1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №603 София, 25.09. 2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Ирина Петрова Костадинка Недкова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2988 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място]-ищец в производството по т. д. № 101/2012г. на ОС Ямбол, образувано по установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК с ответници [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу определение № 142 от 23.04.2013г. по частно търговско дело № 133/2013г. на Апелативен съд Б.. С него е потвърдено Определението от 26.03.2013г. по т.д. 101/2012г. на ОС Ямбол за спиране на производството по делото на основание чл.229,т.4 ГПК-до приключване с влязло в сила решение на търговско дело № 21/2013г. и № 23/2013г. по описа на ОС Ямбол. Съдилищата са констатирали, че спорът по т.д. № 21/2013г. има за предмет иск по чл.74 ТЗ, предявен срещу [фирма] от съдружника Ж. Т. И., с който се оспорват решенията на Общото събрание, приети на 02.02.2013г. за изключване като съдружници на Ж. Т. И. и С. Д. Х. и освобождаването им като управители, а спорът по т.д.№ 23/2013г. е също по иск по чл.74 ТЗ, предявен от Ж. Т. И. за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на [фирма], Я., приети също на 02.02.2013г. за изключване като съдружник на С. Д. И. и освобождаването на Ж. И. и С. И. като управители. Прието е в обжалваното определение, че „към настоящия момент” няма яснота кои са съдружниците в двете дружества- ответници по т.д.№ 101/2012г., кой следва да осъществи процесуалното представителство в това производство и че въпросът за законното представителство на дружествата е преюдициален за разглеждането на спора по установителния иск. С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение и потвърденото с него определение на окръжния съд за спиране на производството по делото. В изложението към частната касационна жалба се поддържа допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК - противоречие с Решение № 135 от 09.11.2009г. по т.д.№ 184/2009г. на І т.о., Решение № 690 от 03.12.2008г. по т.д.№ 349/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК и с ТР № 1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС по процесуално правните въпроси: наличието на висящо исково производство по чл.74 ТЗ, в което съдружникът оспорва решение на Общото събрание на съдружниците за освобождаване на управителя на дружеството, води ли автоматично и до неяснота кой е управителят му; наличието на висящо производство по чл.74 ТЗ с такъв предмет означава ли, че до приключването му ще е има ненадлежно упражняване на представителна власт по отношение на дружеството; от кой момент решенията на Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност за избор, респективно освобождаване на управител /решение по чл.140,ал.4 ТЗ/ има ефект във вътрешните отношения между съдружниците и от кога има правно действие за третите лица; висящият процес по чл.74 ТЗ по какъв начин се отразява на действието на оспореното решение спрямо съдружниците и третите лица. В писмен отговор [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват основателността на частната касационна жалба. За са се произнесе, съставът на ВКС, ТК, съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Налице са предпоставките за допускане до касационна проверка на обжалваното определение по формулираните в изложението към частната касационна жалба процесуално правни въпроси за действието на решението на Общото събрание за освобождаването на управител на ООД и за наличие на връзка на преюдициалност на спор по чл.74 ТЗ с предмет изключване на съдружници и освобождаване на управител на дружество с ограничена отговорност и образувано друго исково производство, в което същото дружество има качеството на страна /ответник/. Изводите на въззивния съд по тези въпроси са обусловили становището му за наличието на предпоставките по чл.229,ал.1,т.4 ГПК, които същевременно са в противоречие с трайната съдебна практика, обективирана и в двете посочени решения на състави на ТК на ВКС. Последователно застъпваното становище на касационната инстанция е, че за третите лица /извън съдружниците/ решението на Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност за избор на управител, оттегляне на овластяването му, за избор на нов управител има действие от вписването в Търговския регистър; за третите лица управителят е избран, респ. освободен от датата на вписването на обстоятелството, когато настъпва и проявлението на конститутивния му ефект. До извършване на вписване на промяна в обстоятелствата, касаещи управлението и представителството на дружеството, приетото решение обвързва само съдружниците, но не и третите лица /включително държавни органи и съдилища/. Съответно дадените задължителни за съдилищата указания в ТР № 1/06.12.2002г., са че конститутивното действие на решението, с което е уважен иск по чл.74 ТЗ настъпва занапред- от влизането му в сила, така и заличаването на вписването като последица от успешното му провеждане има действие само занапред. С оглед на изложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено: На първо место аргументът на въззивния съд, че в исковото производство по чл.124 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК има значение персоналният състав на търговското дружество-ответник е неправилен. Ответник е самото търговско дружество, а не съдружниците му и настъпващите в хода на производство промени в състава на членовете му няма никакво значение нито от процесуалноправен, нито от материалноправен характер за конкретния спор. Висящността на иска по чл.74 ТЗ няма отношение и към въпроса за законната представителна власт на дружествата-ответници. За съда законен представител е вписаният в Търговския регистър, а евентуално последващо заличаване управителя като резултат от уважен иск по чл.74 ТЗ би имало значение от датата на вписването занапред, като извършените до момента процесуални действия от предходно овластения да представлява дружеството запазват своята валидност. Изходът на спора по производствата по чл.74 ТЗ по двете дела няма връзка, не е обуславящ развитието на производството и няма значение за правилното решаване на спора по установителния иск. Обжалваното определение и потвърденото с него следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия. Разноски за настоящото производство не се присъждат. Мотивиран от изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.: О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 142 от 23.04.2013г. по частно търговско дело № 133/2013г. на Апелативен съд Б. и потвърденото с него Определение от 26.03.2013г. по т.д. 101/2012г. на ОС-Ямбол за спиране на производството по т.д. № 101/2012г., на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК-до приключване с влязло в сила решение на търговско дело № 21/2013г. и № 23/2013г. по описа на ОС Ямбол. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Ямбол за по-нататъшни процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.