3 Определение на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60382 София, 21.06.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесета и първа година състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2125 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД срещу Решение № 11699 от 27.07.2020 год. по гр.д.№ 1268/2020 год. на Софийски апелативен съд в тази негова част с която произнасяйки се по въззивната жалба на застрахователното дружество срещу Решение № 81 от 25.11.2019 год. по т.д.№ 76/2019 год., съдът я е приел за неоснователна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и по чл.280 ал.2 ГПК – хипотезата очевидна неправилност. Ответникът по касация Г. В. И. е представила писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който се съдържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Становището на настоящия съдебен състав по предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното: Братът на ищцата е починала в резултат на ПТП на 13.07.2014 год. Произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Хонда” като Б. Б. е бил водач на насрещно движещ се автомобил м.”Фолксваген”. Няма спор, че застраховател по риска гражданска отговорност водача на л.а. „Хонда” е „ДЗИ-Общо застраховане”АД. Твърдението по исковата молба на И. е, че смъртта на брат и е довела до изключителен срив за нея, тъй като била много близка с брат си и до няколко години преди това живели в общо домакинство. Израснали са заедно, живели са заедно и след неговия развод и макар той се преместил последната година да живее в Пловдивско, често се чували по телефона. Размерът на неимуществените вреди, които е претендирала е 30000 лв. Първоинстанционният съд въз основа на събрани гласни доказателства за отношенията между ищцата и нейния брат, както и въз основа на заключението на назначената по делото психолого-психиатрична експертиза за последиците от смъртта му, е приел, че тя действително е претърпява вреди, които подлежат на обезщетяване със сумата 30000 лв. Сезиран с въззивната жалба на застрахователя, съставът на САС е приел, че тя е основателна за сумата над 20000 лв. Твърдението на касатора-застраховател, съдържащо се в касационната жалба е, че събраните доказателства сочат на привързаност и близост между ищцата и нейния брат, но се касае за характерни отношения между близки роднини. Не е налице критерият за изключителност, въведен като предпоставка с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК на ВКС за уважаване на иска на лице, извън кръга на лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 год. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 год. на Пленума на Върховния съд. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса: „Следва ли при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лице, извън кръга на лицата, определени с ППВС № 4/1961 год. и ППВС № 5/1969 год., причинени от смърт на близък, съдът да установи изградената между тях трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която лицето търпи морални болки и страдания от смъртта на близкия, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданието на най-близките, които да обуславят изключение от принципа за обезвреда на най-близките?”. Този въпрос касаторът свързва с противоречие с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК на ВКС. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът счита, че е налице по отношение на въпроса: „Приложима ли е разпоредбата на § 96 от КЗ (2016 год.) по отношение на претенциите, възникнали при действие на КЗ от 2006 год., но заведени след 21.07.2018 год.?” Становището на настоящия съдебен състав е за наличие предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по отношение на първия от посочените въпроси. Съгласно правомощията на ВКС, посочени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК, формулировката следва да бъде прередактирана както следва: „Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лице, извън кръга на лицата, определени с ППВС № 4/1961 год. и ППВС № 5/1969 год., причинени от смърт на близък?”. Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 400 лв. на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 11699 от 27.07.2020 год. по гр.д.№ 1268/2020 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е потвърдено Решение № 81 от 25.11.2019 год. по т.д.№ 76/2019 год. на Кюстендилски окръжен съд, както и в частта с която са присъдени разноски в тежест на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД. Указва на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, че следва да внесе държавна такса в размер на 400 лв. по сметка на ВКС и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.