18
Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
София, 22.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4004 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. К. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 13.03.2014г. по в.гр.д.№3446/2013г.
С определение №541/16.10.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпросите кой носи доказателствената тежест за установяване съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата; необходимо ли е съществуването им към този момент на бъде доказано, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност, но при различни твърдения на съделителите за местонахождението на вещите към датата на постановяване на решението; за възможността да се приеме кой от съделителите държи допуснатите до делба движими вещи само въз основа на обяснение, дадено от съделител в прекратено досъдебно производство; за възможността преценката на съда дали една вещ е движима или представлява подобрение да се извърши въз основа на заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза; следва ли да се преценява състоянието на всяка вещ поотделно с оглед изразеното от съделителите становище за тази вещ и допустимо ли е правейки аналогия със становището на съделителите по отношение характера на сходни вещи да се формира извод въз основа на факти извън твърдените от страните; за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно /необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения/, тъй като необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила е прието, че вещите, находящи се на втория етаж на вилната сграда в [населено място], м.Т. се държат от него само въз основа на негови писмени обяснения, дадени в прекратено досъдебно производство; в нарушение на съдопроизводствените правила не е взето предвид заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза по отношение на движими вещи, находящи се на І етаж от същата сграда и неправилно е прието, че тези вещи могат да бъдат допуснати до делба; необосновано е отхвърлен искът за делба на движими вещи, находящи се в [населено място], като показанията на разпитаните по делото свидетели не са съпоставени с представени по делото писмени доказателства. Допълнителни съображения по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване и по наведените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение излага в писмени бележки, представени в проведеното по делото открито съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като в негова полза бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Р. С. П. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира в нейна полза да бъдат присъдени направените по делото разноски. Допълнителни съображения по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване и по основателността на касационната жалба излага в писмени бележки, постъпили преди провеждане на открито съдебно заседание по делото.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на движими вещи, находящи се във вилна сграда в [населено място], м.Т., ул.”8-ма”№66, като по реда на чл.341, ал.2 ГПК в делбата са включени и движими вещи, находящи се в [населено място].
Производството е във фазата по допускане на делбата.
По отношение на допуснатите до делба движими вещи, находящи се на ІІ етаж на вилната сграда в [населено място], м.”Т.”, ул.”8-ма”№66 в обжалваното решение е прието, че се намират в държане на съделителя Х. К.. Прието е, че след 18.08.2006г. в имота е живял само Х. К. заедно със своята майка, като едва през м.06.2010г. съделителката Р. П. е получила достъп до разпределената й за ползване с решение №561/03.06.2008г. по в.гр.д.№2337/2007г. по описа на Окръжен съд-Варна част от този имот /втори етаж, състоящ се от преддверие, стълбище към подпокривното пространство, две стаи, санитарен възел и килер в подпокривното пространство, състоящо се от дневна с кухненски бокс и трапезария/, като съставеният в нотариалното производство констативен протокол удостоверява годно намерените на този етаж движими вещи, посочени в него. По отношение на другите вещи, оставени от съделителката Р. П. на ІІ етаж-дървена спалня, дървена тоалетка, полюлей, нощни лампи, осветителни тела по тавани и стени, е прието, че се намират в държане на Х. К. с оглед съдържащо се негово изявление в подписани от него писмени обяснения от 22.06.2010г. по преписка ЗМ №413/2010г. на МВР, V РПУ, к.к.”Златни пясъци”-гр.В., образувано по подадена от Р. П. жалба. Прието е, че изявлението на Х. К., че той единствен живее постоянно в имота, както и че всички мебели, посочени от бившата му съпруга като липсващи, се намират на съхранение в общия имот, никога не са изнасяни от там, като той заплаща всички разходи по съхранението, опазването и поддръжката им, съставляват негово извънсъдебно признание по отношение на факта на държане на тези вещи. Изложени са съображения, че тези протоколът съставлява частен документ, съставен и подписан от Х. К., относно чиято автентичност по делото не се спори, с достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от Х. К. съгласно чл.180 ГПК, поради което и във вр. с чл.154 ГПК е прието, че документът има материална доказателствена сила относно съдържанието, съставляващо удостоверяване на неизгодни за издателя факти-че той единствено живее постоянно в имота, и имат силата на извънсъдебно признание. С оглед на това е прието, че всички движими вещи, описани в исковата молба като находящи се в жилищния имот в [населено място], м.Т., се държат от Х. К..
По отношение на вещите, за които съделителят Х. К. поддържа, че не следва да бъдат допускани до делба, тъй като са трайно прикрепени към сградата и отделянето им без тяхното повреждане е невъзможно, правени са по поръчка съобразно размерите на помещенията и при демонтаж биха станали неизползваеми като вещи, находящи се на І етаж от сградата в м.Т., въззивният съд е приел, че следва да бъдат допуснати до делба, тъй като възраженията на съделителя Х. К. са неоснователни. Прието е, че заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза не обосновава такива изводи, тъй като според експертизата вещите подлежат на монтаж и демонтаж, а изложените съображения относно това, че се намалява стойността и качеството им при демонтаж, както и че се ограничава възможността да се ползват на друго място предвид специфичните им размери и профили са приети са ирелевантни като обстоятелства с оглед предмета на делото-притежаване на право на собственост върху вещите, претендирани за делба, в съсобственост, както и каква е частта на всеки един от съделителите в съсобствеността. Прието е, че не се установява преработване на тези движими вещи и трансформирането им в недвижими, вкл. по отношение на камината. Изложени са съображения, че е общоизвестен фактът, че на пазара десетки фирми предлагат продажба и монтиране на камини с вградени горивни камери и същите, колкото и да изглеждат внушително, са конструирани модулно, което позволява лесен демонтаж-с извод за дима, място и последващо ползване на всички съставни части-мраморни, каменни и пр. облицовки и горивна камера.
По отношение на тоалетна чиния-моноблок, умивалник със смесена батерия, с които е обзаведено сервизното помещение-баня на І етаж, е прието, че следва да бъдат допуснати до делба, тъй като изводът, че са трайно прикрепени към недвижимостта би бил необоснован, сравнен с постановеното от първоинстанционния съд решение в необжалваните му части, с които до делба са допуснати моноблок, тоалетен моноблок, с които са обзаведени сервизните помещения-бани, находящи се на ІІ етаж от сградата.
По отношение на движимите вещи, чието придобиване по време на брака, както и съществуването им към момента на приключване на съдебното дирене съделителят Х. К. оспорва, въззивният съд е приел, че както придобиването, така и съществуването им се установява годно от свидетелските показания на св.М. К. Г. и Т. М. С., които свидетелстват подробно за наличните в помещенията вещи, посочвайки ги, обосновават показанията си на непосредствени впечатления, придобити от тях при посещения в имота в предходни години, по време на съжителството на страните и последно от лятото на 2011г., като не са наведени и не са установявани в процеса фактически твърдения, обосноваващи извод за недостоверност на показанията на св.М. Г., която е без родство със страните, поради което и нейните показания потвърждават достоверността на показанията на св.Т. С., майка на съделителката Р. П..
По отношение на предявения от Х. К. иск за делба на казан за варене на ракия и печка на твърдо гориво, марка “П.”, въззивният съд е приел, че обстоятелството, че тези вещи са налични и се намират в държане на съделителката Р. П., респ. в [населено място], където живеят нейните родители, не е доказано. Прието е, че представеният от Х. К. констативен протокол от 19.05.2011г., съдържащ съставен от Х. К. в присъствието на двама доведени от него свидетели опис, носещ подписите им, както и този на св.Т. С., майка на съделителката Р. П., не е достатъчен за доказване притежанието на вещите, тъй като съставлява частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на страната, на която се противопоставя. Изложени са съображения, че годни доказателства биха могли да бъдат показанията на посочените в описа свидетели на същия.
По въпроса кой носи доказателствената тежест за установяване съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, необходимо ли е съществуването им към този момент да бъде доказано, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност, но при различни твърдения на съделителите за местонахождението на вещите към датата на постановяване на решението, както и за възможността да се приеме кой от съделителите държи допуснатите до делба движими вещи само въз основа на обяснение, дадено от съделител в прекратено досъдебно производство, настоящият състав приема следното:
С., който е поискал включването на движими вещи в делбената маса, носи доказателствената тежест да установи съществуването им и към момента на допускане на делбата, ако това обстоятелство се оспорва от друг съсобственик. Ако съществуването и местонахождението на вещите към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност е установено и не се твърди настъпването на последващо обстоятелство, довело до погиването или промяна в местонахождението на вещите, може да се приеме, че вещите съществуват и към момента на приключване на съдебното дирене.
Въз основа на обясненията, дадени от съделител в прекратено досъдебно производство, може да се приеме, че вещите са съществували и са били в държане на този съделител към момента на даване на обясненията. При наличие на твърдения за последваща промяна в обстоятелствата, свързани със съществуването и местонахождението на движимите вещи /действие на разпореждане, погиване на вещта или предаване в държане на друго лице/, само въз основа на дадените в прекратено досъдебно производство обяснения съществуването и местонахождението на вещите не може да се приеме за установено, ако осъществяването на тази промяна е доказано.
Съображенията за това са следните:
Движимите вещи могат да бъдат допуснати до делба само ако по делото е установено, че съществуват към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, решаваща спора по същество, както и ако към този момент е установено в чие държане се намират. Движими вещи, които към този момент не съществуват, тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не се допускат до делба, тъй като поделянето на несъществуваща вещ е невъзможно.
Фактът на съществуване на вещите, както и тяхното местонахождение, могат да се приемат за установени, ако между съделителите не съществува спор и по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК се приеме, че този факт не се нуждае от доказване. Ако обаче между съделителите съществува спор относно съществуването на движимите вещи към меродавния за спора момент /приключване на съдебното дирене в първа фаза на делбеното производство/, съществуването им към този момент следва да бъде доказано дори съществуването и местонахождението на вещите да е установено към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност, тъй като е възможно впоследствие вещите да са погинали или местонахождението им да е променено. При различни твърдения на съделителите за съществуването и местонахождението на вещите доказателствената тежест следва да бъде разпределена по правилата на чл.154 ГПК.
По въпроса за възможността преценката на съда дали една вещ е движима или представлява подобрение да се извърши въз основа на заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема следното:
Преценката на съда дали една вещ е движима или представлява подобрение може да се извърши от съда въз основа на заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза.
Съображенията за това са следните:
До делба се допускат само движими вещи, които съществуват като самостоятелни обекти, но не и вещи, които макар да са имали самостоятелно съществуване, са инкорпорирани в друга вещ или трайно прикрепени към нея по начин, че отделянето им да има за последица погиването или значителното повреждане на една от вещите. Подобренията не подлежат на делба отделно от главната вещ, към която са трайно прикрепени.
Преценката за самостоятелността на вещта съдът може да извърши въз основа на заключение на вещо лице за възможността вещта да бъде отделена без повреждането й, тъй като тази констатация преобладаващо се основава на необходимостта от специални знания за естеството на свързаните вещи, начина на прикрепването им и възможните обичайни повреди при отделянето им.
По въпроса следва ли да се преценява състоянието на всяка движима вещ поотделно с оглед изразеното от съделителите становище за тази вещ и допустимо ли е правейки аналогия със становището на съделителите по отношение характера на сходни вещи да се формира извод въз основа на факти извън твърдените от страните съдът приема следното:
Състоянието на всяка движима вещ следва да се преценява от съда поотделно, включително с оглед изразеното от съделителите становище. Недопустимо е изводът на съда дали една вещ е движима и може да бъде допусната до делба или представлява подобрение, да се формира въз основа на аналогия със становището на съделителите по отношение характера на сходни вещи и въз основа на факти извън твърдените от страните, освен ако съдът не обосновава извода си с правилата на формалната житейска логика.
Съображенията за това са следните:
Ако между страните не съществува спор, че дадена вещ може да бъде отделена без повреждането й, съдът може да приеме това обстоятелство за ненуждаещо се от доказване и да допусне делбата. При наличие на спор обаче преценката следва да бъде извършена въз основа на събраните по делото доказателства за всяка вещ поотделно, тъй като с оглед вида на прикрепването едни и същи движими вещи могат да бъдат отделени без значително повреждане, а други не. Поради това е недопустимо изводът на съда за самостоятелното съществуване на сходни вещи да се формира по аналогия със становището на съделителите за други вещи от същия вид, а събраните по делото доказателства, включително заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза да бъдат игнорирани. Възможно е част от вещите да са прикрепени към друга вещ по начин да бъдат повредени при отделянето, а други идентични вещи никога да не са били прикрепвани трайно към друга вещ или да могат да бъдат отделени без значително повреждане. Поради това изводът на съда за самостоятелното съществуване на вещите, основан само и единствено на аналогия със становището на съделителите по отношение на сходни по характер вещи, следва да се приеме за необоснован.
По въпроса за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели в производството по чл.288 ГПК е констатирано разрешаване в противоречие с практиката на ВКС.
В решение №700/28.10.2010г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№91/2010г. е прието, че решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколкото с тях се установяват факти, от значене за спора, като съдът определя силата, с която страната по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него.
В решение №131/12.04.2013г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№1/2013г. е прието, че съгласно чл.172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност, което означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Прието е, че не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му.
В решение №140/23.03.2010г. на І ГО на ВКС по гр.д.№4755/2008г. е прието, че изводът защо следва да бъде дадена вяра на показанията на един свидетел, а на друг-не, следва да се основава на анализ на показанията на всички свидетели, включително с оглед възможността да възприемат определени факти пряко и непосредствено, с оглед условията, при които са възприели тези факти, както и с оглед на обстоятелството дали всички, респ. част от свидетелите са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, тъй като обстоятелството, че единият свидетел твърди нещо различно от това, което казва другият свидетел само по себе си не боже да обуслови извода, че казаното от последния не отговаря на истината. С оглед на това е прието, че показанията следва да бъдат съпоставяни и с данните за релевантните факти, съдържащи се в останалите, събрани по делото доказателства.
Настоящият състав споделя изцяло съображенията за начина, по който следва да бъдат обсъждани и преценявани противоречивите показания на две групи свидетели, изложени в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на други тричленни състави на ВКС.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и формиране на изводи за установеност на относими към спора факти и поради необоснованост.
По отношение на находящите се на І етаж от вилната сграда миялна машина, фурна, кухненски плот с четири котлона, аспиратор и смесител, гардероб и портманто, кухненски шкафове, вградена мивка с мелница за отпадъци и камина:
Неправилно в обжалваното решение е прието, че тези вещи могат да бъдат допуснати до делба., включително по съображения, че намаляването на стойността и качеството им при демонтаж и ограничаването на възможността да се ползват на друго място предвид специфичните им размери и профили е ирелевантно с оглед предмета на делото.
Произнасяйки се с решението по допускане на делбата по въпросите налице ли е съсобственост , между кои лица и каква е частта за всеки съсобственик, съдът извършва преценка и дали делбата може да бъде допусната с оглед естеството или предназначението на вещта, както и с оглед наличието на установена в закона забрана за поделянето на определени вещи /чл.34, ал.1 ЗС/. По отношение на някои вещи делбата е недопустима, независимо че същите са съсобствени между съделителите. Както вече беше отбелязано, ако вещите са трайно прикрепени към друга вещ, включително и към самата сграда, по такъв начин, че последващото им отделяне би причинило повреждане било на прикрепената, било на главната вещ, делбата им отделно от главната вещ е недопустима дори в случаите, при които отделянето на вещите принципно е възможно. Делбеното производство няма за цел такава промяна в съсобственото имущество, която да доведе до неговото повреждане или обезценяване. В подобни случаи приложение намира установеният в чл.97 ЗС принцип.
В случая от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на в.л. Д. П. от 16.06.2011г. е установено, че в дневната-трапезария на І етаж от сградата е монтирана кухня, изпълнена по поръчка за вграждане, като изпълнението е по монтажен начин на място съобразно размерите на помещението и след демонтажа на уредите използването по предназначение е невъзможно. По отношение на кухненските шкафове експертът е дал заключение, че са трайно прикрепени към пода и стените на помещението и не могат да се преместят без демонтаж, като след демонтажа ще загубят значително от стойността си и предвид начина на изпълнение и функционално предназначение биха били практически неизползваеми, ако не се намери същото помещение със сходно на това по размери и габарити, тъй като са правени по поръчка с оглед размерите и профила на помещението. По отношение на камината, находяща се във всекидневната на І етаж от сградата от заключението на в.л.Д. П. се установява, че същата е вградена на място по проект, прикрепена е трайно към пода и стените на помещението, поради което не може да бъде преместена и не може да бъде демонтирана без да се наруши нейната цялост, като на практика, за да се извади горивната камера на камината ще трябва да се разруши част от мраморната облицовка и ще се разруши цялото съоръжение. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е взел предвид основаното на специалните знания на експерта заключение. Изводът му, че тези вещи могат и следва да бъдат допуснати до делба противоречи и на разпоредбите на чл.34, ал.1 ЗС и чл.97 ЗС, тъй като по делото е установено по категоричен начин, че вещите не могат да бъдат отделени без значително повреждане /било на вградените и трайно прикрепени вещи, било на помещението, в което се намират/, а с оглед начина на прикрепяне към съответното помещение в сградата не могат да се считат за самостоятелни и годни за реално поделяне.Поради това в частта, с която тези вещи са допуснати до делба, постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и вместо това искът бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на находящите се в банята на І етаж на вилната сграда тоалетна чиния-моноблок със смесена батерия, умивалник със смесена батерия:
Неправилно в обжалваното решение е прието, че следва да бъдат допуснати до делба, тъй като изводът, че са трайно прикрепени към недвижимостта би бил необоснован, сравнен с постановеното от първоинстанционния съд решение в необжалваните му части, с които до делба са допуснати моноблок, тоалетен моноблок, с които са обзаведени сервизните помещения-бани, находящи се на ІІ етаж от сградата.
Както вече беше отбелязано, с оглед начина на прикрепване към съответното помещение, идентични вещи могат да се считат за подобрения, а други вещи от същия вид-за самостоятелни движимости, чието отделяне може да се извърши без каквото и да било повреждане. Поради това преценката за възможността вещите да съществуват самостоятелно и да служат по предназначението си и след отделянето без това да доведе до повреждането им или до съществено намаляване на тяхната стойност, следва да се извършва за всяка конкретна вещ и въз основа на събраните по делото доказателства. Тази преценка не може да почива на аналогия по отношение становището на съделителите за сходни вещи, намиращи се в друго помещение на сградата.
В случая от заключението на изслушаното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от в.л. Д. П. от 16.06.2011г. е установено, че тоалетната чиния и умивалника в банята на І етаж на сградата са санитарно оборудване, необходимо за експлоатацията на сградата, прикрепени са трайно и не могат да бъдат демонтирани без да се разруши тяхната цялост.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е основал решението си в тази част само на констатацията, че подобни вещи, находящи се на ІІ етаж от сградата, са допуснати до делба при липса на твърдения и доказателства, че и вещите на ІІ етаж са прикрепени по такъв начин, че тяхното отделяне да ги повреди значително.Този извод противоречи на събраните по делото доказателства, поради което в частта, с която тоалетната чиния и умивалника са допуснати до делба обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това искът за делба бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на елипсовидна холна маса, кръгла холна маса, находящи се на І етаж от вилната сграда:
След като от показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. С. се установява, че към лятото на 2011г. тези вещи са съществували и са се намирали в хола и при липса на доказателства за последваща промяна по отношение на местонахождението и реалното им съществуване, правилно въззивният съд е приел, че делбата следва да бъде допусната, както и че вещите се намират в държане на съделителя Х. К.. Установено е, че вещите са съществували към момента на предявяване на иска за делба, както и че са били в държане на съделителя Х. К., който е твърдял, че вещите не се намират в негово държане към настоящия момент, но не е ангажирал доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Изводът на съда за наличието на предпоставките за допускане на делбата, както и в чие държане се намират вещите, съответства на установените по делото и имащи значение за спора факти, поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По отношение на движимите вещи, находящи се в банята на І етаж от сградата /сапунерка, поставка за четка за зъби, стойка за хавлии, четка за тоалетна чиния:
Както беше отбелязано по-горе, след като между съделителите не се спори, че вещите са придобити по време на брака и са съществували към момента на неговото прекратяване, в тежест на съделителя, който твърди, че след този момент е настъпила промяна по отношение съществуването или местонахождението на вещите, следва да установи по категоричен начин настъпването на промяната. В случая съделителят Х. К. не оспорва, че такива вещи са били придобити от страните по време на брака, но твърди, че са били подновени след развода поради тяхното естество и бърза амортизация. Доказателства в подкрепа на това негово твърдение обаче по делото не са представени, а от показанията на разпитаната по делото св. М. Г. се установява, че към 2011г. вещите са били налице и са се намирали в банята на І етаж. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че вещите следва да бъдат допуснати до делба. В тази част изводът на съда съответства на събраните по делото доказателства, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
По отношение на находящите се в трапезарията на І етаж от сградата кръгла кухненска маса с орнаменти, четири броя столове с орнаменти, два броя кресла с подлакътници:
За да бъде допусната делба на движими вещи, по делото следва да бъде установено не само, че вещите са съсобствени между съделителите, но и в чие държане се намират към момента на приключване на съдебното дирене.
Неправилно въззивният съд е приел, че след като в обяснения, изходящи от Х. К. с достоверна дата 28.06.2010г. той признава, че след развода единствено той живее постоянно в имота и за опазването на общото имущество се грижи той, то е установено, че вещите са налице и се намират в негово държане. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и не е взел предвид, че от тези показания се установява настъпила след даването на обясненията промяна по отношение местонахождението на тези движими вещи. В случая от показанията на св.М. Г. е установено, че в началото на лятото на 2011г. тези вещи са се намирали в трапезарията на сградата. От показанията на св.С. М. обаче се установява, че към датата на провеждане на съдебното заседание /23.11.2011г./ в кухнята има маса и столове, но те са обикновени и нямат дърворезба. По делото следователно не се установява местонахождението и съществуването на движимите вещи, предмет на делбата, поради което неправилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставки за допускането им до делба. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо това искът за делба бъде отхвърлен като неоснователен-обстоятелството, че вещите са били съсобствени, съществували са към предхождащ делбеното производство момент и са се намирали в държане на един от съделителите само по себе си не може да обоснове извод за наличие на предпоставки за допускане на делбата, ако по делото е установено, че към момента на приключване на съдебното дирене вещите не се намират в държане на този съделител, а липсват и доказателства за настоящето им местонахождение.
По отношение на монитор за компютър и настолен компютър:
Между страните не съществува спор, че тези вещи са закупени по време на брака им, съществуват към настоящия момент и се намират в държане на съделителя Х. К.. Обстоятелството, че вещите са закупени по време на брака обаче само по себе си не може да обоснове извод за наличие на съсобственост след прекратяване на съпружеската имуществена общност, ако по делото съществува спор за произхода на средствата, с които тези вещи са били придобити и нуждите, за задоволяването на които са били предназначени. В случая от показанията на разпитаната по делото като свидетел Т. С. се установява, че компютърът е закупен със средства, които детето на страните си събирало, то ползва компютъра и понастоящем, когато ходи при баща си, като в същия смисъл са и твърденията на съделителката Р. П.. Така установените факти сочат, че тези движими вещи принадлежат на трето, неучастващо в делбеното производство лице-синът на съделителите, не са съсобствени между съделителите, поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и искът за делба-отхвърлен. Съделителят Х. К. не е установил, че компютърът е закупен за задоволяване на неговите нужди. От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. М. се установява единствено, че Х. К. има компютър, който ползва сам, което обаче не е достатъчно, за да се приеме, че именно процесните движими вещи /настолен компютър и монитор/ са индивидуална собственост на съделителя.
По отношение на косачка “Б.”, тостер-грил вертикален, прахосмукачка LG , парна ютия “Ровента”:
След като съделителят Х. К. оспорва факта, че такива вещи са били придобивани от страните по време на брака, в тежест на съделителката Р. П. е да установи придобиването на вещите по пътя на пълното главно доказване. От показанията на разпитаната по делото св. Т. С. обаче се установява само фактът, че бившият й зет е косил трева в двора с косачка, както и че в къщата имало правоъгълен бял тостер и се е чистело с прахосмукачка. Не е установено страните да са придобили по време на брака си и да са използвали именно описаните в исковата молба движими вещи-не е доказано твърдението на съделителката Р. П., че косачката е закупена на лизинг, тостера е сватбен подарък от брата на ответника, а прахосмукачката-закупена от “Т.”. Пълно и главно доказване на твърдените факти не е проведено, поради което неправилно въззивният съд е приел, че е установено наличието на съсобственост. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо това искът за делба бъде отхвърлен.
По отношение на шарен персийски килим с орнаменти и размери 5/4:
От показанията на св.Т. С. се установява, че в хола на първия етаж от сградата има персийски килим, който е подарен от банката, в която дъщеря й Р. П. е работила. Тези показания установяват по категоричен начин факта на придобиване на вещта по време на брака на страните. Доказателства, че тази вещ към настоящия момент не съществува, както и доказателства, че не се намира в помещението, по делото не са представени, поради което правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за допускането й до делба. В тази част изводът на съда съответства на установената по делото фактическа обстановка, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
По отношение на вещите, включени в делбената маса по искане на съделителя Х. К. /казан за варене на ракия и печка на твърдо гориво “П.”/:
След като в представения по делото констативен протокол с дата 19.05.2011г., подписан от Й. П. Й., Ж. З. С., П. К. Б. и Т. С. е посочено, че тези вещи са налице и се намират в [населено място] и разпитаната по делото като свидетел Т. С. е заявила, че при съставянето на протокола е направен опис на това, което е било купено по време на брака, като при нея се намира казан, който тя използва за варене на компоти, неправилно въззивният съд е приел, че фактът на придобиване, съществуване и местонахождение на тези движими вещи не се установява.
Действително съставеният на 19.05.2011г. констативен протокол представлява частен документ, който не е подписан от лицето, на което посочените в него факти се противопоставят. Истинността на отразените в протокола констатации обаче се потвърждава от показанията на св.Т. С., която е присъствала при съставянето му и го е подписала. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че към момента на съставяне на документа описаните в него движими вещи са съществували и са се намирали в имота в [населено място], собственост на съделителите, в държане на Т. М. С. и нейния съпруг С. П. С.. В тази част решението на въззивния съд следва да бъде отменено и вместо това бъде допусната делбата.
По отношение на вещите, за които се твърди, че се намират в държане на съделителя Х. К.:
Изводът на въззивния съд, че всички вещи в детската стая, спалня, дрешник и баня на ІІ етаж на вилната сграда в [населено място], м.Т. се намират в държане на Х. К. противоречи на събраните по делото доказателства. Решението в тази част противоречи на съдопроизводствените правила, тъй като доказателствата не са обсъдени в тяхната съвкупност и не е извършена съпоставка на извършваните описи на вещите при промяна на лицето, упражняващо фактическата власт върху тази част от имота, включително и върху намиращите се там движими вещи. Действително в дадените от Х. К. обяснения по преписка ЗМ №413/2010г. по описа на V РПУ на МРВ, к.к.”Златни пясъци”, [населено място] е посочено, че на съхранение в имота се намират мебели, но съдържащото се в тези обяснения признание касае само мебелите, упоменати в подадената от Р. П. жалба, по повод на която е била образувана преписката, а именно дървена спалня, дървена тоалетка, полюлей, нощни лампи в едната стая, както и плафоните от тавана и стените в коридорите и гардеробната плафониера. По отношение на мебелите, описани в констативен протокол от 15.06.2010г., съставен от помощник-нотариус С. Д. обаче извод, че към настоящия момент се намират в държане на Х. К. не може да бъде направен-изрично е посочено в протокола, че вещите се намират в имота, както и че ключ от новия патрон на вратата в антрето, водеща към втория етаж на сградата на помощник-нотариуса не е бил предаден и съответно не е бил предаден от помощник-нотариуса на Х. К.. И доколкото ключът от тези помещения и понастоящем се намира у Р. П., която следователно осъществява и фактическата власт върху тях и върху намиращите се в тях движими вещи, следва да се приеме, че изводът, че вещите, които не са посочени в подадената от нея на 16.06.2010г. жалба се намират в държане на Х. К. е неправилен. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо това се приеме, че вещите, описани в съставения от помощник нотариус С. Д., се намират в държане на Р. П., а в държане на Х. К. се намират само вещите, посочени в подадената от Р. П. на 16.06.2010г. жалба.
С оглед изхода на спора в полза на Х. К. следва да бъде присъдена сумата 1025лв., представляваща направените по делото разноски, а в полза на Р. П. следва да бъде присъдена сумата 400лв., представляваща направените по делото разноски или след компенсация Р. П. следва да бъде осъдена да заплати на Х. К. сумата 625лв.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ граждански състав, постановено на 13.02.2014г. по в.гр.д.№ 3446/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието, че допуснатите до делба движими вещи, находящи се в детската стая на ІІ етаж от вилната сграда в [населено място], м.Т., ул.”8-ма”№66, в спалнята на ІІ етаж от същата сграда /без спалня, ведно с матрак и табла, изработена от естествено дърво с орнаменти, цвят кафяво, производство по поръчка мебелна фабрика “В.”-Т., тоалетка с трикрилно огледало и шкафче с една вратичка и две рафтчета-естествено дърво с орнаменти, цвят кафяво/, в дрешника и банята на ІІ етаж, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са допуснати до делба вещите в трапезарията на І етаж-вградени миялна машина, фурна, кухненски плот с четири котлона, аспиратор и смесител, вещи в коридора на І етаж-гардероб, шкаф и портманто, монитор за компютър марка “Б.” 17 инчов, черен на цвят и настолен компютър, черна кутия; в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът за делба на движимите вещи, претендирани от Х. К. за включване в делбата-казан за варене на ракия, 120л., изработен от медна ламарина и печка на твърдо гориво “П.”; в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд до делба са допуснати вещи, находящи се в трапезарията на І етаж на вилната сграда в [населено място], м.Т., ул.”8-ма” №66 /кръгла кухненска маса с орнаменти, четири броя столове с орнаменти-материал естествено дърво, два броя кресла с подлакътници, четири броя долни кухненски шкафове, два броя долни кухненски шкафове, два броя малки кухненски шкафове, един брой кухненски шкаф-цял в ниша/, находящата се във всекидневната на І етаж от сградата камина с камера модел Chemine ePhieippe С. Е.-зелен мрамор и бежов материал за облицовка на камината, находящите се в банята на І етаж от сградата тоалетна чиния-моноблок, цвят светлозелен, производство “Видима идеал” и умивалник-цвят светлозелен, производство “Видима идеал”, находящите се в имота косачка “Б.”, тостер-грил вертикален, бял, размери 0.50/0.30/0.40см.,прахосмукачка LG с контейнер за вода и прах, парна ютия “Ровента” бяла и вместо това тези движими вещи са допуснати до делба между съделителите Р. С. П. и Х. К. К. при равни квоти и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р. С. П. против Х. К. К. иск за делба на следните движими вещи, находящи се във вилна сграда на два етажа с подпокривно пространство и мазе с административен адрес [населено място], местност “Т.”, ул.”8-ма”№66:
В трапезарията на І-ви етаж от сградата: вградена миялна машина C. за 12 комплекта чинии, цвят бял, дълбочина 0.60см., ширина 0.80см., височина 0.80см., придобита през 2003г., година на производство 2003г.; вградена фурна C.-inox с дълбочина 0.60см., ширина 0.60см., придобита през 2003г., година на производство 2003г.; вграден кухненски плот с четири котлона C.-inox, черен цвят, размери 0.60см./0.60см., придобит през 2003г.; аспиратор Flaber-inox с мощност 1000 w, закупен през 2003г., година на производство 2003г.; смесител “Видима”, закупен през 2003г., година на производство 2003г.; четири броя долни кухненски шкафове, материал MDF, цвят резеда и кафяво, размери 0.60/0.80см., ведно с вградена мивка /керамика/ с мелница за отпадъци модел “Б.” с едно голямо корито и второ помощно корито, изработени по поръчка, закупени през 2003г., година на производство 2003г.; два броя горни кухненски шкафове, материал MDF, цвят резеда и кафяво, размери 0.60/0.60см., изработени по поръчка, закупени през 2003г.; два броя малки кухненски шкафове, материал MDF, цвят резеда и кафяво, размери 0.60/0.40, изработени по поръчка, закупени през 2003г.; един брой кухненски шкаф-цял в ниша, материал MDF, цвят резеда и кафяво, размери 0.40/2м., изработен по поръчка, закупен през 2003г.; кръгла кухненска маса с орнаменти-разтегателна с диаметър 1.10м, материал естествено дърво, цвят светло кафяво, закупена през 2003г., година на производство 2003г.; четири броя столове с орнаменти, материал-естествено дърво, цвят светло кафяво, размери на всеки стол-0.60/1.20м., изработени по поръчка, закупени през 2003г.; два броя кресла с подлакътници с основа от дървена част с орнаменти, естествено дърво, цвят-светло кафяво, размери 0.80/1.20м. едното, изработени по поръчка, закупени през 2003г., година на производство 2003г.;
В баня на І-ви етаж от сградата: тоалетна чиния-моноблок, цвят светлозелен, производство “Видима идеал”, със смесена батерия, производство 2003г., закупена през 2003г.; умивалник-цвят светлозелен, производство “Видима идеал”, със смесена батерия “Видима идеал”, производство 2003г., закупен през 2003г.;
В коридора на І-ви етаж от сградата: гардероб-естествено дърво, по поръчка в мебелна фабрика “В.”-гр.Т., цвят-светло кафяво, размери 2.60/0.50/0.80, закупен през 2005г., година на производство 2005г.; портманто със закачалки-естествено дърво, по поръчка в мебелна фабрика “В.”-гр.Т., цвят-светло кафяво, размери 1.43/1.60, закупен през 2005г., година на производство 2005г.;
Във всекидневната на І-ви етаж от сградата: камина с камера, модел “Chemine ePhieippe” С. Е.-зелен мрамор и бежов материал за облицовка на камината, закупена на части през 2003г., година на производство на частите 2003г.
Както и находящите се в имота: косачка “Б.”; тостер-грил вертикален, бял, с размери 0.50/0.30/0.40 см., придобит през 1996г.; прахосмукачка LG с контейнер за вода и прах, закупена през 2005г.; парна ютия «Ровента», бяла, закупена през 2000г.; монитор за компютър, марка BENQ 17 инчов, L. дисплей, черен цвят, закупен през 2004г., произведен 2003-2004г.; настолен компютър, черна кутия, закупен след конфигуриране през 2004г., производство 2004г.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните движими вещи, находящи се в [населено място] в държане на Т. М. С. и С. П. С.: казан за варене на ракия, 120 литра, изработен от медна ламарина; печка на твърдо гориво «П.», между съделителите Р. С. П., ЕГН [ЕГН] и Х. К. К., ЕГН [ЕГН],
при квоти: ½ идеална част за Р. С. П. и ½ идеална част за Х. К. К..
ДОПУСНАТИТЕ ДО ДЕЛБА движими вещи, находящи се в детската стая на ІІ етаж от вилната сграда в [населено място], м.Т., ул.”8-ма”№66, в спалнята на ІІ етаж от същата сграда /без спалня, ведно с матрак и табла, изработена от естествено дърво с орнаменти, цвят кафяво, производство по поръчка мебелна фабрика “В.”-Т., тоалетка с трикрилно огледало и шкафче с една вратичка и две рафтчета-естествено дърво с орнаменти, цвят кафяво/, в дрешника и банята на ІІ етаж, са в държане на Р. С. П..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ граждански състав, постановено на 13.02.2014г. по в.гр.д.№ 3446/2013г. в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд до делба са допуснати находящите се във вилната сграда в [населено място], местност “Т.”, ул.”8-ма”№66 движими вещи, както следва:
Във всекидневната на І-ви етаж от сградата: елипсовидна холна маса, естествено дърво с орнаменти, материал MDF, цвят-кафяво, произведена по поръчка в мебелна фабрика “В.”-гр.Т., размери 1.17/0.60/0.60, закупена през 2005г.; кръгла холна маса с диаметър 0.50, естествено дърво с орнаменти, цвят-кафяво, произведена по поръчка в мебелна фабрика “В.”-гр.Т., година на производство 2005г., закупена през 2005г.;
В банята на І-ви етаж от сградата: сапунерка производство “Roca”-Испания-хром, никел и стъкло, закупена през 2003г., произведена по каталог за нови модели през 2003г.; поставка за четка за зъби-хром/никел, с чашка от стъкло, закупена през 2003г., произведена по каталог за нови модели през 2003г.; стойка за хавлии-2 броя, хром/никел, закупени през 2003г., произведени по каталог за нови модели през 2003г.; четка за тоалетна чиния, производство “Roca”-Испания, хром/никел, закупена през 2003г., произведена по каталог за нови модели през 2003г.;
както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което до делба е допуснат находящият се в същия имот персийски килим, шарен, с орнаменти, 5м дължина, 4м ширина, производство 2004г.
и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието, че в държане на Х. К. К. се намират находящите се в спалнята на ІІ етаж на вилната сграда в [населено място], местност “Т.”, ул.”8-ма”№66 спалня, ведно с матрак и табла, изработена от естествено дърво с орнаменти, цвят кафяво, производство по поръчка мебелна фабрика “В.”-Т., тоалетка с трикрилно огледало и шкафче с една вратичка и две рафтчета-естествено дърво с орнаменти, цвят кафяво.
ОСЪЖДА Р. С. П. на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100лв./сто лева/, а на основание чл.78 ГПК да заплати на Х. К. К. сумата 625лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|