Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                           № 379                                                                      София, 15 октомври 2009 година                                                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                    Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 септември две хиляди и девета година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                       ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                              ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                                            при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело 370/09 година                      Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. П. В. срещу въззивно решение № 140/ 13.04.09г., постановено по в.н.о.х.д. № 117/09г. на Софийски апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Заявено е алтернативно искане, за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ. - неговото изменение с индивидуализиране на наказанието при условията на чл.55НК. Съдебният акт е атакуван и в гражданско-осъдителната му част. Частните обвинители и гражданските ищци С. И. И., К. К. М. и И. К. Е. , чрез повереника си, в писмен вид изразяват становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.   Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С въззивното решение е изменена присъда № 22/ 24.11.08г., постановена по н.о.х.д. № 1158/07г на Софийски градски съд, с преквалифициране на деянието в такова по смисъла на чл.343а,ал.1,б”б”НК и в гражданско-осъдителната й част, с увеличаване размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С първоинстанционния съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия П. П. В. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б”в” НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години и на основание чл.343г НК-кумулативно предвиденото наказание-лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Предявеният от С. И. И. граждански иск е уважен за сумата от 25 000 лв., а от камелия К. М. и И. К. Е. по 10 000лв.. за всяка една от тях.   Жалбата на подсъдимия е неоснователна. В съответствие със задълженията си, визирани в разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК, въззивният съд е изложил съображенията, поради които са отхвърлени аналогичните доводи, изтъкнати от В. , свързани с нарушение на правилата за движение по чл.47 ал.3 ППЗДП/ в противовес на заявеното в касационната жалба/. Несъстоятелни са възраженията на защитата за противоречиво и неточно обвинение, лишило касатора от възможността на ангажира адекватно защитата си. Несъмнено, съобразно приетото от Инстанциите по същество, В. е управлявал моторното превозно средство със скорост 50 км/ч, в нарушение на въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта. Особено внимание в мотивите на проверявания акт е отделено на извършената от касатора маневра „изпреварване”, при забраната на пътен знак В24, защото пътното платно се състои от две ленти за движение, по една във всяка посока/независимо от твърдението на защитата на противоположен смисъл/. Формулирано по този начин обвинението дава възможност за реализиране на защитата на подсъдимия в пълнота и осъждането на подсъдимия е в същата посока. Апелативният съд е извършил внимателна проверка на доказателствения материал и изложил в достатъчен обем съображения, защо не са възприети обясненията на подсъдимия, в частта, досежно механизма на пътно-транспортното произшествие. Показанията на свидетелите С, Н. , И. и Р. , кореспондират с изводите на комплексната медико-авто техническа експертиза. Инстанциите по фактите са положили усилия за установяване на обективната истина и в съответствие с чл.13 НПК, са взели решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестрано и пълно изследване на всички правно релевантни обстоятелства. Решаващият съд е изложил съображения, относно авторството на деянието и вината на дееца, установени по категоричен и несъмнен начин и осъдителната присъда не почива на предположения. Въззивният съд е последен по установяване на фактите и за касационната инстанция не съществува възможност за установяване на различна фактическа обстановка, а тази инстанция следи само за правилното приложение на закона. Апелативният съд е посочил какви обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателства, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.305ал.3 НПК. Вън от всякакво съмнение е установено, че подсъдимият е имал техническа възможност да наблюдава пътно платно, да възприеме наличието пешеходеца своевременно и съобрази своето поведение на пътя със забранителните знаци.   Въз основа на приетата фактическа обстановка, са изведени законосъобразни правни изводи за съставомерност на извършеното по смисъла на чл.343 НК. При управление на МПС, подсъдимият В е нарушил правилата за движение, визирани в чл.6,ал.1, във вр. с чл.47,ал.3 ППЗДП и причинил на К. Т. И. травматични увреждания, несъвместими с живота. Оказаната помощ от подсъдимия на пострадалия е реална и мотивирала въззивната инстанция да преквалифицира извършеното деяние по смисъла на чл.343аНК.   Несъстоятелни са доводите, изтъкнати в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание. Смекчаващите отговорността обстоятелства са оценени с отегчаващите, в тяхната взаимна връзка и обусловеност и в достатъчна степен - отчетено съпричиняването на пострадалия пешеходец за настъпване на съставомерния резултат. Няма място за приложението на чл.55 НК, защото нито едно от смекчаващите отговорността обстоятелства се отличава със своята изключителност, нито те са многобройни по своя характер и най-лекото предвидено в закона наказание, не е несъразмерно тежко. Размерът на гражданската обезвреда, след корекцията на въззивния съд, е определен в съответствие с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и отчетен приносът на пострадалия.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира че въззивният съдебен акт, следва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен.   Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 140/ 13.04.09г., постановено по в.н.о.х.д. № 117/09 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: