Решение по т.д.№ 1948/2015 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 156 София, 04.01.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1948 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. С. В., действащ в качеството на едноличен търговец с фирма "Д. В. - Д. 33" срещу Решение № 87 от 09.03.2015 год. по гр.д.№ 844/2014 год. на Софийския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 133 от 29.09.2014 год. по гр.д.№ 77/2013 год. на Самоковския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от касатора [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 15000 лв. Претенцията е предявена при условията на частичност. В касационната жалба се сочи основанието по чл.281 т.3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради неправилно прилагане на материалния закон. Неправилно е игнорирано съгласието на собственика на сградата едноличният търговец да получи обезщетението по застрахователния договор, който е сключил. Искането е за касиране на решението и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск. Ответникът по касация [фирма], в представен отговор по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че изводът на Софийски окръжен съд, че отказът на собственика да получи обезщетение, не поражда правото на едноличния търговец да го получи. Касационен контрол е допуснат с Определение № 515 от 10.06.2016 год. за произнасяне по въпроса “Материално легитимиран ли е застрахованият (стипуланта) по договор за застраховка на чужда вещ да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, когато третото лице в полза на което е уговорен договорът, се откаже от клаузата, уговорена в негова полза?". По този въпрос е налице произнасяне от ВКС с Решение № 136 от 30.08.2013 год. по т.д. № 1015/2010 год. на II т.о. и с Решение № 64 от 15.06.2010 год. по т.д. № 667/2009 год. на I т. о. на ВКС. Косвено, в каузалната част на Решение № 219 от 14.02.2012 год. по т.д. № 837/2010 год. на II т.о. също е обсъден този въпрос. След допускането на касационния контрол, по този въпрос е постановено и Решение № 161 от 09.12.2016 год. по т.д.№ 2946/2015 год. на І т.о. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ГПК обсъди въведените с жалбата основания за касиране на решението, ВКС-Търговска колегия, състав на I т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е от ЕД"Д. В.-Д. 33" срещу [фирма] иск с правно основание чл.208 КЗ (отм.) за сумата 15000 лв. Искът е предявен при условията на частичност. Безспорно е, че между едноличния търговец и застрахователното дружество е бил сключен на 08.05.2012 год. договор за застраховка на обект – магазин за дрехи в [населено място], [улица], като застрахователното покритие включва и риска „пожар“. Срокът на действие на договора е една година, а застрахователната стойност на имуществото - 30000 лв. Няма спор, че магазинното помещение е било собственост на трето лице, а оборудването и стоката – собственост на едноличния търговец. На 20.10.2012 год. е възникнал пожар в съседно помещение, който е обхванал и застрахования обект. Настъпването на застрахователното събитие не се отрича от застрахователя [фирма], който извънсъдебно е заплатил обезщетение в размер на 8626.56 лв. - включващо стойността на погиналата стока и оборудване. Не е изплатено обезщетение за увреждането на магазинното помещение. Спорът с който е бил сезиран РС-Самоков е за размера на щетата и оттам на дължимостта на остатъка от обезщетението. Тезата на ищеца [фирма] е, че сключената застраховка покрива и щетите по недвижимия имот, независимо, че не е негова собственост. Представена е саморъчна декларация от собственика на помещението, в която се съдържа отказ от получаване на застрахователно обезщетение в полза на едноличния търговец-наемател. За да отхвърлят иска, съдилищата са приели, че стойността на тази част от погиналото имущество, която е била собственост на застрахования е било изплатена извънсъдебно. Приели са, че по-голяма стойност на погиналата стока и оборудване не е доказано, а обезщетение, съобразно стойността на недвижимия имот се дължи на действителния собственик. Както бе посочено по-горе, правният въпрос за произнасяне по който е допуснат касационен контрол е дали застрахованият по договор за застраховка на чужда вещ е легитимиран да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, когато третото лице в полза на което е уговорен договорът, се откаже от изгодната нему клауза. Основният спор по делото е, при договор за застраховка на чужда вещ кой е носителят на правото да получи застрахователното обезщетение – собственикът или третото лице, действало без пълномощие. Следва ли във всички случаи да се счита, че договорът е сключен за сметка и в полза на собственика или е възможно в посочената хипотеза да се приеме, че третото лице (страна по застрахователния договор) е действало от свое име и за своя сметка и нему се дължи застрахователното обезщетение. С Решение № 136 от 30.08.2013 год. по т.д. № 1015/2010 год. съставът на II т.о. на ВКС е приел, че независимо кой е сключил застрахователния договор, правото да получи обезщетение при настъпване на събитието принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена в полза на трето лице или ако собственикът изрично изрази желание, обезщетението да бъде платено на трето лице – мнимо представляващия го. Съставът на второ т.о. е разгледал спор, по отношение на който приложима е била отменената разпоредба на чл.395 ал.2 ТЗ, но тя е възпроизведена в чл.201 ал.2 и 3 КЗ (отм.), който е приложим в конкретния случай. В правомощията на собственика на застрахованото имущество е да одобри или да не добри договора, като законът изрично сочи, че той може да стори това и след настъпването на застрахователното събитие. Становището на настоящия съдебен състав е, че правото му, след одобрение на договора включва и правото да получи застрахователното обезщетение. Както е посочил съставът, постановил Решение № 64 от 15.06.2010 год. по т.д. № 667/2009 год. на I т. о. на ВКС, това право може да бъде упражнено по всяко време, в това число и след настъпване на застрахователното събитие. При тази хипотеза, лицето, което има застрахователен интерес получава правното положение на застраховано лице и може да претендира плащане на застрахователно обезщетение. Няма пречка то да цедира това свое вземане на мнимия пълномощник, чиито действия е одобрил, тъй като по отношение на него не се простира ограничението на чл.99 ал.1 ЗЗД. В този случай, обаче, не би се касаело за саниране на липсващия застрахователния интерес от сключването на договора. Сумата, съответстваща на застрахователното обезщетение би се дължала от застрахователя-длъжник не на основание на застрахователния договор, а на основание на договора за цесия. Поради изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е, че лицето, договаряло без пълномощие със застрахователя по договор за застраховка на чужда вещ е легитимирано да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, когато третото лице - собственик на вещта одобри договора и цедира вземането за застрахователно обезщетение в негова полза. По същество. Обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд за недоказаност на обстоятелството, че стойността на погиналите движими вещи надхвърля размера на изплатеното застрахователно обезщетение. В тази част решението на СОС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съобразно отговора на посочения по-горе правен въпрос, въззивното решение ще следва да бъде потвърдено и в частта с която съдът е приел за неоснователна претенцията на [фирма] за заплащане на застрахователно обезщетение, съобразно сумата, необходима за възстановяване на щетите по сградата. Представеното по делото съгласие на собственика на сградата обезщетението да бъде изплатено на едноличния търговец не съдържа белезите на договор за цесия, а и сключването на такъв при спазване на чл.99 ЗЗД. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т.о. Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87 от 09.03.2015 год. по гр.д.№ 844/2014 год. на Софийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.