Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр. София, 22.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 319 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител С. К. С. срещу решение № 9/ 16.01.2015 г. по внохд № 387/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 99/ 11.11.2014 г. по нохд № 664/ 2014 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане и отмяна на института на условното осъждане. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е основателна. Подсъдимата Х. и нейният защитник молят съда да остави в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъдата, потвърдена с решението на апелативния съд, подсъдимата Я. Ц. Х. е призната за виновна в това, че на 11.01.2014 г., при управление на л.а. „А.” нарушила правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице- на К. К. и С. К., поради което и на основание чл. 343 ал.3 б.Б, вр. ал.1 от НК и чл. 343г от НК е осъдена на три години лишаване от свобода и три години лишаване от право да управлява МПС. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от пет години. Жалбата на частния обвинител е неоснователна. Оплакването, че наказанието на подсъдимата е явно несправедливо поради приложението на института на условното осъждане е мотивирано с общи съображения за висока степен на обществената опасност на деянието, пренебрегване на целите на генералната превенция и невъзможност за постигане на поправителния ефект на наказанието. Настоящият касационен състав не споделя изложените доводи. Варненският апелативен съд внимателно е обсъдил сходните по съдържание възражения на повереника на частния обвинител и ги е отхвърлил с убедителни аргументи. Правилни са изводите, че наказателният закон дава приоритет на специалната превенция на наказанието, чиято основна цел е да се поправи и превъзпита виновния към спазване на законите и добрите нрави. Възпитателното и предупредително въздействие на наказанието върху членовете на обществото има своето значение, но не може да бъде водеща цел и приоритет при индивидуализацията на наказателната санкция. Затова доводите, че приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК не съответства на високата степен на обществена опасност на деянието и очакванията за ограничаване на поробен род прояви не се споделят от касационния състав. Извършеното от подсъдимата деяние не разкрива изключително висока степен на обществена опасност, както се сочи в жалбата. Съставомерният резултат е тежък, но той е съобразен от законодателя в законовата норма, по която е ангажирана наказателната отговорност на Х. и не може да се отчита повторно като отегчаващо вината обстоятелство. В същото време, фактите по делото сочат, че е допуснато само едно нарушение на правилата за движение, довело за съжаление до тежките съставомерни последици. Като е съобразил значителния превес на смекчаващите отговорността на Х. обстоятелства и преди всичко семейното й положение на разведен родител, полагащ грижи за две малолетни деца, съдът е стигнал до извода, че не се налага тя да бъде изолирана в пенитенциарно заведение. Касационният състав напълно споделя аргументите на въззивната инстанция и също счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с прилагане на института на условното осъждане. Липсват основания за отмяна на съдебния акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9/ 16.01.2015 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 387/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: