5 Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 19 юли 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 80/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на адв. М. Г., защитник на подсъдимия Д. С. срещу въззивно решение № 538 от 19.11.2020г., постановено по внохд № 203/20г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Оплакванията в жалбата са по всички касационни основания на чл.348, ал.1 от НПК. Исканията, които се правят са следните: за отмяна на въззивното решение в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението по “особено мъчителен начин за убития” и оправдаването му досежно квалифициращия признак по чл.116, ал.1 т.6, пр.2 от НК; за изменение на решението относно наказанието, като същото бъде намалено с приложението на чл.55 от НК; за отхвърляне изцяло на гражданския иск или намаляване размера му до сумата от 1000лв. В съдебното заседание пред касационната инстанция, адвокат М. Г., служебен защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба. Твърди, че в хода на производството пред решаващите съдилища, не са събрани достатъчно доказателства затова, че подзащитният й е осъществил инкриминираното му престъпление по особено мъчителен за убитата начин, за да се квалифицира същото по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК. Моли за оправдаване на С. по посоченото обвинение. Досежно гражданско-осъдителната част, намира определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от гражданския ищец за завишено по размер, предвид данните по делото за липсата на емоционална връзка на пострадалата с нейната майка/граждански ищец по делото/. Между двете не е имало привързаност, обич и разбирателство, а срещите им са били инцидентни. Моли за намаляване размера на присъденото обезщетение до сумата от 1000лева. Представителят на ВКП пледира за оставянето без уважение на касационната жалба като неоснователна. Счита, че въззивната инстанция аргументирано е обосновала двата квалифициращи престъплението признаци – особено мъчителен за убитата начин и особена жестокост. По отношение на гражданския иск, намира претенцията на защитата за неоснователна, тъй като същият не е завишен по размер. Моли въззивното решениe да бъде оставено в сила. Частната обвинителка и граждански ищец М. Д., редовно призована, не се явява. Подсъдимият Д. С. изцяло се присъединява към становището на защитника си и моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 36 от 26.05.2020г., постановена по нохд №87/20г., Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия Д. И. С. за виновен в това, че на 10.11.2019г. в [населено място], в приземен етаж на къща, находяща се на [улица], умишлено умъртвил Н. М. В., като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр. чл.115 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание петнадесет години лишаване от свобода, като на основание чл.57 от ЗИНЗС е определил първоначален “строг” режим на изтърпяване. Подсъдимият Д. С. е бил осъден да заплати на гражданския ищец М. Д. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като искът е отхвърлен за разликата от 5000лв. до 120 000лева, като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, веществените доказателства, дължимата се държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и разноските. С въззивно решение № 538 от 19.11.2020г., постановено по внохд № 203/20г., Апелативен съд – Бургас е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и по-точно досежно неправилна оценка на доказателствата, довела до приемане на фактическа обстановка, която не се подкрепя от доказателствената съвкупност, са неоснователни. Същите са наведени в жалбата общо и декларативно. В горепосочената диференцирана процедура, подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това да участва непосредствено и лично в събирането на доказателства и проверката на доказателствените средства, поради което допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения. Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС, цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. При установено изпълнение на установените правила, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Този състав намира, че решаващите две инстанции не са допуснали процесуални нарушения при реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК, и в частност относно контрола от страна на въззивния съд. Съдилищата са изпълнили задълженията си по чл.371, ал.4 от НПК, като вярно са оценили доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, което е обусловило и правилност на изводите им, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от доказателствата. По-нататък, неоснователно е и заявеното оплакване за нарушение на материалния закон. Твърдението на защитата е, че обвинението по чл.116, ал.1, т.6 от НК не е доказано по безспорен и категоричен начин. В изложението си защитникът се позовава на фактите по делото, анализирани в контекста на смисъла на тази разпоредба. В принципен аспект даденото от адв.Г. тълкуване на квалифициращия признак “особено мъчителен начин” е съответно на възприетото в доктрината и практиката. За да е налице това квалифициращо обстоятелство е необходимо да се установи, че пострадалият преди смъртта си е изживял изключителни мъки, болки и страдания в един по-продължителен период от време. Следва да се имат предвид прекомерно създадените мъчения или изключителни болки, извън тези, които са характерни за всяко въздействие върху лицето, водещо до причиняване на смърт. Неоснователно е твърдението, че пострадалата не е изпитвала “извънредни по обем и качество” болки, тъй като е изпаднала в безсъзнателно състояние още след първия удар. От експертното заключение на СМЕ се установява, че причинените на пострадалата травматични увреждания в областта на главата и лицето са били съпроводени с усещането на особено силни и мъчителни болки. След получаване на множеството на брой тежки травми, тя бързо е изпаднала в състояние на мозъчна кома, която е довела до смъртта й след няколко минути. Твърдението, че липсата по пострадалата на защитни наранявания от борба и самоотбрана сочат за привеждането й в безсъзнателно състояние след първия удар, не са доказателствено обезпечени. Същите са едно предположение, което не намира опора в доказателствената съвкупност. В случая безспорно установеното е, че изпадането й в мозъчна кома е в резултат на тежката черепно мозъчна травма с масивни кръвоизливи, счупвания/на костите на лицевия и мозъчен череп/ и размачквания на мозъчно вещество. Несъвместимите с живота травми от своя страна са причинени от нанесени множество удари. Липсата на защитни наранявания не е категорична индикация за настъпила незабавна смърт/такова заключение не дават и експертите/. Макар и събитията да са се развили сравнително бързо във времето, пострадалата В. е изпитвала силни болки и страдания от началния момент на побоя до изпадането й в коматозно състояние. Ето защо, правилно е становището на контролирания съд относно квалификацията по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК. На следващо място неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Искането на защитата е за приложението на чл.55 от НК, като то е аргументирано единствено с отпадане на един от двата квалифициращи деянието признаци. Гореизложеното относно приложението на материалния закон изключва обсъждането на въпроса за справедливостта на наказанието на това основание. Твърдения за явна несправедливост се навеждат и по отношение на уважения граждански иск за неимуществени вреди. Този състав намира, че при определяне размер на присъденото на майката на починалата Н. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лева, решаващите инстанции не са допуснали нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Всички аргументи, изложени в жалбата са били отчетени при определяне размера на дължимото се обезщетение. По делото съдебните състави правилно са определили обема и характера на претърпените от М. Д. болки и страдания. Анализирали са всички данни, касаещи отношенията между майка и дъщеря, съпътствали живота им от момента на раждането на В. до нейната смърт. Неоспоримо е, че последната е била изоставена от майка си непосредствено след раждането й, и до нейната смърт, двете са осъществили едва три срещи. Всички данни, касателно липсата на близки отношения между тях, на грижи, обич и разбирателство от страна на майката, са били правилно оценени от контролирания съд. Напълно се споделя от настоящата инстанция, че размерът на присъденото обезщетение от 5 000лева е съответен единствено на факта, че загубата на дете, сама по себе си поражда преживявания, свързани с болки и страдания. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че следва да остави в сила въззивното решение на АС- Бургас. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 538 от 19.11.2020г., постановено по внохд № 203/20г., по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: