Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 18 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Пламен Петков при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2352/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдената Л. Д. К., за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на решение № 410 от 31 октомври 2012 година на Благоевградския окръжен съд, постановено по внохд № 321/2012 година, с което е изменена само в санкционната й част присъда № 1579 от 14 март 2011 година на Районен съд – гр. Разлог, постановена по нохд № 69/2011 година по описа на този съд. В искането за възобновяване на наказателното дело са посочени отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, към които препраща нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, само и доколкото допуснатите нарушения са съществени. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание пред ВКС осъдената Л. К. не се явява, редовно призована. Представлява се от договорния си защитник адвокат П. Т. от САК, който поддържа искането за възобновяване на делото при заявените в него основания за това и доводи в тяхна подкрепа. Частният обвинител И. С. И. не участва в заседанието, редовно призована и не се представлява. Не е представила становище по искането на осъдената К. за възобновяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, при което установи следното: С присъдата на първоинстанционния съд е ангажирана наказателната отговорност на осъдената Л. Д. К. за извършени от нея две престъпления: - по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 26. 01. 2009 година, в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у И. С. И. от [населено място] и с това й е причинила имотна вреда в размер на 3000 лева, за което при условията на чл. 54 от НК е осъдена на три години и шест месеца лишаване от свобода; - по чл. 206, ал. 1 от НК за това, че на 28. 01. 2009 година, в [населено място], противозаконно е присвоила чужди движими вещи – сумата 3585 лева, която владеела в изпълнение на поето към И. С. И. задължение, поради което при условията на чл. 54 от НК, е осъдена на три години и шест месеца лишаване от свобода. При условията на чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдената К. е определено общо наказание за двете престъпления от три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдената К.. В производство, инициирано по жалба на осъдената срещу горната присъда, Благоевградският окръжен съд е упражнил правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК и е постановил нова присъда № 85 от 17. 02. 2012 година, по внохд № 172/2011 година, като е отменил присъдата в частта й относно осъждането на К. за престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК и я е оправдал по това обвинение и е изменил присъдата в частта й относно осъждането за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като е намалил наказанието й на „пробация”, съдържащо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК, определяйки го при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Потвърдил е първоинстанционната присъда в частта й относно присъдените разноски. Срещу новата въззивна присъда е подадена касационна жалба от частния обвинител И. И., по която ВКС, ІІ н. о., се е произнесъл с решение № 288 от 02. 07. 2012 година по нд № 942/2012 година, като е отменил въззивната присъда в частта й относно оправдаването на К. по обвинението по чл. 209, ал. 1 от НК и е върнал делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ВКС е дал конкретни указания по приложението на закона, които са задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, съгл. разпоредбата на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК, освен ако се установят нови фактически положения. Касационният съдебен състав е оставил без разглеждане жалбите на осъдената К. и на частния обвинител И. относно осъждането по чл. 206, ал. 1 от НК като процесуално недопустими и е прекратил касационната производство в тази му част, поради което въззивната присъда е влязла в законна сила относно осъждането по чл. 206 от НК. При новото разглеждане на делото от въззивния съд е постановено атакуваното сега по реда на възобновяване на наказателните дела решение, второ поред въззивно такова в рамките на производството по делото. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, по отношение на съдебен акт, който не подлежи и не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество, то е частично основателно, макар и не по изложените в него съображения. Процесуалното развитие на делото и съдържащите се в искането за възобновяване данни за наличие и на друго искане на осъдената К. за възобновяване на делото, поставят предварителния въпрос за рамката на настоящата проверка. Тя е ограничена единствено досежно осъждането за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, което осъждане е било предмет и на втората въззивна проверка, съобразно постановеното в посоченото по-горе решение на ВКС от 02. 07. 2012 година. Що се касае до подадено от осъдената К. искане за възобновяване на делото в частта му за осъждането й по чл. 206, ал. 1 от НК, по това искане на 15. 11. 2012 година е постановен отказ за образуване на производство за възобновяване от зам. председателя на ВКС. ВКС констатира, че макар в настоящето искане формално да са ангажирани отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, възраженията срещу атакуваното въззивно решение касаят правните изводи на съда за съставомерност на установените по делото факти по нормата на закона, по която те са подведени – чл. 209, ал. 1 от НК. Твърди се, че тези факти не разкриват наличие на престъпно измамно поведение на осъдената К., без да е оспорена надлежността на формираните от съда фактически изводи. Известно е, че проверката за правилно приложение на материалния закон е възможна при направена от ВКС констатация за липса на допуснати съществени нарушения в дейността на предходните инстанции при събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, т. е. при наличие на надлежна доказателствена основа на формираните от тях изводи по фактите. Поради това, оплакването, формално ангажиращо отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да бъде обсъдено първо. Всъщност, в негова подкрепа не са изложени конкретни доводи и съображения. ВКС намира фактите и обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК за установени от необходимите и достатъчни по обем доказателствени източници, събрани по предвидения процесуален ред: показанията на пострадалата И. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК), на свидетелите Ш., К., П., Ц., Б., както и многобройните писмени доказателства по делото. Съдържанието на всички тези доказателствени източници установява по несъмнен и безпротиворечив начин съществените за установяване на обективната истина по делото обстоятелства, поради което е надлежна основа на формираните от редовните съдебни инстанции изводи по фактите. В тази насока съдилищата са изложили подробни съображения, основани на пълен и цялостен доказателствен анализ, който не разкрива характеристики на игнориране или превратност. Поради това, ВКС преценява формално ангажираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК като неоснователно. Не са налице допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, които да са компрометирали формираните от съдилищата фактически изводи. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е резултат на надлежна процесуална дейност, гарантираща неговата формална и логическа правилност. Към надлежно установените по делото факти от предмета на доказване, е приложен съответният материален закон, което обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт в проверяваната му част - относно преценката за съставомерност на тези факти по нормата на чл. 209, ал. 1 от НК. Известно е, че измамата по смисъла на НК предполага наличие на установени няколко групи обстоятелства, а именно: деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга (или достави определена стока, извърши определена работа и пр.), същият да не е имал намерение и/или възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е единствено с цел да набави за себе си имотна облага и в резултат на тези негови действия пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца. Не е невъзможно договорни отношения (каквито несъмнено са налице в случая) да се използват при осъществяване на наказателно-правната измама. Тогава деецът няма намерение да се задължи по тях, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход. В конкретния случай, съдът е извършил задълбочен правен анализ на установените по делото факти на плоскостта на посочените по-горе и несъмнени правни характеристики на наказателната измама и е направил правилни и законосъобразни правни изводи (стр. 6 – 8 от решението). Сключването на договор поначало би могло да бъде използвано с измамлива цел, като извършените от дееца действия във всички случаи трябва да са конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане в негова полза, което в случая е точно така. Предприетите от осъдената К. действия във връзка с получената от нея сума от 3000 лева, без тя да е необходима и без да е поискана от свид. К. за изпълнение на правната услуга за пострадалата И., представляват съдържанието на измамливото поведение на осъдената, осъществено единствено с цел лично облагодетелствуване. Като резултат от тези действия пострадалата е била мотивирана да извърши имущественото разпореждане с тази сума, предоставяйки я на осъдената К., без тя да е необходима и без осъдената да има намерение да я ползва за правната услуга, в която посредничи. Всичко това обективира съзнаването от нейна страна на целения резултат и насочването й към постигането му и дава основание за направените от съдилищата правни изводи за съставомерност на действията й по нормата на закона, по която те са подведени. В тази насока въззивният съд е съобразил и изпълнил дадените му с отменителното решение на ВКС указания по приложение на закона, които са задължителни за всички, вкл. и за настоящия касационен състав. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че задължителни указания на касационната инстанция са всички нейни становища по въпросите, предвидени в закона, независимо дали те са израз на съгласие или несъгласие с проверяваното решение. Решението на ВКС е влязло в сила и е задължително за всички, поради което при по-нататъшното разглеждане на делото, никой не разполага с възможност да оспори прилагането на закона, освен в хипотезата на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК – когато се установят други фактически положения, какъвто не е настоящият случай. При изложените съображения, настоящият касационен състав преценява оплакването за допуснато нарушение на материалния закон за неоснователно. Искането за възобновяване на делото не съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдената К. наказание. Доколкото обаче тя оспорва ангажирането на отговорността й като цяло, ВКС извърши проверка и на конкретните параметри на тази отговорност, при която проверка констатира неправилно приложение на закона при индивидуализиране на отговорността, изразяващо се в следното: В рамките на извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд е приел, че по отношение на осъдената и извършеното от нея деяние са налице предпоставките на чл. 55 от НК и е индивидуализирал наказанието й при условията на ал. 1, т. 1 на нормата, определяйки на осъдената наказание под предвидения в закона минимум от една година лишаване от свобода. В тази си дейност обаче въззивният съд не е съобразил разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и 2 от НК, като не е преценил точно действащия и приложим закон с оглед момента на извършване на престъплението – м. януари 2009 година. Действащата към този момент норма на чл. 209, ал. 1 от НК (ред. ДВ, бр. 10/1993 година) е предвиждала наказание лишаване от свобода без определен минимум – до шест години. Едва в последващо изменение (ДВ, бр. 26/2010 година), нормата е изменена в санкционната й част, като наказанието е предвидено в рамките от една до шест години при въведен е законов минимум. При това положение, след като е приел наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на осъдената К. и приложимост на разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът е следвало да определи наказанието й при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК и да й наложи друго по вид наказание, а именно – пробация. Независимо от преценката на настоящата инстанция за справедливост на наложеното от въззивния съд на осъдената наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, с отложено изтърпяване при условията на чл. 66 от НК, неправилното приложение на закона изисква намесата на касационната инстанция. Развитието на настоящата проверка единствено по искане на осъдената К. не дава възможност за индивидуализиране на наказанието й по друг начин, освен при условията на чл. 55 от НК, както това вече е сторено от въззивния съд. Правилното приложение на закона в условията на чл. 55 от НК и при съобразяване на разпоредбите на чл. 2 от НК, предполага замяната на наказанието лишаване от свобода без предвиден най-нисък предел с пробация, в какъвто смисъл следва да се измени атакуваният съдебен акт. Доколкото тази промяна е в полза на осъдената, това може да бъде извършено от ВКС в рамките на правомощията му по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Затова ВКС намира, че на осъдената следва да бъде определено наказание пробация, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, задължителни срещи с пробационен служител и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото – всяка за срок от по една година. С оглед на това въззивното решение следва да бъде изменено и в частта му по чл. 23, ал. 1 от НК, като на осъдената К. се определи общо наказание за престъпленията по чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 206, ал. 1 от НК – пробация, при посочените три пробационни мерки и срок на наказанието. ВКС намира, че така определеното на осъдената наказание удовлетворява изискванията на чл. 2 и чл. 54 от НК и изпълнява целите по чл. 36 от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела, решение № № 410 от 31 октомври 2012 година на Благоевградския окръжен съд, постановено по внохд № 321/2012 година, като н а м а л я в а наложеното на осъдената Л. Д. К. наказание за престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК от девет месеца лишаване от свобода на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес – [населено място], [улица], с периодичност два пъти седмично, за срок от една година, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година, определеното общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК – на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес – [населено място], [улица], с периодичност два пъти седмично, за срок от една година, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Л. Д. К. в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.