Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно наказание * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * прекратяване на трудовото правоотношение * отмяна на уволнение


Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
София, 24.10.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври двехиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 605/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция „Полиция”, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Кр. Ч. против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-а състав от 9.02.2011 г., постановено по гр. д. № 3339/2010 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд № ІІ-78-147/24.06.2010 г. по гр. д. № 21588/2009 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от Ц. Ц. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място] против Столична дирекция на вътрешните работи, София. Признато е за незаконно уволнението на Ц. Ц. Г. от длъжността „механик по технически контрол на МПС” към Контролно-технически пункт на КАТ-СДВР, София и е отменена заповед № З-3331/10.03.2009 г. на директора на СДВР, София за налагане на дисциплинарно наказание уволнение; Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2 700.00 лв. за периода 10.03.2009 г.-10.09.2009 г., както и 500.00 лв. за направените по делото разноски.
С определение № 805/22.06.2011 г. по гр. д. № 605/2011 г. е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос, а именно: налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ във връзка с чл. 189, ал. 1 КТ в случай на виновно неизпълнение на трудови задължения по смисъла на чл. 126, т. 5 КТ, изразяващо се в нарушаване на технологичния ред по заповед № 457/12.06.2007 г. на директора на СДВР-София във връзка с регистрацията на МПС, с което са създадени предпоставки за извършване на престъпление.
Ответникът по касация Ц. Ц. Г. е оспорил касационната жалба, като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор и писмена защита от процесуалния му представител адвокат П. Т.. Счита, че въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно и обосновано с присъждане на разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Правилно въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 1.08.2010 г. ищецът /сега ответник по касация/ е нарушил установен технологичен ред за регистрация на МПС, с правилата на който служителят е бил запознат и спазването на който е в трудовите му задължения по длъжностна характеристика за заеманата длъжност „механик по технически контрол на МПС” в КПП на КАТ-СДВР, [населено място].
В нарушение на материалния закон и при необоснованост е изводът на съда, че извършеното дисциплинарно нарушение не съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, въпреки установено пълно неизпълнение на значимо трудово задължение с мотивите, че нарушението е еднократно извършено, без вредни последици за работодателя и че не е установен умисъл.
Ответникът по касация не е изпълнил технически и технологични правила в кръга на служебните му задължения по длъжностна характеристика, с които е бил надлежно запознат, като е допуснал без да бъде проверена изправността на л. а. „Ауди Q 7” да бъде регистриран, като изправен и да се движи по пътищата без да бъде доказана неговата автентичност /без проверени рама и двигател/. Извършените от него действия по своя характер предпоставят умисъл на поведението му и съставляват виновно неизпълнение на трудови задължения по смисъла на чл. 126, т. 5 КТ чрез нарушаване на технологичния ред по заповед № 457/12.06.2007 г. на директора на СДВР във връзка с регистрацията на МПС и създаване на предпоставки за извършване на престъпление. В тази връзка към касационната жалба са приложени документи по преписка вх. Я № 9881/11 г. по описа на СДВР. Същите не са включени в доказателствения материал до приключване устните състезания по делото във въззивната инстанция, поради което не се поставят на обсъждане и преценка от касационната инстанция. В аспект на чл. 189, ал. 1 КТ извършените нарушения на трудовата дисциплина са достатъчно сериозни, за да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание независимо дали е доказана престъпна дейност или само са създадени предпоставки за извършването й.
По изложените съображения въззивното решение се отменя и Върховният касационен съд се произнася по същество на спора, като отхвърля предявените искове като неоснователни, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК вр. чл. 293, ал. 1 ГПК съдът в настоящия състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-а състав, постановено на 9.02.2011 г. по гр. д. № 3339/2010 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Ц. Г. ЕГН [ЕГН] чрез пълномощник адвокат П. А. Т., адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3 против Столична дирекция на вътрешните работи, адрес: [населено място], [улица] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ-за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, наложено със заповед № з-3331/10.03.2009 г. на директора на СДВР-София; за възстановяване на предишната работа на длъжността „механик по техническия контрол” на МПС в Контролно-техническия пункт на КАТ-СДВР-София и за заплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за времето на оставане без работа /от 10.03.2009 г. до 10.09.2009 г./ в размер на сумата 2 700.00 лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: