2 Р Е Ш Е Н И Е № 212 София, 14.12.2010 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря И. Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 577/2010 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на „О. Г.” ООД, гр. П. за отмяна на влязло в сила решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което, след отмяна на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 495 от 20.10.2008 г. по гр. д. № 533/2008 г., са отхвърлени всички предявени от същото търговско дружество срещу Община П. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 72-74 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 501 828.10 лв., представляваща стойността на извършените подобрения и реконструкции на обект „Г ” – гр. П.. Молителят поддържа, че на 07.11.2009 г., след постановяване на атакуваното решение, му е станало известно съществуването на анекс към процесния договор за наем, подписан на 10.03.2000 г., който е от съществено значение за настоящия спор, тъй като с него страните са уговорили задължение на общината-наемодател да възстанови на наемателя стойността на направените подобрения в имота след прекратяване на договора за наем поради изтичане на срока му. Незнанието на молителя за наличието на посоченото писмено доказателство и съответно невъзможността същото да бъде представено по делото са аргументирани с твърденията, че анексът е бил подписан от друг, а не от настоящия управител на търговското дружество; че е съставен само в един екземпляр и че е съхраняван в ответната община. С оглед на това доказателство, молителят счита, че атакуваното решение е неправилно и че е налице основание за уважаване на предявения от него иск за присъждане стойността на извършените подобрения в процесния имот. Ответникът по молбата – Община П. – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 08.06.2010 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. Наличието на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение, предполага по отношение на обстоятелството или писменото доказателство, на което се позовава заинтересованата страна, да са осъществени следните изисквания: да е ново, да е от съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно на страната при решаването му или същата да не е могла да се снабди с него своевременно. В конкретния случай, представеният от молителя анекс от 10.03.2000 г. към договор за наем от 09.12.1999 г., не представлява ново писмено доказателство по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед отразената в него дата на съставяне /10.03.2000 г./, следва да се приеме, че към момента на завеждане на т. д. № 438/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд /09.02.2007 г./ посоченият документ е съществувал и поради това е могъл и е следвало да бъде представен по делото от ищеца като ползваща се от него страна. Неоснователно е поддържаното в молбата твърдение, че приобщаването на анекса към доказателствения материал е било невъзможно за ищцовото дружество /сега молител/, тъй като то не е знаело за съществуването му. Фактът, че дружеството е страна по анекса, доказва категорично знанието за неговото съществуване. Напълно ирелевантно в тази връзка е обстоятелството, че към момента на подписването на документа и към момента на завеждане на т. д. № 438/2007 г. управител на „О. груп ” ООД е било различно физическо лице. Действията, които извършва управителят на търговското дружество, в качеството му на негов представител, ангажират правната сфера на самия търговец, т. е. независимо от кой управител е извършено, действието се смята извършено от търговското дружество. От това следва и логичният извод, че дружеството „знае” за извършените от него /чрез управителя му/ действия. Безспорно, дружеството изявява своята воля винаги чрез конкретен управител /конкретно лице/. Смяната на управителя, обаче, не рефлектира нито върху вече извършените действия, нито върху знанието на дружеството за тях. Непредаването на относимата към дейността на дружеството информация и документи на новия управител би било основание единствено за ангажиране на отговорността на стария управител за причинени на дружество вреди, но не може да обоснове „незнание” на дружеството за осъществените от негово име и за негова сметка действия. Поради изложените съображения, настоящият състав приема, че макар да е подписан от предишен негов управител, съставен в един екземпляр и предоставен за съхраняване само в ответната община, процесният анекс не представлява новооткрито писмено доказателство, което не е било известно на страната и не е могло да бъде представено по делото. Оттук и изводът, че не е налице поддържаното от молителя „О. Г.” ООД основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното решение. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на ответника по молбата следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на сумата 30 486 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „О. Г.” ООД, гр. П. молба за отмяна на влязло в сила решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. ОСЪЖДА „О. Г.” ООД, гр. П. да заплати на Община П. юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 30 486 /тридесет хиляди четиристотин осемдесет и шест/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: