4 РЕШЕНИЕ № 480 София, 22.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1862/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №992/18.7.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №393/29.9.2010 г. по гр.д.№521/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд, по подадена от [фирма] – [населено място], област В., касационна жалба, вх.№6915/14.10.2010 г., по процесуалния въпрос “Допустим ли е общият исков ред, при наличие на който и да е от актовете по чл.417 ГПК?”. С въззивното решение Врачанският окръжен съд е обезсилил решението на първата инстанция, с което претенцията на [фирма] – М., е уважена частично. Прието, че в процесния случай е налице специален ред за защита интересите на заинтересуваната страна, който е уреден в глава ХХХVІІ ГПК, поради което общият исков ред е неприложим, тъй като документа, въз основа на който ищецът основава вземането си попада в хипотезата на чл.417, т.3 ГПК. В. решение е подписано от младшия член на съдебния състав с особено мнение, в което се застъпва становище, че специалният ред на заповедното производство, уреден в глава ХХХVІІ ГПК, не е задължителен за заинтересуваната страна, а целта и смисълът на посоченото производство е да осигури по-бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, без да е необходимо провеждането на исков процес. Поради това е направен краен извод, че при спорно вземане ищецът може да избере между общия исков ред за защита правата си и предявяване на осъдителен иск и реда по глава ХХХVІІ ГПК. Налице е позоваване на разпоредбите на чл.чл.410 и 417 ГПК, които предвиждат възможност, а не и задължение за кредитора да поиска издаване на заповед за изпълнение. Развива е становището, че осъдителният иск би бил недопустим само ако е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, тъй като в този случай заявителят следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането, предмет на вече издадената заповед за изпълнение, но в конкретния случай такава фактология не е налице. В касационната жалба оплакванията са за неправилност на въззивното решение, във връзка с поставения въпрос. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател - [фирма] – [населено място], област В., адв. Д., която депозира и писмена защита. Претендира разноски за всички инстанции. Ответниците по касация М. Ц. Ц. и Д. С. Р., и двамата от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Л., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на касационния жалбоподател, отговора на ответниците по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. На поставеният от жалбоподателят процесуалноправен въпрос “Допустим ли е общият исков ред, при наличие на който и да е от актовете по чл.417 ГПК?” следва да се отговори посредством тълкуване на правната норма на чл.417 ГПК. Граматическото тълкуване на посочената разпоредба категорично води до извод, че същата не е императивна. Употребата на модалния глагол “мога”, в случая “З. може да поиска издаването на заповед за изпълнение................” сочи, че това е една правна възможност за реализиране на дадено вземане по реда на заповедното производство. Поради това посоченият ред не е задължителен за субект, който основава вземането си на някое от основанията, визирани в чл.417 ГПК, а оттам следва да направи извод, че в тези случаи общият исков ред е допустим. Въпрос на целесъобразност за субекта е да избере процесуалния ред, по който може да реализира вземането си. По същите съображения изложеното до тук се отнася и за разпоредбата на чл.410 ГПК. По основателността на касационната жалба. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на поставения въпрос неправилно Врачанският окръжен съд е приел, че предявения иск е процесуално недопустим. Правните му изводи не намират опора в процесуалния закон, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Досежно претендираните разноски пред касационната инстанция следва да произнесе въззивния съд, тъй като с настоящото решение не се слага край на спора. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза трета ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №393/29.9.2010 г. по гр.д.№521/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на посочения съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: