърс Комерс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], срещу „Ритейл“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 1/03.02.2020 г. по арб. д. № 102/2019 г. на Арбитражен съд при „Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж“, [населено място].
Осъжда „Партнърс Комерс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Ритейл“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 1100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.



Председател: Членове: