Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * признание на иска * заповед за изпълнение


4
Решение по т.д.№ 1040/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№24

София,07.03.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А РО Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина Петрова

при участието на секретаря Наталия Такева, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1040 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 704 от 02.05.2012 год. по гр.д.№ 473/2012 год. на Пловдивския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 1799 от 13.05.2011 год. по гр.д.№ 16350/2009 год. на Пловдивския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за неоснователен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма] за установяване дължимостта на сумата 24000 лв. за която на основание и по реда на чл.410 т.1 ГПК е издадена по ч.гр.д.№ 13428/2009 год. на РС-Пловдив, заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от заплатена цена за недоставен розов цвят.
В касационната жалба се подържа основанието по чл.283 ал.1 ГПК – неправилност на въззивния акт и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал писмен отговор с който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
Касационен контрол е допуснат на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС при произнасянето на въпроса за правното значение на признанието на иска – чл.175 ГПК. Задължителната практика е обективирана в Решение № 98/21.03.2011 год. по гр.д.№ 952/10 год. на ІV г.о. на ВКС.
Като взе предвид становищата на страните и извърши по реда и на основание чл.290 ал.2 ГПК проверка на обжалвания въззивен акт, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е частично основателна.
Между [фирма] в качеството на купувач и [фирма] в качеството на продавач е сключен неформален договор за продажба/доставка на 70 т. розов цвят, реколта 2009 год. Постигнато е съгласие за авансово плащане на сумата 34000 лв., която е била преведена на три транша, съответно два пъти по 12000 лв. и един път – 10000 лв. Заповедта за изпълнение е издадена за задължението по две фактури, съответно - № 13/26.02.2009 год. за 12000 лв. и № 14/26.03.2009 год. за 12000 лв. Предмет на установяване в производството по чл.422 ал.1 ГПК е задължението за връщане на сумата по тях. Третото плащане – за сумата 10000 лв. е извън предметните предели на настоящия спор.
Възникването на търговски отношения по договор за продажба на розов цвят е безспорно. Безспорно е и плащането от страна на [фирма] и получаването от [фирма] на процесните суми.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил ищцовото твърдение за неизпълнение на договора за доставка на розов цвят. Тезата му е, че до 30.05.2009 год. е извършил 9 доставки на розов цвят, като общият им обем възлиза на 6714 кг. Между страните било постигнато съгласие за доставяне розов цвят до 7000 т., което би изравнило авансовото плащане, след което търговските отношения да бъдат прекратени. Твърдението на [фирма] е, че освен доставените в изпълнението на тази договорка още 348 кг (общо 7062 кг.), ищецът получил неправомерно още 1103 кг, предназначени за друг клиент, чиято цена била по 2.12 лв./кг.
Поради това, изразеното в отговора на исковата молба становище е, че от задължението му за връщане на авансово платените суми следва да бъде приспадната сумата 17338.36 лв. – стойността на полученото от ищеца количество розов цвят. Т.е. налице е признание на иска до размера на 6661.64 лв.
По правния въпрос.
В случая сме изправени пред хипотезата на частично признаване на иска. Противоречието допуснато от въззивния съд със задължителната практика на ВКС цитирана по-горе, се състои в това, че с решението си той не просто не е придал каквато и да било правно значение на направеното признание, а не го е и обсъдил, независимо изричния довод на стр.3 на въззивната жалба. Бланкетно препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, съставът на ПдОС не само не е констатирал пропуска по чл.146 ал.1 т.3 ГПК вр.чл.175 ГПК, а е игнорирал и опроверганата в рамките на въззивното производство теза на РС-Пловдив, че искането за приспадане на сумата от 19000 лв. се основава на извършен паричен превод.
По същество.
Както неколкократно бе посочено по-горе, авансовото плащане на сумата 24000 лв. за доставката на розов цвят е безспорно. Безспорно, с оглед направеното с отговора признание на ответника, е и задължението за връщане на 6661.64 лв. Спорно е дали се дължи разликата с оглед получените количества розов цвят и цената им. Събраните по делото доказателства относно доставените количества розов цвят са нееднозначни, но преценени в тяхната съвкупност, водят до извода, че е имало, макар и непълно изпълнение на договорните задължения от страна на продавача за доставка на розов цвят, т.е. не цялата авансова сума от 24000 лв. е недължимо платена. От нея следва да бъде приспадната стойността на количествата розов цвят доставени в изпълнение на договора и при цената за която е било постигнато съгласие. Съобразно доказателствата събрани пред районния съд и по-конкретно показанията на свид.Шпиталов, настоящият съдебен състав счита за доказано и твърдението на ответника, че освен предназначените за [фирма] около 350 кг. розов цвят (348 кг. по твърдение на продавача) в склада в [населено място] били закарани и около 1100 кг., предназначени за друг купувач. Поради това, ще следва от авансово платената сума да бъде приспадната цената на получената стока и задължението на ответника за връщане на платеното да бъде редуцирано до 6661.64 лв.
Процесуалният представител на касатора е представил списък по чл.80 ГПК за направените по делото разноски пред трите съдебни инстанции, възлизащи общо на 5470 лв. Съобразно размера до който иска е основателен, дължимата сума за разноски възлиза на 1518.30 лв. Ответникът по касация е представил списъци по чл.80 ГПК за разноските пред всяка една от инстанциите и общият сбор възлиза на 1810 лв. Нему се дължат разноски, съобразно отхвърлената част на иска т.е. за сумата 1307.60 лв. От това следва, че разноските по компенсация, които той дължи на ищеца, са в размер на 210.70 лв. за трите инстанции.
Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 704 от 02.05.2012 год. по гр.д.№ 473/2012 год. на Пловдивския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 1799 от 13.05.2011 год. по гр.д.№ 16350/2009 год. на Пловдивския районен съд в частта с която е отхвърлен за сумата 6661.64 лв. предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма], както и в частта за разноските, вместо което постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] с ЕИК-115858080 съществуването на задължение към [фирма] с ЕИК-130498248 за сумата 6661.64 лв. (шест хиляди шестстотин шестдесет и един лев и 64 ст.) за която на основание и по реда на чл.410 т.1 ГПК е издадена по ч.гр.д.№ 13428/2009 год. на РС-Пловдив заповед за изпълнение.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 704 от 02.05.2012 год. по гр.д.№ 473/2012 год. на Пловдивския окръжен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Г.-Н”Е. сумата 210.70 лв., представляваща направени по делото разноски пред трите инстанции, съобразно уважената част на иска.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.