Р Е Ш Е Н И Е № 50131 гр. София, 24.10.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1542 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. Р. Р. и Ф. Р. Р., чрез адв.Е.П. срещу решение №10305 от 08.04.2021г. по в.гр.д. №938/2020г. на Апелативен съд- София в частта, с която е отменено решение №7835 от 18.11.2019г., постановено по гр.д.№195/2016г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на исковете, предявени от жалбоподателите срещу ЗАД „Армеец“ с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите от по 20 000 лева /разлика между дължимите 35 000 лева и присъдените 55 000 лева/- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Р. Р. Р., настъпила на 18.04.2015г. при ПТП, ведно със законната лихва от 18.04.2015г. и са отхвърлени тези претенции като неоснователни, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете им за сумите над 55 000 лева до 120 000 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е частично недопустимо и очевидно неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл свръх петитум, тъй като е приел съпричиняване на вредите от пострадалия 50 %. Считат, че съдът не е обсъдил всички оплаквания във въззивната жалба, а при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Молят да се отмени решението в обжалваните части, като им се присъди по още 85 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди на всеки, ведно със законната лихва от 18.04.2015г. Претендират разноски. Ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва касационната жалба, като твърди, че обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Счита, че съдът е съобразил съдебната практика по приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. Претендира разноски. С определение №316 от 02.06.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос - относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и дали отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението е по-голяма в сравнение с тази на пешеходците. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и да го отмени частично в осъдителната част, като отхвърли исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите над 35 000 лева до 55 000 лева, въззивният съд намира за установено, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния баща, настъпила при ПТП на 18.04.2015г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Рено К.“, рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. Решаващият съдебен състав приема, че с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за него съгласно чл.300 ГПК, са установени извършването на деянието от водача на МПС, неговата противоправност и виновността на дееца. Счита, че пострадалият пешеходец се е движел по пътя извън населеното място отдясно, в нарушение на чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП /при липса на тротоар или банкет, пешеходецът може да се движи по платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС/; на чл.114, т.1 ЗДвП /пешеходците да не навлизат внезапно на платното за движение/ и на чл.113, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП /пешеходците, извън населеното място при пресичане на платното за движение преди да навлязат на самото платно да съобразят разстоянията до приближаващите се ППС и тяхната скорост на движение/, като това му поведение е довело до удара с автомобила на един метър отляво на осевата линия, разделяща двете ленти за двупосочното движение. Налице е поведение, с което пешеходецът пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение 1/2 за водача на лекия автомобил и 1/2 за пешеходеца. Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищците възлиза на сумата от 70 000 лева за всеки от тях. Излага доводи, че този размер е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото - възрастта на пострадалия /навършени 89 години/ и неговото обществено положение; възрастта на ищците, поели своя жизнен път и обема на претърпените от тях болки и страдания; обстоятелството, че грижи за достойните старини на пострадалия не са полагали ищците, а тяхната сестра, в дома на която е живеел пострадалия; на низходящата, полагала грижи за пострадалия е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 70 000 лева при 1/2 съпричиняване на вредоносния резултат; обществено - икономическите условия в страната и с лимита на застрахователното обезщетение към датата на увреждането – 18.04.2015г. Въззивната инстанция стига до извод, че така определеното обезщетение следва да се намали с приетото съотношение на съпричиняване, поради което всеки един от преките искове е основателен за сумата от 35 000 лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер. По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че за намаляване на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да е въведено надлежно възражение за принос на пострадалия и да бъде установен този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши при съобразяване дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или не беше бездействал. Неспазването на нормативни разпоредби /закононарушение/, независимо дали деянието е действие или бездействие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен ако се докаже, че неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП. Настоящият съдебен състав споделя напълно горните разрешения, като намира, че при възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредата от пострадалото лице- пешеходец, допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, следва да се отчитат конкретните факти и обстоятелства, като се прецени дали със своето поведение той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При определяне на обема на съпричиняването следва да се съобрази, че съгласно действащата нормативна уредба на движението по пътищата /чл.5, ал.2; чл.20 и чл.116 ЗДвП/, отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците /в този смисъл са решение №43/16.04.2009г., т.д.№648/2008г., ІІ т.о. и решение №105/19.06.2017г., гр.д.№60353/2016г., ІІІ г.о./. По касационната жалба: Неоснователни са оплакванията на касаторите за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на чл.52 ЗЗД. С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения, цитирани от касатора и др., понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част, въпреки сравнително лаконичните мотиви, е съобразено с практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД. За да определи, че размерът на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди възлиза на 70 000 лева за всеки от тях, въззивният съд е преценил конкретните факти и обстоятелства по делото, включително датата на ПТП, при което е настъпила смъртта на наследодателя на ищците, релевантна за лимитите на отговорността на застрахователя, като е посочил предпоставките, въз основа на които е достигнал до крайния извод- възрастта /89г./ и общественото положение на починалия; възрастта на ищците към момента на ПТП /57г. и 63г./ и обстоятелството, че имат собствени семейства и живеят в отделни домове; преживените от тях болки и страдания. Следва да се има предвид, че от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, подкрепено и от събраните гласни доказателства, се установява, че ищците са преживели остра стресова реакция поради внезапната смърт на баща им, но тази реакция е преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без проява на други психични разстройства, като при смърт на близък следват емоционални и вегетативни симптоми, представляващи нормалпсихологична реакция на траур, продължаващи около 6 месеца и затихващи във времето. Вещото лице заключава, че при ищците се установяват психологически последици- преживявания на тъга и ситуативно възобновяване на спомените от процесното събитие, които не са болестни симптоми и не нарушават справянето им в ежедневието. Основателно е обаче оплакването на касаторите за неправилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне от въззивния съд на 50% принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП. Настоящият състав на ВКС споделя фактическите изводи на въззивната инстанция относно наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредите, но намира за неправилно определена степента на съпричиняването. Съобразявайки заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебна авто-техническа експертиза, въззивният съд е установил, че пострадалият се е движил по път извън населено място по посока на движението /нарушение на чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП/, като е навлязъл внезапно на платното за движение /нарушение на чл.114, т.1 ЗДвП/ и е предприел пресичане на неустановено за това място /нарушение на чл.113, ал.2 ЗДвП/, като с това си поведение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба,че въззивният съд неправилно е приел, че има съпричиняване поради допуснати от ищеца нарушения на правилата за движение по пътищата. Решаващият съдебен състав след преценка на доказателствата е достигнал до обоснования извод, че със своите действия ищецът е съдействал за настъпването на процесното ПТП, че поведението му е допринесло за механизма на увреждането. Съпричиняването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква реален принос за настъпване на увреждането, т.е. такова поведение на пострадалото лице, което създава предпоставки за настъпването на вредите или допринася за механизма на увреждането, а в конкретната хипотеза по категоричен начин се установява, че ищецът е се е движил по път извън населено място по посоката на движение и е навлязъл внезапно на платното. Пешеходците са длъжни извън населено място, когато няма тротоар или банкет на пътното платно, да се движат по платното за движение противоположно на посоката на движението на ППС, като могат да пресичат пътното платно за движение извън определените за това места, когато се движат по двулентов двупосочен път в населено място и в близост няма пешеходна пътека, но само при съобразяване с приближаващите се пътни превозни средства /чл.108, ал.1; чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1 ЗДвП/ и при спазване на забраните по чл.114 ЗДвП /да не навлизат внезапно на платното за движение и да не пресичат при ограничена видимост/. Въззивният съд обаче не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „Рено К.“ се е движил с 97 км/ч, могъл е да забележи движещия се по пътя пешеходец от разстояние повече от 100 метра, като е имал възможност да предотврати ПТП, ако не е изменял траекторията си на движение и е продължил движението си по първоначалната траектория със скорост до 84.25 км/ч. Водачът на автомобила е бил длъжен да се съобрази с конкретната пътна обстановка и да управлява МПС по начин, че да не застрашава останалите участници в движението, вкл. по-уязвимите, каквито са пешеходците /чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2, чл.116 ЗДвП/. При определяне на обема на съпричиняването следва да се съобрази, че отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че приносът на пострадалия за настъпването на произшествието е не 50%, а 30%. Предвид така определения принос на пострадалия в размер на 30%, дължимият размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди възлиза на 46 666.67 лева за всеки от тях /70% от 70 000/. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменено решението на СГС за присъждане на всеки от ищците на обезщетение на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ в размер на 11 666.67 лева /разликата над 35 000 лева до 46 666.67 лева/ и са отхвърлени исковете им в тази част като неоснователни, като на всеки от ищците бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 11 666.67 лева, ведно със законната лихва от 18.04.2015г. до окончателното плащане. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от касаторите /ищци/ сумата от 274.60 лева разноски за касационното производство, сумата от 632.00 лева разноски за въззивното производство, а на основание чл.78, ал.6 ГПК да плати по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 1 430.00 лева, както и 933.33 лева – държавна такса за първоинстанционното производство /разлика от 2 800 лева до дължимите 3 733.33 лева/. На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да платят на ответника сумата 100 лева разноски за касационното производство /юриск.възнаграждение/. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №10305 от 08.04.2021г. по в.гр.д. №938/2020г. на Апелативен съд- София в частта, с която е отменено решение №7835 от 18.11.2019г., постановено по гр.д.№195/2016г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на исковете, предявени от И. Р. Р., ЕГН [ЕГН] и Ф. Р. Р., ЕГН [ЕГН] срещу ЗАД „Армеец“, [населено място] с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите от по 11 666.67 лева /разлика между дължимите 46 666.67 лева и присъдените 35 000 лева/- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Р. Р. Р., настъпила на 18.04.2015г. при ПТП, ведно със законната лихва от 18.04.2015г. и са отхвърлени тези претенции като неоснователни, както и в частта, с която е отменено решението за осъждане на ЗАД „Армеец“, [населено място] да плати държавна такса за първоинстанционното производство над 2 800 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, [населено място] да заплати на И. Р. Р., ЕГН [ЕГН] и Ф. Р. Р., ЕГН [ЕГН] на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ допълнително сумите в размер на 11 666.67 лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния баща Р. Р. Р., настъпила на 18.04.2015г. при ПТП, ведно със законната лихва от 18.04.2015г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК по 274.60 лева на всеки от тях- разноски за касационното производство и по 632.00 лева на всеки от тях- разноски за въззивното производство. ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, [населено място] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1430.00 лева - държавна такса за касационното производство и сумата 933.33 лева – държавна такса за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.6 ГПК. ОСЪЖДА И. Р. Р., ЕГН [ЕГН] и Ф. Р. Р., ЕГН [ЕГН] да заплатят на ЗАД „Армеец“, [населено място] сумата 100 лева разноски за касационната инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.