2 Р Е Ш Е Н И Е № 37 С., 30,05,2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 275 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 7127/1.ХІІ.2009 г. на [фирма] – [населено място], подадена чрез процесуалния представител на търговеца против решението на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 26.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 296/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 16 на Пловдивския ОС, ГК, от 12.І.2009 г. по гр. дело № 9/08 г.: за отхвърляне исковете на настоящия касатор срещу общината на [населено място] за заплащане на сума в размер на 52 988 лв. по сключен помежду им на 1.VІ.2006 г. договор за възлагане на услуга за сметосъбиране, сметоизвозване, почистване и поддържане на чистотата на общинските площи, снегопочистване и зимно поддържане на общинската територия, както и за осъждането на тази община реално да изпълни задълженията си, поети с клаузите на чл.чл. 16-20 от същия договор. С определение № 802 от 29.ХІ.2010 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат при наличие на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид констатацията, че релевираните в изложението на касатора [фирма]-гр. П. правни въпроси, обусловили изхода на процеса пред въззивната инстанция, са от значение като за точното прилагане на специалния закон за обществените поръчки, така и за развитието на правото: с оглед динамичните промени в законодателството и обществените условия, отнасящи се до разходването на бюджетните и извънбюджетните средства и определените в този материален закон дейности с обществено предназначение, разкриващи необходимост от създаване на съдебна практика. В откритото с.з. пред настоящата инстанция касаторът [фирма]-гр. П. е заявил чрез процесуалния си представител по пълномощие, че поддържа жалбата си и претендира за касиране на атакуваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителният иск на търговеца срещу общината на [населено място], област П. да бъде уважен в предявения по делото размер от 52 988 лв. /петдесет и две хиляди деветстотин осемдесет и осем лева/, като в негова полза се присъдят и всички направени деловодни разноски. Обстойно аргументирани съображения в подкрепа на това свое становище търговецът касатор е изложил в свои писмени бележки, изготвени от процесуалния му представител. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на пловдивското [фирма] и извърши цялостна проверка относно материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на [фирма]-гр. П. е частично основателна. Тъй като обжалваното въззивно решение е било постановено при действието на ГПК /отм./, меродавно във връзка с противопоставеното от общината на [населено място] възражение за недостоверност на датата на процесния договор от 1.06.2006 г. /като частен документ/ е правилото на чл. 145, ал. 1 in fine от същия процесуален закон, че за третите лица този договор за възлагане на услуги по сметосъбиране, снегопочистване и пр. дейности има достоверна дата „от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа”. Такъв факт представлява обнародваният в ДВ, бр.37 от 5 май 2006 г. закон за изменение на закона за обществените поръчки, предвиждащ, че считано от 1 юли с.г. гл. ХІ от този специален закон, отнасяща се до „оспорване” на процедурата по провеждане на обществена поръчка, придобива означението „Обжалване”, като вместо иск пред районния съд за отмяна решенията на възложителя, се предвижда обжалването им в контрол за законосъобразност пред К. з. к.. Понеже в процесния случай се е развила процедура по исков ред пред П. районен иск, ще следва да се приеме, че процесният договор, сключен между касатора [фирма]-гр. П. и общината на [населено място] има достоверна дата и тя е тази, която е била посочена като печатен текст в титулната му страница, а именно „първи юни две хиляди и шеста година”. Следователно за действителността на процесната сделка са приложими само онези норми на ЗОбП, които са били в сила към момента на сключването, т.е. важи редакцията на нормативния акт до ДВ бр. 33 от 21.ІV.2006 г. и в частност разпоредбите на чл. 120, ал. 4 и 5 от същия, според които „при всяко положение на делото до влизане на решението в сила, съдът може да спре изпълнението на решението на възложителя”, като окончателно е решението на съответния окръжен съд. С оглед изложеното не може да бъде споделен ключовият за изхода на спора извод на въззивната инстанция, направен при представеното му по делото окончателно решение № 1631 на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-ми с-в, от 4.Х.2007 г. по гр. дело № 1318/07 г., че щом постановеното като обезпечение „спиране на решението на възложителя за класиране на кандидатите и за кандидата, определен за изпълнител” не било вдигнато по надлежния ред, установен с чл. 321 ГПК /отм./ - по изрична молба на заинтересуваната страна, то процесният договор от 1 юни 2006 г. въобще не пораждал права и задължения за страните до отмяна на допуснатото обезпечение и „следователно само на това основание предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени”. Напротив, по аналогия от текстовете на чл. 346 ГПК /отм./ и при съобразяване разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ЗОбП в редакцията й, действала към датата 1 юни 2006 г., се налага извод, че след като общината възложител и класираният кандидат /настоящ касатор/ са имали процесуалното качество на съответници в този исков процес, развил се пред двете различни по степен пловдивски съдилища, същите две юридически лица в равна степен са имали и качеството на „заинтересувана страна” по смисъла на чл. 321 ГПК /отм./. Следователно дори и при липсата на съдебно определение по чл. 321, ал. 3 ГПК /отм./ договорът за обществена поръчка от 1.VІ.2006 г. е могъл да бъде изпълняван като валидна правна сделка при препотвърждаването му с процесното писмо изх. № 2196/25.Х.2007 г. на [община] до управителя на търговеца настоящ касатор. Отделно от това страните по същата сделка, съгласно чл. 322, ал. 1 ГПК /отм./, по принцип заедно са могли да претендират „причинени вследствие на обезпечението вреди” от [фирма]-гр. П., чиито иск по чл. 120 ЗОбП е бил отхвърлен с влязлото в сила въззивно решение на Пловдивския ОС и спрямо което д-во процесният договор би бил само относително недействителен. В крайна сметка систематичното тълкуване на чл. 120, ал. 4 ЗОбП /в редакцията на този текст до 1 юли 2006 г./ във връзката му с действалото по същото време процесуално правило на чл. 321 ГПК /отм./ по необходимост води до извод, че „спирането”, което специалният материален закон е предвиждал като обезпечение на исковото производство пред районен и окръжен съд, не би могло да има различно естество от това на „временна мярка”, каквато е тази по сегашния чл. 120а, ал. 2, т. 2 ЗОбП – с действие до постановяване на окончателното съдебно решение на ВАС по чл. 122е, ал. 2 от закона. На основание чл. 287 във вр. чл. 293, ал. 3 ТЗ не следва да бъдат споделени и съображенията на първостепенния съд за нищожност на процесния договор за възлагане на услуги, предмет на обществена поръчка – „поради противоречие на сделката с чл. 41, ал. 2 ЗОбП”, тъй като те са резултат от contra lege тълкуване на последния законов текст. Императивното изискване на специалния закон е процесният договор от 1.VІ.06 г. да не се отклонява „от предложенията в офертата на кандидата, определен за изпълнител”, т.е. недопустимо е той в окончателния си вариант, подписан от страните по сделката, да бъде съпоставян с т.нар „проекто-договор” /по т. 12 от приложената тръжна документация/, който е бил изготвен от общината възложител на обществената поръчка. В заключение, обжалваното въззивно решение ще следва да се отмени като неправилно /незаконосъобразно/ в частта му по иска за присъждане на сумата 52 988 лв., както и в частта по претенцията за реално изпълнение срещу общината на [населено място] и да се потвърди в останалата му част, с която искът на търговеца срещу общината за сума в размер на 2000 лв., депозирана във връзка с участието му в процедурата по възлагане на обществена поръчка, е бил отхвърлен поради извършено в течение на процеса плащане. При положение, че процесният договор от 1 юни 2006 г. валидно е могъл да породи насрещни права и задължения за страните по него в периода от 5.ХІ.2007 г. и до края на същата календарна година, основателността на претенцията на касатора към общината на [населено място] за присъждане на сума в размер на 52 988 лв. по издадените от него в пределите на горния период четири фактури не би могла да се преценява без да са обсъдени данните по делото за неоказвано от страна на възложителя съдействие, както и тези по приетото заключение на назначената от въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза за вида, обема и стойността на извършените работи /услуги/ през исковия период и констатираното от нея осчетоводяване на фактурите по с/ка 411 по партидата на общината възложител с дебитен остатък от 52 988 лв. При очерталата се необходимост от извършване на такива нови съдопроизводствени действия по изясняване на спора от фактическа и правна страна, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд в отменените две части на атакуваното въззивно решение от 26.Х.2009 г. с горните задължителни за него указания. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 26.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 296/09 г. В ЧАСТТА, с която, като неоснователен, е бил отхвърлен осъдителния иск на [фирма]-гр. П. срещу общината на [населено място], област П. за присъждане на сума в размер на 52 988 лв. като равностойност на извършени в периода 5.ХІ.2007 г. – 31.ХІІ.2007 г. дейности, предмет на сключения помежду им договор от 1 юни 2006 г., КАКТО И В ЧАСТТА по иска на [фирма]-гр. П. срещу същата община за реално изпълнение. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд в отменените две части на въззивното решение с горните задължителни указания. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 26.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 296/09 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по т. д. № 275 по описа за 2010 г.