Ключови фрази
произнасяне по непредявен иск * вписване в търговски регистър * увеличаване на капитала * подлежащи на вписване обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 526

София, 24.11.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:

Председател: Любка Илиева

Членове: Дария Проданова

Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 260 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на "Д. панаир"А. срещу решението от 18.02.2008 год. по т.д. № 436/2007 год. на Варненския апелативен съд с което въззивният съд е оставил в сила решението от 24.10.2007 год. по ф.д. № 812/2003 год. на Добричкия окръжен съд. С него е постановен отказ за вписване в търговския регистър по партидата на акционерното дружество увеличение на капитала му на 1946000 лв.

ВКС е допуснал касационно обжалване на решението, поради наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Касаторът се позовава на чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че е допуснато нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в непроизнасяне от страна на въззивния съд по доводите му за недопустимост на първоинстанционния акт.

Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл.290 ал.2 на заявеното в нея основание за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

Жалбата е основателна.

Производството е по реда на чл.500 ГПК (отм.).

"Д. панаир"А. е с регистриран капитал 899000 лв., материализиран в 899 бр. обикновени поименни акции с право на глас всяка една с номинална стойност 1000 лв. Разпределението на собствеността върху капитала е както следва: Община гр. Д. бр. акции; ТПП гр. Д. бр. акции; "Бяла лястовица"А. – 40 бр. акции и СД"Стоянови" – 40 бр. акции. Последната промяна по партидата на дружеството е била вписана с регистърно решение от 23.07.2007 год. по ф.д. № 812/2003 год. на ДОС, съобразно решение на общото събрание (ОС) на дружеството, проведено на 03.07.2007 год..

Със заявление от 20.09.2007 год. "Д. панаир"А. е поискал вписване на увеличение на капитала до 1946000 лв., чрез издаване на нови 1047 бр. обикновени поименни акции със същия номинал, които се придобиват от следните акционерите ТПП Д. –"Бяла лястовица"А. и СД"Стоянови" – всеки един от тях по 349 бр. Регистърния съд е отказал да впише увеличение на капитала на дружеството и свързаните с него промени в Устава на дружеството, позовавайки се на нередовното свикване и провеждане на Общото събрание на 03.07.2007 год. на които са били взети решенията за промени. Мотивирал се е с това, че са били нарушени членствени права на Община Д. , доколкото нейният представител в ОС не е имал мандат да гласува за увеличението. Сезиран с въззивната жалба на "Д. панаир"А. , Варненският апелативен съд е счел, че тя е неоснователна. Изложил съображения по тълкуването на чл.194 ТЗ и неговата неприложимост при увеличаване на капитала чрез апортна вноска.

Настоящата съдебна инстанция счита, че жалбата е основателна поради следното:

Към 03.07.2007 год. дружественият капитал е възлизал на 200000 лв. На проведеното ОС на дружеството е взето решение за увеличението му до 1946000 лв., чрез два способа и на два етапа: 1./ Увеличение от 200000 лв. на 899000 лв., чрез апортна вноска; 2./ Увеличение от 899000 лв. на 1946000 лв. чрез парични вноски на акционерите ТПП гр. Д., "Бяла Лястовица"А. и СД"Стоянови". Както бе посочено по-горе, в изпълнение на първото решение на ОС, с регистърно решение от 23.07.2007 год. е било вписано увеличението на капитала от 200000 на 899000 лв. чрез апортна вноска на общината на недвижим имот на стойност 699000 лв. Отказът, чието обжалване е предмет на настоящето производство е постановен по депозираното на 20.09.2007 год. заявление за вписване на втория етап от увеличението, съобразно втората част на решението на ОС от 03.07.2007 год. Както бе посочено по-горе, отказът на ДОС се основава на преценка по валидността на свикването на ОС и обема на мандата на пълномощника – зам.кметът на Община Д. , който е присъствал на събранието. Сезираният с въззивната жалба на "Д. панаир"А. , който се е позовал на недопустимост на първоинстанционното решение, поради това, че регистърният съд е излязъл извън пределите на охранителното производство, ВнАС е оставил решението в сила без да се произнесе по допустимостта на решението на ДОС.

Преди всичко, проверката която регистърният съд е извършил по отношение на ОС от 03.07.2007 год. при предходното вписване, по принцип не преклудира последващата проверка при вписване на ново обстоятелство, произтичащо от решение на същото ОС. Възможно е също така, след вписването в регистъра решенията да са били атакувани по исков ред и тяхната порочност да е била установено.

Становището на състава по допустимостта на първоинстанционния акт произтича от това, че в рамките на едностранното, безспорно охранително производство Добричкият окръжен съд на практика се е произнесъл по иск с правно основание чл.74 ТЗ с какъвто не е бил сезиран. Както е имал случай неколкократно да се произнесе ВКС, когато е сезиран с искане за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства, регистриращият съд преценява налице ли са изискванията на закона и устава/дружествения договор за допускане на това вписване. В обсега на проверката се включват въпросите: 1/ Има ли взети решения досежно обстоятелства, подлежащи на вписване; 2/ Ако има такива решения, взети ли са те от компетентния съгласно устава и закона орган на дружеството; 3/ Ако са взети решения и то от компетентен орган, има ли данни за свикването му; 4/ Има ли данни за необходимия кворум за редовното му провеждане; 5/ При данни за кворум за провеждане на общото събрание – има ли данни за мнозинство при вземането на решенията, чието вписване се иска. В тези рамки е обсега на проверката на регистриращия съд дали да бъде допуснато исканото от молителя вписване. Касае се за едностранно, безспорно охранително производство.

Видно от мотивите на решението на Добричкият окръжен съд (постановено при действието на ГПК-1952), той на практика се е произнесъл не с охранителен акт, а с типично за спорно исково производство по чл.74 ТЗ решение. Обсъдени са факти и обстоятелства, които могат да бъдат релевирани и проверени само в спорно производство. Позоваването на "ноторно" известни обстоятелства досежно дейността на Общински съвет - Д. е неуместно, доколкото категоричното изискване на чл.127 ГПК ал.1 предл.2 ГПК (отм.) към съда е задължително да уведоми страната за знанието на общоизвестни или служебно известни обстоятелства, преди да се позове на тях. Съгласно чл.434 ГПК (отм.), чл.127 ГПК е приложим и в охранителните производства.

Превишаване на правомощията от страна на регистриращия съд в случая е довело до упражняването на дублиращ съдебен контрол върху решенията на ОС от 03.07.2007 год. извън преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ и то в рамките на едностранно производство. По делото има данни, че такъв иск е бил предявен, но производството по него е било прекратено с влязло в сила определение. Предявяването или непредявяването на такъв иск, обаче, няма обуславящо значение за дейността на регистърния съд. В първата хипотеза – налице е основание за спиране по чл.430 б."б" ГПК. Но дори производството да не е спряно, в случай, че регистърният съд би вписал промяна съобразно решение на ОС, при последваща негова отмяна по исков ред, това вписване би подлежало на заличаване по реда и на основание чл.498 ГПК. Във втората хипотеза - в случай, че членствените права на даден правен субект биха били нарушени при вземане решение на орган на дружеството, чий член е той, нему принадлежи правото и възможността да сезира съда с иск за защитата им. Ако той не се е възползвал от тази възможност в предвидения от закона преклузивен срок, пропускът му не би могъл да бъде саниран чрез дублираща исковия ред процедура, проведена в охранителното производство. Това е сторил Добричкият окръжен съд в конкретния случай, дори членствените права на Община Д. действително да биха били нарушение.

По изрично въведените в жалбата доводи за недопустимо произнасяне извън обсега на правораздавателната дейност на ДОС, съставът на ВнАС не се е произнесъл и не е констатирал допуснатия порок.

Произнасяне на ВнАС по неприложимостта на чл.194 ал.1 ТЗ при апортния способ за увеличаване капитала на А. няма пряко отношение към спора и е в отговор на довод по въззивната жалба за квотно разпределение на акционерното участие. Двуетапността на планираното увеличение, "Д. панаир"А. е обосновал със съгласието на съдружниците за относително съхраняване на квотите им в собствеността на капитала на дружеството. Доколкото с увеличението на капитала чрез апортна вноска, новоемитираните акции е следвало да бъдат записани от вносителя Община Д. Последващото увеличение на капитала чрез парични вноски от посочените по-горе акционери цели запазване на равновесие в квотите, като отложения момент на това увеличение е с цел набиране от тях на парични средства за извършване на вноските. Възможно е да бъде взето и единно решение на ОС за поетапно увеличение на капитала до предварително определен размер и такова решение не би противоречало на закона. Би се касаело за решение по целесъобразност, само по себе си не нарушаващо предимствените права на акционерите и би съдържало и елементи на условност по чл.195 ТЗ. В случая за това единно увеличение на капитала са приети 2 решения от ОС. В случай, че волята на някой от акционерите е била опорочена при гласуването на второто от тях – ой е имал правната възможност да реализира правата си по исков ред.

Поради гореизложените съображения, съдебният състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл.293 ал.4 вр.чл.270 ГПК. Подлежи на обезсилване и въззивният акт с който съдът се е произнесъл по същество по правилността на недопустимото решение на ДОС. Делото ще следва да бъде върнато на окръжния съд за произнасяне по заявлението за вписване от 20.09.2007 год.

Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решението от 18.02.2008 год. по т.д. № 436/2007 год. на Варненския апелативен съд и решението от 24.10.2007 год. по ф.д. № 812/2003 год. на Добричкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.