1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 99 София, 14.03.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч.т.д. № 280/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу определение № 2420/21.09.2021 г. по в.ч.т.д. № 1228/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 260463/22.01.2021 г. по т.д. № 2872/2017 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено, а съдопроизводствените действия – продължени. В жалбата излага доводи, че въззивният съд не е изложил мотиви, които да кореспондират с приложимата в случая разпоредба на чл. 637, ал. 5 ТЗ, съответно не е съобразил, че в полза на банката е учредена ипотека от трето за спора лице. При тези доводи касаторът прави искане за постановяване на акт, с който определението на Апелативен съд София да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението на основания за достъп до касация жалбоподателят формулира следния въпрос: “Следва ли висящото производство, спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, да бъде прекратено на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, когато спорното вземане е обезпечено с имущество, собственост на трето лице?“ Поддържа, че по въпроса е налице основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и наличие на основание за директен достъп до касационен контрол поради очевидна неправилност на определението - чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното в настоящото производство определение състав на Апелативен съд София е потвърдил определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по т.д. № 2872/2017 г. на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. В мотивите на съдебния акт е посочил, че възраженията на банката срещу незаконосъобразното прилагане на чл. 637, ал. 5 ТЗ е следвало да бъдат заявени с частна жалба срещу предходно постановеното от първоинстанционния съд определение за спиране от 07.02.2020 г. Соченото в частната касационна жалба основание за директен достъп до касация не е налице, тъй като определението на Апелативен съд София не e очевидно неправилно. Настоящият състав намира поставения от касационния жалбоподател въпрос за обуславящ изхода на производството пред въззивния съд, с което е осъществено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос удовлетворен се явява и допълнителният селективен критерий, но не по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в противоречие с разяснението, дадено с определение № 463/07.08.2015 г. по ч.т.д. № 1207/2015 г. на II ТО, на ВКС. В соченото определение е изразено разбирането, че с разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ е въведено изключение от общото правило на чл. 637, ал. 1 ТЗ, като е предвидено, че не се спират образуваните преди откриване на производството по несъстоятелност дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Целта на изключението е да се осигури възможност за кредитора, в случай на успешно провеждане на предявения срещу длъжника иск, да се снабди с изпълнителен лист за вземането си, за да реализира произтичащото от чл. 429, ал. 3 ГПК право на принудително изпълнение върху предоставеното за обезпечение имущество, предвид забраната на чл. 638 ТЗ за осъществяване на индивидуално принудително изпълнение върху включеното в масата на несъстоятелността имущество на длъжника. В този случай приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ не лишава кредитора от правния интерес да продължи воденето на иск срещу длъжника. Даденото разрешение изцяло се споделя от настоящия състав и, с оглед отговора на въпроса, следва да се приеме, че постановеното от въззивния съд определение е незаконосъобразно. За ищеца е налице правен интерес от продължаване на образувания исков процес по предявени него искове с правно основание чл. 430 ТЗ срещу ответника - несъстоятелен длъжник - за заплащане на суми по договор за кредит № 156/25.07.2008 г., тъй като в негова полза е учредена ипотека от трето за спора лице, а именно „М6“ АД. Въззивният съд не е съобразил задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и не е извършил цялостна проверка на обжалваното пред него прекратително определение, съответно не е преценил дали съставът на СГС правилно е приложил императивни правни норми, постановявайки преграждащото си определение. Като незаконосъобразно определението на Апелативен съд София и потвърденото от него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2420/21.09.2021 г. по в.ч.т.д. № 1228/2021 г. на Апелативен съд София. ОТМЕНЯ определение № 2420/21.09.2021 г. по в.ч.т.д. № 1228/2021 г. на Апелативен съд София и потвърденото с него определение № 260463/22.01.2021 г. по т.д. № 2872/2017 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.