О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 236   София, 07.05.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 април две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА   ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА                                      ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ   изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 215/2009 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от О. у. на област с административен център Бургас против определение № V-8 от 09.01.2009г. по ч.гр.д. № 650/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 657/17.12.2008г. на съдия по вписванията при Бургаски РС, с което е постановен отказ да бъде вписан акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 4557/24.10.2008г., касаещ частен държавен недвижим имот, съставляващ поземлен имот 043005 с площ 4,795 дка в землището на с. П. извор, област Бургас, представляващ прилежащ терен към Хамбар № 3 и навес, бетонен-зърноплощадка № 12.. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, като сочи, че съществения материално правен въпрос - дължи ли О. у. държавна такса за вписване на актове за имоти частна държавна собственост, се разрешава от Бургаски окръжен съд противоречиво, като представя определения № V-6/09.01.2009г. по ч. гр.д. № 591/2008г., определение № І*9г. по ч.гр.д. № 595/2008г., определение № 20/12.01.2009г. по ч. гр.д. № 594/2008г. По същество счита определението неправилно поради противоречие с императивната процесуалната норма на чл. 84, ал.1 от ГПК, защото е неприложимо изключението по този текст, което се отнася само за исковото производство, касаещо имоти частна държавна собственост и частни вземания на държавата, но не намира приложение за охранителното производство по вписване. Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба правен въпрос е дължи ли О. у. държавна такса за вписване на актове за имоти частна държавна собственост. От представените определения № V-6/09.01.2009г. по ч. гр.д. № 591/2008г., определение № І*9г. по ч.гр.д. № 595/2008г., определение № 20/12.01.2009г. по ч. гр.д. № 594/2008г. на Бургаски окръжен съд се установява, че този въпрос се разрешава противоречиво от Бургаски окръжен съд, което доказва наличието на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, поради което частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане. При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че О. у. като държавно учреждение не е освободен от заплащането на държавна такса за вписване на актове за частна държавна собственост, защото съгласно чл. 540 от ГПК за охранителните производства се прилагат съответно и правилата на исковото производство, а в чл. 84, ал.1 от ГПК е предвидено освобождаване на държавните учреждения от заплащане на държавна такса, но с изключение на искове за частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ГПК, озаглавена “Освобождаване в особени случаи” се намира в част първа “общи правила” и съгласно препращащата норма на чл. 540 от ГПК се прилага и за охранителните производства. Приложението на общите правила в охранителното производство е безусловно, а спецификата на нормите на исковото производство, което е уредено в част втора е отчетено от законодателя, който изрично е изключил от приложение в охранителното производство нормите на чл. 207-266 и чл. 303-388 от ГПК. Така употребения израз в чл. 84, ал.1 от ГПК “искове”, следва да се прилага съответно, съобразно спецификата на охранителното производство като се отчита, че то започва с писмената молба, съгласно чл. 531 от ГПК, с която се сезира съдията по вписване за да извърши определено охранително производство. Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавна такса според изразеното в Решение № 3/2008г. на КС становище се определя не от вида на субекта, а от характера на правото, чиято защита, или съдебно съдействие се търси. Принципното разграничение относно дължимостта на държавната такса в исковото производство произтича от разделението на собствеността на публична и частна в чл. 17, ал.2 от Конституцията. Това разделение е проведено и за държавната собственост в чл. 2, ал.1 от ЗДС. Освобождаването от държавни такси в хипотезата на чл. 84, ал.1 от ГПК се мотивира от характеристиката на обектите на публична собственост и публичните вземания на държавата и общините. Имотите публична държавна собственост задоволяват обществени потребности от общонационално или регионално значение чрез общо ползване или са предоставени на органите на държавната или общинската администрация за изпълнение на функциите им. Публичните вземания на държавата и общините служат за финансиране на държавните и общинските дейности. /виж Р № 3/08.07.2008г. по к.д. № 3/2008г. ДВ бр. 63/15.07.2008г./ В качеството си на носител на вещни права върху имоти частна държавна собственост и на частни държавни вземания, държавата се явява субект на частното право, който следва да е равно поставен на физическите и юридическите лица. Тази равнопоставеност се отнася както към съдържанието на материалните права, така и към процесуалните гаранции за защитата им, или за съдебно съдействие при упражняването им, което е залегнало и като конституционен принцип в чл. 19, ал.2 и чл. 121 от Конституцията.. Следователно изключението на чл. 84, ал.1 от ГПК се отнася както за исковите производства за частни държавни вземания и за защита на правото на собственост върху имоти чатна държавна собственост, така и по молби за охранителни производства, каквито са тези за вписване, отбелязване и заличаване на актове, касаещи вещни права върху имоти частна държавна собственост. Без значение за дължимостта на държавната такса е доказателствената сила и действието на акта, подлежащ на вписване щом Правилника за вписванията в чл.4 б. “а” изрично предвижда вписване на актове, с които се признават вещни права, между които посочва и актовете за държавна собственост. Въпросът в бюджета на кое ведомство следва да се предвидят средствата, необходими за вписване на актовете за частна държавна собственост не е предмет на съдебен контрол. Освобождаване от държавни такси и данъчни утежнения може да бъде постановено само със закон, съгласно чл. 60, ал.2 от Конституцията. Държавата не е освободена от заплащане на държавна такса за вписване на АЧДС нито със ЗДС, нито с ГПК, които са актове от еднаква йерархическа степен /закони/, поради което отказа за вписване с мотив не представяне на доказателства за внесена държавна такса е правилен. Определението на въззивният съд, в което е споделен същия извод е правилно по изложените съображения, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ В СИЛА определение № V-8 от 09.01.2009г. по ч.гр.д. № 650/2008г. на Бургаски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: